Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Смяната на Бургас - Александруполис още загрява

Срещата на Путин и Ердоган не размрази проекта Самсун - Джейхан

Отказът на България да строи нефтопровода Бургас - Александруполис принуди Русия да се замисли сериозно над възможностите за алтернативен вариант. Неслучайно специалистите с голям интерес очакваха да видят дали посещението през тази седмица на руския президент Владимир Путин в Турция ще извади най-накрая петролопровода Самсун - Джейхан от безтегловността в която изпадна.


Разговорите за строителството на тръбата, която ще е дълга над 500 км и трябва да намали трафика от танкери в изключително натоварените проливи Босфор и Дарданели, се водят от години. Първоначално в проекта участваха две компании - италианската ЕNI и турската Calik Enerji. Москва прояви интерес към него едва през есента на 2009-а, точно когато България за пръв път заяви, че ще преразгледа позицията си за Бургас - Александруполис. Малко по-късно бе подписано и споразумение, според което към изграждането на нефтопровода Самсун - Джейхан, трябваше да се присъединят Роснефт и Транснефт. Разговорите за дяловете и участието на двете руски компании се водиха дълго, но през 2011-а бяха замразени. Сега, броени дни преди посещението на Путин в Истанбул, руският енергиен министър Александър Новак отново подхвана темата.


Още миналата година направихме на Турция предложение да се подобрят икономическите параметри по Самсун - Джейхан и чакаме отговор. Основното разногласие е около тарифите за транспортиране на нефта. Ние смятаме, че те са около 55 долара за тон петрол, докато турската страна твърди, че трябва да са 77 долара за тон, обясни пред журналисти енергийния министър.


Подобни финансови разминавания съвсем не са за подценяване, след като се планира по Самсун - Джейхан да преминават около 60-70 млн. т нефт годишно, главно от Русия, и по-малки количества от Казахстан. Цялата инвестицията пък се оценява на около 3 млрд. долара.


Освен от икономическа гледна точка тръбата е неизгодна за руснаците и по чисто политически причини. Дори тя и да бъде изградена, всички маршрути за износ на руски нефт пак ще си останат под контрола на Турция.


Поне засега като сериозна пречка пред Самсун - Джейхан се очертава и кризата в Сирия. Изходната точка на нефтопровода се намира само на километри от размирната арабска държава и докато не бъде намерено решение на военния конфликт там, изграждането на скъпоструващото съоръжение ще е доста рискован ход. Но на този етап позициите на Анкара и на Кремъл за ситуацията в Сирия остават много раздалечени.


Може би затова руският президент предпочете да не говори конкретно за този проект, въпреки че на първо място сред единадесетте подписани официални документа бе именно споразумението за сътрудничество по създаването на съвместно предприятие в областта на маркетинга и дистрибуцията между Роснефт и холдинга Calik Enerji. Владимир Путин заложи на по-общия знаменател - енергийното сътрудничество между двете държави.


Голямата тема, разбира се, е енергетиката, тъй като ние не се ограничаваме само с въглеводородната енергетика, която без съмнение е много важна. Нашите турски партньори добре знаят, че даваме рамо винаги когато имат проблеми с доставките на енергоресурси от други страни, каза руският президент.


Другият голям руско-турски проект е изграждането на първата турска АЕЦ - Акую. Това е многообещаваща инвестицията за 20 млрд. долара, която ние изцяло ще поемем. При това не по-малко от 25 на сто от сумата ще отиде за създаването на нови работни места в Турция, подчерта Путин.


На журналистически въпрос дали проектът вече е необратим, предвид случая с България и АЕЦ Белене, Путин бе категоричен, че не вижда никаква заплаха за Акую. Той не пропусна да подхвърли и още една стръв на турците - евентуалната възможност за увеличаване на капацитета на газопровода Син поток, за да може допълнителните количества природен газ да се продават на трети страни. Нещо, което блазни Анкара при амбициите й да се превърне в енергиен разпределителен център между Европа и Азия.


nbsp;


nbsp;


Германският енергиен концерн RWE е пред оттегляне от проекта за изграждане на газопровода Набуко и може би ще продаде своя 16.66 процентен дял в международната компания на водещия акционер в нея -австрийската OMV, съобщиха през седмицата западни медии.


Според публикациите сделката може да бъде приключена до края на 2012-а и австрийската фирма да стане най-големият акционер в проекта с 33.3 на сто. RWE обяви още през май 2012-а, че смята да преразгледа стратегическата нужда от Набуко, който трябва да доставя каспийски газ до Западна Европа. Реализацията на газопровода зависи от това дали той ще бъде предпочетен от консорциума, разработващ втората фаза на каспийското находище Шах Дениз, като основен маршрут за износ на азерския газ.



Германският концерн последен се присъедини към акционерите в Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл през 2008 година. Останалите участници са турската Боташ, Българския енергиен холдинг, румънската Трансгаз, унгарската МОЛ и австрийската OMV.






Facebook logo
Бъдете с нас и във