Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Сметките за Южен поток май са криви

Класически автогол е на път да си вкара българското правителство с предпочетената схема за финансиране на газопровода Южен поток. Страната ни реално няма да получава никакви приходи от транзитни такси в следващите 15 години, за пръв път ще даде част от нашата газова мрежа на чуждестранна компания, а с пускането на новата тръба ще обезсмислим и 90 километра от досегашните си тръбопроводи. Независимо от обещанията на ГЕРБ за прозрачност в енергетиката, всички тези ключови за страната решения се взимат, без да се представят на публиката ясни финансови разчети и аргументи в тяхна полза.


Недомлъвките как точно ще бъде финансирано изграждането на участъка от Южен поток на българска територия най-сетне започнаха да придобиват някакви реални измерения. Появиха се публикации, че България няма да участва с пари в строежа на газопровода,апроектното финансиране на трасето у нас ще е за сметка на руснаците. Така през първите 15 години, след като съоръжението влезе в експлоатация (очаква се това да стане най-рано през 2017-а), няма да получаваме транзитни такси. Едва през 2032 г. държавата ще започне да получава 50 на сто от тях, колкото й се полагат като участник в общата проектна компания с Газпром.


Министър Делян Добрев каза същото, но по малко по-друг начин. По думите му още от старта на експлоатацията на Южен поток страната ни ще получава транзитни такси за всеки кубик газ, който премине през тръбата, само че с приходите щяло да се изплаща привлеченото за построяването на газопровода финансиране, осигурено от Газпром.


Съгласно междуправителственото споразумение за Южен поток от 2008-а проектът трябва да се изплати за 15 години. Според акционерното споразумение от 2010 г. 30 на сто от финансирането е необходимо да стане със собствени средства, които за България са 1 млрд. лева. Сега е договорено Южен поток да се финансира на проектен принцип с привлечени средства, което не променя по никакъв начин транзитната такса. Дори и да допуснем, че трябва 100% със собствени средства да го изградим, тези пари после трябва да ги върнем на някого, отбеляза Добрев.


Както и да се обяснява министърът, с тези чисто счетоводни упражнения


в сметките му нещо много куца

nbsp;


И понеже управляващите обичат аналогиите, сегашната ситуация е като да вземеш ипотечен кредит за хубаво жилище, при неясен размер на вноската, респективно и на крайния срок за изплащане, което на всичко отгоре няма да можеш и да ползваш. Подобен ход крие твърде много рискове, защото оставя всички козове в ръцете на Газпром. Изобщо не е гарантирано например, че ще получим достатъчно големи и постоянни във времето приходи за дълъг период от време, за да си изплатим дълга. Добрев заявява, че срокът за откупуване на инвестицията е 15 години и в следващите 20-30 години живот на тази тръба ние ще получаваме приходи. Прекрасно, само че този вариант е идеалният и ще се изпълни, ако се сбъднат изцяло прогнозите на руската компания за транзитираните през България количества природен газ. А ако не се сбъднат? Кой какво ще прави и какво ще плаща,


ако тръбата не може да се напълни

nbsp;


Вярно е, че дори и на инат Москва е в състояние да осигури газ, но ще има ли кой да го купува? Да не забравяме, че освен по Южен поток се работи по още няколко конкурентни европейски проекта, чиято цел е да пренасят азерско синьо гориво към Стария континент. При все че са по-назад от руската инициатива, рано или късно поне един от тях ще се реализира. И ако транзитът по Южен поток не е гарантиран, контрата тогава остава в българската страна.


Всъщност ние дори не знаем какъв ще е размерът на таксите за транзита по новия руски газопровод? В момента за преминаването на газ през нашата преносна система получаваме 1.73 долара за пренос на 1000 куб. м на всеки 100 километра. Или за миналата година постъпленията за страната ни са 312 млн. лв. от малко над 15 млрд. куб. метра.


По Южен поток се очаква да се транзитират първоначално 30 млрд. куб. метра газ годишно, като максималният капацитет на тръбата е необходимо да достигне до 2025 г. 63 млрд. куб. метра. Приемем ли, че транзитните такси по него ще са същите, както сега, а и дължината на старото и новото трасе е почти идентична, то още от началото на експлоатацията на новата тръба през 2017-а приходите би трябвало да са над 600 млн. лв. и от тях ние да получаваме половината. През 2025-а пък тази сума би следвало да скочи двойно с оглед на очакваните увеличени количества. Тоест за осемте години до 2024-а е необходимо да получим 2.4 млрд. лв. приходи от транзитни такси, или доста над необходимите 1 млрд. лв., които държавата е длъжна да брои за съоръжението. При това положение, даже да прибавим и съответните лихви, изчисленията на Добрев за 15 години, в които няма да получаваме плащания, нещо съвсем увисват. Освен ако, разбира се, българското правителство не е допуснало руснаците да ни наложат


по-ниски транзитни такси

nbsp;


Макар и да получава половината от тях като участник в проектната компания Южен поток България, Газпром има интерес от орязването им, за да може да има по-голяма печалба от продадените количества синьо гориво, в разпределението на които България няма да участва.


Управниците ни са направили отстъпки и за трасето на Южен поток. Тръбата ще излиза от морето край Варна, след което ще стига до компресорната станция на Булгартрансгаз край Провадия. Това са спорните 60 км, за които предишният енергиен министър Трайчо Трайков искаше да бъдат построени самостоятелно от българската страна, за да може Булгартрансгаз да прибира пълния размер на таксите за пренос, а не половината. Окончателното решение е, че те няма да са част от българската транзитна мрежа, а от Южен поток.


В случай че всички количества руски газ се прехвърлят към входната точка край Варна, реално неизползваеми или далеч по-слабо натоварени ще останат около 90 километра газопровод от Исакча на границата с Румъния до Провадия и изградената компресорна станция. Според експертите на движение България за гражданите от този ход държавната Булгартрансгаз ще отчита пропуснати ползи за около 30 млн. долара годишно.


Отворен остава въпросът и с достъпа на


трети страни до Южен поток

nbsp;


От Газпром нееднократно заявиха, че искат 100% от капацитета на тръбата за себе си, но от Брюксел бяха категорични, че това не може да стане. В последна сметка всичко се прави на тъмно, а крайният срок за подписването на окончателното споразумение за проекта (15 ноември) е все по-близо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във