Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Сметка за милиарди

Колко пари сме взели от Брюксел и колко сме платили за членството си в Европейският съюз? По този въпрос се е спорило много, но началото на годината е добър повод пак да се замислим за числата.

От 2007-а насам страната е успяла да разплати над 16.5 млрд. лв. по програмите с европейско финансиране. По тези, съфинансирани чрез структурните и Кохезионния фонд, са предоставени средства в размер на над 11.8 млрд. лв. (76.7% от общия обем, който е 15.7 млрд. лв.), а по земеделските и рибарските фондове парите са съответно над 4.7 млрд. лв. (74.3 на сто). За същия период от осем години България е внесла в общия бюджет на ЕС около 2.7 млрд. евро, или малко под 5.4 млрд. лева. С други думи, сме на плюс от над 11 милиарда. През 2015-а сметката ще набъбне още повече в наша полза, тъй като ще платим около 340 млн. евро, а се очаква да получим поне 1.5 млрд. лв. по оперативните програми и още около 500 млн. лв. от селската програма. Ситуацията може да е дори още по-благоприятна, ако започнат и плащанията по новия програмен период.

Иначе през 2014-а се случи един доста неочакван обрат в импровизираната класация за изпълнението на отделните програми. След като дълго време на върха стоеше "Транспорт", сега тя е на дъното с най-нисък процент на усвоените средства - близо 69 на сто. Обяснение за този парадокс може да се търси единствено в бавния напредък по големите инфраструктурни проекти, защото, за разлика от други програми, тази не е била спирана и по нея не са били констатирани проблеми. В същото време "Околна среда", по която не се извършваха никакви плащания през по-голямата част от годината, вече е със 70% усвоен бюджет.

Най-добри резултати засега се отчитат по програмата за развитие на човешките ресурси. При нея изпълнението е около 84%, което е изключително добър резултат, дори ако го сравняваме с постиженията в най-активните европейски държави. На пръв поглед много успешна (със 77% разплатен бюджет) изглежда и "Конкурентоспособност", но това е само формално. Както е известно, над една трета от направените плащания са за сметка на инструмента "Джереми" и се раздават не като безвъзмездна помощ, а под формата на кредити, които след това се връщат.

Колкото до договорените средства, там сме направо отличници. Към 19 декември по седемте оперативни програми България е сключила договори за над 18.1 млрд. лв., което е над 113% от общата финансова рамка. Най-внушително е свръхдоговарянето по екопрограмата - 159 процента. Което означава, че има контракти за 2.3 млрд. лв. над наличните 5.2 милиарда. Дотук се стигна заради идеята на сменилите се през годините управници да имат резервни проекти, които да активират при необходимост. От днешна гледна точка обаче това са десетки споразумения, които няма откъде да бъдат финансирани. Единият вариант е за тях да се търсят пари от бюджета, а другият, който е за предпочитане, но е много по-трудно осъществим, е Брюксел да ни позволи да ползваме средства от новия програмен период. 

Не на последно място стои и въпросът със загубата на европейско финансиране за 2014-а. Прогнозираните пропуснати ползи са намалени значително. Очакваше се автоматичното освобождаване на средства да е между 220 и 400 млн. евро. По последни данни на Министерския съвет сумата вече е редуцирана сериозно и се предвижда да върнем само 22 млн. евро по "Околна среда" и около 64 млн. евро по програмите за развитие на селските райони и сектор рибарство. Но конкретните числа ще стана известни през април-май, когато Европейската комисия окончателно посочи сумите, с които трябва да бъдат намалени оперативните програми. За сравнение, от 2007-а досега сме се простили безвъзвратно с общо 160 млн. евро по всички програми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във