Банкеръ Daily

Управление и бизнес

След срива на туризма през лятото, зимата едва ли ще бъде по лека

Анлиз на Института по пазарна икономика, изготвен от  Адриан Николов чертае тежки дни за туризма.  Най-кратко, обобщението на експерта за ситуацията в  този отрасъл на икономиката се побира в израза  „след срива на летния сезон  да се готви зимният“.       

Според анализа, първият и най-тежко ударен  от ограничителните мерки отрасъл на българската (а и не само ) икономика е туризмът. Затварянето на заведенията, на границите и ограничаването на трафика дори между отделните градове са направили работата му невъзможна в рамките на два месеца и половина. Дори и след това обаче почти всички чуждестранни туристи са изчезнали, а очакванията летният сезон да е ако не изцяло загубен, то поне да пострада сериозно, се оказват малко по-песимистични от предвижданията.

Данните за състоянието на  пазара на труда в туристическите общини в разгара на сезона са били относително окуражителни, Николов се е съсредоточил върху ефекта от кризата върху дейността на местата за настаняване. На база на достъпните към момента данни, и сравнявайки основните показатели за трите месеца, в които достъпът до черноморските курорти беше разрешен след свиването на обхвата на противоепидемичните мерки – юни, юли и август, и тъй като на този етап данни за септември не са достъпни, анализаторът е установил, че  традиционно тогава туристическите потоци са по-ограничени. Спадът видимо е повсеместен, но тенденцията през трите месеца на летния сезон e към подобрение. Докато спадът спрямо същия месец на предишната година през юни е 80% средно за страната, то през август е „едва“ 66%, посочва Николов.

Динамиката обаче е доста различна в отделните области – най-сериозно е засегната столицата, където с най-голяма тежест са градският туризъм и бизнес пътуванията, и се разчита преди всичко на чужденци. Това е на фона на сериозното намаление на  международните полети и на  пътниците,  и големият спад тук е обясним.

Много сходно изменение има и в трите области на Черноморието ни – от около 90% спад през юни до около 50% спад през август. Любопитен е обаче ръстът в области, които традиционно не се смятат за „туристически“, сочи анализът. Така например една слаба туристическа дестинаци, каквато е Монтана е удвоила броя нощувки в областта за година, Видин също постига сходен резултат. Този неочакван ръст вероятно е следствие на повишено търсене на „нетрадиционни“ дестинации извън големите туристически центрове, смята автора.

В същото време, очаквано, спадът идва най-вече заради свития поток международни туристи. Това е най-видимо при областите, в които е съсредоточен морския туризъм – докато през 2019 г. особено във Варна чужденците са били доминиращата група сред пренощувалите туристи, то през трите летни месеца на 2020 г. българите са мнозинство. Изменението между отделните области обаче е различно – Варна и Бургас са загубили съответно по 72% и 80% от посетителите-чужденци, но пък и в  двете се наблюдава лек ръст на българите - с  5.4% и 6.4 на сто.

Третата черноморска област– Добрич обаче,  отбелязва по-лек спад в броя на  посетителите чужденци (-63%), но и сериозен спад  на посетителите - българи  (-20%). Тази разлика , според анализатора е следствие най-вече от  разликите в профила на международните туристи. Докато Варна и Бургас разчитат основно на трафика на летищата си от Западна Европа, от Русия и Израел, то немалка част от тези в Добрич (най-вече  в Албена, но и в Балчик, и в останалите по-малки населени  места в най-северната част на българското крайбрежие) преминават през северната граница на България, от Румъния. Доколкото преминаването на сухоземните граници на фона на  ограниченията за пътуване е по-лесно, а пътуванията с кола изискват по-малко планиране в сравнение с тези със самолети, запазването на повече чужденци в Добрич е обяснимо. Сходна е динамиката и в  Пловдив, в столицата и в Благоевград – чуждите туристи намаляват значително на фона на по-умерен спад при българите.

Авторът на анализа е направил оценка на спада  в този икономически отрасъл и  през призмата на приходите от нощувки, и е установил, че спадът за страната като цяло през трите летни месеца е 585 милиона лева -  от тях 303 милиона в Бургас и 161 милиона във Варна.

Почти целият спад се дължи  на намаления поток от чужденци – приходите от нощувките им са намалели със 76% спрямо трите летни месеца на миналата година в страната като цяло, на фона на спад с малко над 8% при българите.

Авторът констатира също, че останалите разходи на туристите – за ресторанти и барове, покупки в  магазини, транспорт, за услуги в туризма и подобни – са относително равностойни на тези за нощувки.

При тези данни  загубата за икономиката като цяло от свития туристически сезон би могла да се оцени на приблизително 1.2 милиарда лева, от които 600 милиона в най-активната през лятото област Бургас. Вторичните ефекти, най-вече по линия на свитите доходи и потисната заетост в туристическите общини са по-трудни за изчисление, но ако тенденцията към свиване на трансграничните туристически потоци се запази, влошаването на условията на живот в туристическите общини изглежда много вероятно, смята Николов. Според него  летният туристически сезон 2020 е понесъл значителна щета, а секторът вероятно ще се възстановява с години. На фона на бързото разпространение на коронавируса както у нас, така и в редица европейски държави, продължаващата липса на ваксина и въвеждането на нови ограничения, зимният сезон е заплашен от сходен, ако не и по-сериозен спад.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във