Банкеръ Daily

Управление и бизнес

След 10 г. газови приказки, пак изпуснахме европейския влак

Природният газ в последното десетилетие стана много актуален за говорене в страната ни. И наистина става дума основно за говорене, защото за това време изградихме една нова газова система и тръгнахме да строим нова, но... все я строим и дострояваме. А тържествените клетви, дадени от шефовете на Българския енергиен холдинг - че изграждането на газови връзки със съседните страни в обозрими срокове ще се ползва с особен приоритет - също си останаха голи приказки.

 

Равносметката всички я виждаме. Първо - газовата връзка с Румъния бе изградена с кански мъки и така, че подаването на синьо гориво е еднопосочно - от Русе към Гюргево. Обратният вариант е невъзможен. След това - газовата реверсивна връзка с Гърция бе построена аварийно, нищо че същинската работа бе свършена след газовата криза през 2009 година. Ползите от байпаса "Кулата - Сидирокастро"обаче ги оценяваме едва сега, защото именно чрез него у нас влиза природния газ от Азербайджан. И това ще продължи поне още... известно време, меко казано. Или поне докато

не бъде завършено строителството на междусистемния газопровод,

който ще свърже Комотини със Стара Загора.

Очаква се до края на годината този газопровод да бъде завършен и да от средата на 2022 г. да заработи "по същество". Тоест - азерския газ да влиза в България директно - по "синята магистрала", а не през някакви странични пътища. Наскоро бе постигнат сериозен пробив в тази посока: строителите успяха да преодолеят коритото на река Марица от първия опит. Следващата ключова стъпка е преминаване под дъното на яз. Студен кладенец край Кърджали.

Проблемите по проекта обаче не са само технически, а и холдингови. На всички отстрани ни се струва, че БЕХ с нежелание изгражда тази газова връзка. Отначало имаше проблеми с присъединяването към газовата мрежа на националния оператор „Булгартрансгаз“ край Стара Загора. А след това се оказа, че държавната компания е отказала изграждане на връзка край Димитровград. Там нуждата от природен газ е много голяма  заради добре развитата азотно-торова промишленост, но явно шефовете на "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг имат друго виждане по въпроса.

На гол тумбак... корона от тръни

През последните няколко години топ приоритет на държавния газов оператор бе изграждането на т. нар. "Балкански поток", който всъщност си е най-обикновена тръба, удължаваща „Турски поток“ до Сърбия.

Този проект бе изграден и пуснат в експлоатация светкавично, въпреки колосалната инвестиция от 2.5 млрд. лева. Редица експерти се обявите против това начинание и изчислиха, че става дума за грешно хвърлени пари на вятъра. Официално газопроводът не се води транзитен, но по цялото му протежение няма нито една точка, която да го свърже с местната преносна мрежа. Така цялото количество природен газ просто минава през България със скоростта на светлината. В полза на Сърбия, където тръбата отново се нарича „Турски поток“ - за ужас на българските политици.

Този проект е напът

да изяде главите на шефовете в „Булгартрансгаз“.

Компанията не е предоставила всички необходими разчети на инвестицията си пред КЕВР, което дава достатъчно поводи да се съмняваме в целесъобразността на проекта. За капак - изумителната инвестиция от 2.5 млрд. лв. може да докара до финансов крах газовия оператор, защото на практика това се оказа обикновено харчене на пари. Без никаква възвращаемост, нищо че БЕХ разчиташе главно на "тези" печалби.  

Според бившият енергиен министър Теменужка Петкова проектът е рентабилен и България ще печели от него. А анализите на Владимир Малинов, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ сочат, че годишните приходи от "проекта може да достигнат до 400 млн. лева. Само от началото на 2021 г. приходите били за 115 млн. лв., обясни в края на април Малинов.

Как са приети тези обяснения от голямото началство в БЕХ и още по-голямото - в лицето на енергийния министър, можем да гадаем. Но е факт, че служебният министър Андрей Живков "помоли" ръководството на „Булгартрансгаз“ да си ходи, а БЕХ поиска да получи дивидента си от дружеството. Така че май и тук ситуацията е две в едно - "Балкански поток“ не само да изяде главите на шефовете, ами да катурне финансово и самата компания.

Влакът замина, даже пушек след него не остана

Размотаването с газовите проекти ще ни струва много. Енергийният министър Андрей Живков потвърди, че бъдещето на въглищните централи у нас е в преоборудването им като газови. А в Плана за възстановяване и устойчивост, чието писане и предаване също забавихме, са предвидени достатъчно средства за подобно техническо превъоръжаване, само че...

Точно така - и тук стигаме до прословутата запетайка, след която идва ред на дежурното обяснение защо поредният ни успех, всъщност, е най-обикновен провал.

От няколко години Европа е на толкова "зелена вълна", че природният газ вече се смята за вредна отживелица. И, ако ние от утре тръгнем да преоборудваме въглищните централи за работа на природен газ, след 10 години със сигурност ще сме на същото дередже - високи разходи за енергоносители, скъп ток и болезнено солени квоти за вредни емисии. И милиони за дотиране на реално неработещите "Мини Марица Изток“ и поетапната преквалификация на миньорите. И кой, при това положение, ще дойде и ще налее 250-300 милиона евро в някаква високотехнологична супермощност, ако не получи адекватна държавна помощ и още по-"съответни" държавни гаранции?

Алтернативите са други и новото правителство, каквото и да е то, трябва да седне и внимателно да огледа какво се случва около нас, какво правят развитите демокрации и в какви посоки ще насочат парите по националните си планове за възстановяване съседите ни по ЕС - Гърция и Румъния. Защото, и това едва ли някой може да го отрече, започва да звучи несериозно ние да планираме нови газови централи, докато

Европа отдавна говори само за енергийна ефективност, водород и ВЕИ.

Тежките решения засягат не само енергетиката и работниците в нея. Социалният ефект от новите европейски политики ще бъде тежък, защото повечето българи са "енергийни сиромаси". Именно за тази категория хора в Гърция, например, се обсъжда изграждането на слънчеви паркове, които да произвеждат безплатен ток за бедните.

Това е само малка част от пъзела. Съществения проблем са доходите на населението и тяхното повишаване, защото само така ще може всеки от нас да плаща и високите сметки за ток. В Германия битовите потребители плащат по 30 евроцента на киловатчас и никой не протестира. Докато ние плащаме по 10-11 евроцента на киловатчас и ни е черно пред очите...

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във