Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛЕД СРЕЩАТА НА Г-8 ГАЗПРОМ ЗАЕ КЛЮЧОВА ПОЗИЦИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ ПАЗАР

Британският Financial Times оприличи срещата на Г8, състояла се между 15 и 17 юли в Санкт Петербург, с игра на покер и поясни, че ХОРАТА с опит в нея изпитват една и също чувство: Имате в ръцете си силни карти, но противникът със стоманени очи непрекъснато вдига залога и в крайна сметка на вас не ви издържат нервите. Противникът прибира парите, а вие дълбоко в душата си знаете, че той е блъфирал. Но гордостта ви заставя да се правите, че това не е така - образно обясни изданието и уточнява, че победител в Петербург е Владимир Путин.
За руския президент целта на срещата край Балтийско море е била да възстанови статута на Русия като световна свръхдържава, единодушно признаха още на 18 юли западните медии. Според Financial Times задачата му е била облекчена от неговите колеги от Г8, хвърлили картите си още преди самата среща. От една страна дискусията в Петербург е категорично свидетелство за нелогичната природа на Г8, а от друга - доказателство за способността на Путин да се възползва от това, което може да бъде определено като новия световен безпорядък, се твърди в редакционния коментар.
Според руските медии пък Газпром се е превърнал в основна фигура на срещата в Петербург. Руският газов монополист се намести на локалните енергийни пазари на Европа и в добавка се сдоби с инвестиционен рейтинг BBB- от международната агенция Fitch. И въпреки че планът за действие на Г8 за глобалната енергийна безопасност бе формулиран съвсем общо, Русия получи най-важното: поставено е началото на глобалния газов пазар, в който Газпром ще играе ключова роля, заключи московският вестник Газета.
От гледна точка на енергийната безопасност, която бе обявена като централна тема на срещата, заключителното комюнике бе изтъкано от компромиси. За Русия нефтът и природният газ се оказаха най-важните инструменти за връщането й на световната сцена. За останалите участници в срещата пък енергийните суровини са една от най-дефицитните стоки и няма полза да се карат с един от най-големите световни доставчици.
Всъщност постигането на световно енергийно лидерство, което намерение президентът Путин обяви още през декември 2005 г., се базираше основно върху Газпром. Пред неговия шеф Александър Милер бе поставена задачата да превърне поверения му газов монополист в крупна транснационална компания. Енергийният гигант, 51% от чиито акции миналата година станаха държавни, бе задължен в съкратени срокове да реализира своите потенциално неизчерпаеми възможности в конкретни парични потоци. А истински пари могат да се получат само чрез износ. Затова още от края на миналата година Газпром започна явни и неявни газови войни с транзитните държави (включително и с България), а от страните потребителки поиска гаранции за дългогодишни доставки. Както заяви заместникът на Милер Александър Медведев, отговарящ за руската газова експанзия на световните пазари, няма безопасност за потребителите на газ без безопасност на неговия производител.
Сигурността за утрешния ден за Газпром се основава преди всичко на проекти, изградени върху идеята за обмяна на активи. Външнополитическата защита на обменната операция се осигурява лично от президента Путин. В многобройните си интервюта от последните месеци той нееднократно цитира простата, но твърде ефективна формула: До руските енергийни находища ще бъдат допускани само тези чуждестранни компании, които в отговор осигурят достъп до свои активи.
Като положителен пример Путин цитира договореностите с немския химически концерн BASF, постигната на 27 април. Според нея немците ще получат 25% минус една акция с право на глас в проекта за разработка на Южноруското находище (с доказани запаси от 1 трилион куб. м синьо гориво), което ще захранва Североевропейския газопровод през Балтийско море. В отговор Газпром ще увеличи дела си в смесената търговска компания Wingas GmbH до 50% минус една акция. Освен това руският газов гигант ще получи дял в ливанските активи на BASF. И най-важното: на паритетни начала ще бъде създадено ново смесено дружество WINGAS Europe, което ще търгува със синьо гориво във всички страни от Западна Европа.
Не по-малко амбициозно споразумение бе сключено с немския енергиен гигант E.ON. В замяна на достъпа на германците до Южноруското находище Газпром ще получи 50% минус една акция в унгарската газоразпределителна компания на E.ON, а също така и компенсации, чийто размер не бе огласен. До момента обаче немската газова компания не е е пристъпила към изпълнение на тези договорености. Напротив, броени дни преди срещата в Петербург от E.ON обяви, че няма да обменя активи с руската компания - нито унгарски, нито в която и да е друга европейска страна, а ще се търси различен вариант за влизане в сибирското газово находище. Това съобщение бе коментирано не от друг, а от президента на Руската федерация Владимир Путин: На нас не ни трябват пари, ние имаме много. Нужни са ни активи, активи и още един път активи, публично заяви стопанинът на Кремъл. А E.ON има какво да даде, коментираха руски експерти. Според тях, ако немският газов гигант иска да стъпи на испанския енергиен пазар, по искане на властите в Брюксел той трябва да се отърве от Ruhrgas. Така че Ruhrgas е един подходящ за замяна актив.
За отбелязване е, че никой в Русия до момента не коментира активите на Газпром в България. Чрез софийското си дъщерно дружество Овергаз след 2004 г. руският газов гигант получи почти пълен монопол върху българския газоразпределителен пазар, и то без да отдаде в замяна каквито и да е активи. Нещо повече, пред последните години Москва засилва натиска си за намаляване на транзитната такса, която плаща на страната ни.
Ако към руските активи на европейските газови пазари се добавят и новите трансконтинентални газопроводи, заобикалящи Украйна, категорично може да се заяви, че пробивът на руския газов монополист на европейските енергийни пазари вече е факт, бе отчетено на годишното акционерно събрание на Газпром в началото на юли. Заявено бе още, че Североевропейският газопровод вече се строи, а Южноевропейският е планиран. Предвижда се руското синьо гориво от удвоената тръба на Син поток да премине в европейската част на Турция, а оттам през България, Румъния и Унгария да достигне до Централна и Западна Европа. Възможно е още да бъде изградено отклонение от Турция през Гърция към Южна Европа (главно Италия), твърдят от руския газов гигант.
Колкото до Северна Америка, пробивът на Газпром на пазарите на втечнен природен газ отвъд Океана ще стане факт, когато се разработи при усвояването на Штокмановското газокондензатно находище, твърдят руски газови експерти. Според тях в експлоатацията ще бъдат включени щатските компании ConocoPhillips и Chevron. В замяна американците ще се разделят със свои активи в САЩ и Канада.
Всъщност Петербург се превърна в триумф за тези, които се считат за представители на реалистичната школа във външната политика. Това коментира през седмицата Financial Times и изтъква следните аргументи: Путин възстанови реда в Русия, докато растящите цени на енергоносителите напълнят кремълската хазна.
Европа все повече зависи от руския газ. САЩ пък се нуждае от Москва за обуздаване на иранските ядрени амбиции. Така че струва ли си излишно да се вълнуваме от трансформацията на Русия от млада демокрация в авторитарна клептокрация?, пита още изданието. Според него в Петербург реализмът е бил подменен с капитулация. В началото на тази година Русия прекъсна доставките на газ за Украйна. На фона на всеобщото възмущение европейските правителства поискаха от Русия да обезпечи доставките и да либерализира своя енергиен пазар. Путин отказа. Европейците свиха рамене.
Затова сега истински реалистичната политика според изданието включва два компонента. Първо, трябва да се признае, че днешният Кремъл не е заинтересован от крупни сделки със Запада (без значение дали са в областта на енергетиката, или някъде другаде). Той също така не иска да интегрира Русия в Европа. Всъщност амбициите на путинска Русия са по-големи: тя е решена да използва отново намереното си богатство, за да максимализира своето глобално влияние. Попътно тя реши да възстанови влиянието си над държавите от т.нар. близка чужбина - Кавказ, Централна Азия, Украйна, та чак до България. Вторият компонент е събеседниците на Путин да приемат, че той наистина блъфира. При огромните си енергийни приходи Русия е държава в упадък.
За тези, които добре познават руската енергетика, е достатъчно ясно, че такива компании като държавния Газпром гният отвътре. Конгломератът е чудовищно неефективен и технологично изостанал, той успява да изпълни поръчките само за сметка на натиск върху централноазиатските производители. Що се отнася до руската заплаха да прекрати доставките за Европа, трябва да е пределно ясно, че Газпром няма други купувачи. Освен това Москва няма финансови и технически възможности да разработи сама огромните въглеводородни запаси в Сибир.
На срещата в Петербург Русия не постигна всичко, което искаше: тя все още не е член на Световната търговска организация (СТО), тъй като САЩ директно отказва да одобри нейното членство. Още в понеделник (17 юли) руската преса широко коментира този неуспех, обяснявайки, че Москва все още не е равна сред равните. И не е достатъчна само оценката на Владимир Путин, за да стане тя световна суперсила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във