Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛАДКОТО ЖИВУРКАНЕ НА СЛУЖБИТЕ ПО ТРУДОВА МЕДИЦИНА

По данни на Националния осигурителен институт 104 души са загинали миналата година при общо 4167 злополуки на работното място. Не тръгна добре и 2006-а. Голям шум се вдигна особено около шокиращата смърт за по-малко от две седмици на две работнички в обувната фабрика Еврошуз в Дупница. Тогава всички упреци бяха насочени към работодателите, което донякъде е основателно, защото по закон именно те отговарят за създаването на здравословни и безопасни условия на труд.
Такова изискване съществува от 1997-а, но никъде няма изрично посочен начин за изпълнението му, обясни пред БАНКЕРЪ д-р Иванка Думанова - главен експерт в дирекция Обществено здраве към Министерството на здравеопазването. На практика днес работодателят може сам да открие служба по трудова медицина, да я създаде в съдружие или да сключи договор с вече регистрирана. В момента в регистъра на здравното ведомство фигурират 729 такива служби, като само през 2005 г. са се родили 73 нови.
Работодателите не само са отговорни по закон, но за тях съществуват и реални санкции, налагани им от Главната инспекция по труда. Службите по трудова медицина обаче работят под надзора на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве - бившите ХЕИ. За съжаление в Закона за здравословни и безопасни условия на труд не са отбелязани правомощията на контролните органи, продължава д-р Думанова. Единственото, което те могат да правят в момента, са проверки, но без да налагат санкции дори да имат основания за това. От своя страна службите по трудова медицина пък нямат право да издават предписания, а констатациите и предложенията им имат пожелателен характер.
През 2004-а бяха направени някакви опити за законодателни промени в тази насока. Намеренията бяха да се определи, че един лекар може да ръководи само една служба по трудова медицина, да се повишат квалификационните критерии за медиците и да се разпишат по-ясно и подробно регистрационният режим и контролната дейност. Подготвеният проект за изменения на Закона за здравословни и безопасни условия на труд дори влезе в парламента, но повече не се видя. Същевременно и в социалното, и в здравното министерство осъзнават необходимостта от сериозни законодателни корекции.
Трябва да се предвидят по-сериозни икономически стимули за работодателите, които въвеждат и спазват стандартите за здравословни и безопасни условия на труд, смята д-р Хасан Адемов - председател на парламентарната Комисия по труда и социалната политика. В Европа това става под формата на държавни помощи, данъчни или осигурителни преференции. На специална конференция, организирана от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, д-р Адемов подчерта, че България има нужда от национална стратегия за превенция на рисковете на работното място, която да отчита спецификата на отделните производства и сектори на икономиката и да се основава на информация, образование и обучение както на работниците, така и на работодателите.
Според други експерти страната ни е направила доста за синхронизиране на трудовото законодателство с европейското, само че все още има предприятия, които тепърва трябва да въведат принципите за безопасност в своята дейност. За Иван Савов от Мууди Интернешънъл (Moody International) пък приемането на европейските норми съвсем не изключва заинтересоваността на работодателите да е просто формална или дори никаква. В действителност те, а и службите по трудова медицина гледат на ангажиментите си през пръсти.
Представители на Главната инспекция по труда са на мнение, че безопасните условия на труд се спазват в по-големите компании. Най-добре е решен въпросът в предприятията, сертифицирани по ISO. Но в около 40% от фирмите, особено в по-малките, оценката на риска се омаловажава и не се изработва както трябва. Целевите ресурси също не се използват пълноценно. Например през последните години 20-30 млн. лв. от фонд Трудова злополука и професионална болест в НОИ се превеждат за пенсии за старост, вместо да се насочват за подобряване на работната среда.
През 2005-а Главната инспекция по труда е извършила над 35 100 проверки по спазване на Кодекса на труда, на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и други нормативи, съобщи изпълнителният й директор Тотю Младенов. Установени са близо 200 хиляди нарушения и са наложени глоби за над 3.6 млн. лева. Контролът, упражнен от инспекцията, обаче често пъти се разминава с прогнозите на службите по трудова медицина, което никак не е случайно. Това е така, защото голяма част от тези служби не са подготвени да подпомогнат реално работодателя - изтъква Александър Загоров, конфедерален секретар в КТ Подкрепа. - Контролът върху тях не е достатъчен. Те са контрагент на работодателя, но реален техен потребител са работещите. Много често т.нар. комитет или група по условия на труд подхожда съвсем формално към задълженията си. А всички институции и звена трябва да действат комплексно, за да има ефект от мерките за по-добри условия на труд. Бих казал, че често активността на синдикатите е по-голяма, отколкото тази на работодателите, а не бива да е така.
За да бъдат стимулирани собствениците да подобряват условията в предприятията с голяма честота на трудов травматизъм, е необходимо осигурителните вноски да достигнат 8%, смята Тотю Младенов. В момента въведените диференцирани осигурителни вноски у нас варират от 0.4 до 1.1% според оценката на риска в съответния бранш.
Недостатъкът на нашата система не е размерът на вноските, а това, че те са диференцирани единствено според икономическите дейности, но не и според отделните предприятия - коментира пред БАНКЕРЪ заместник-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. - Ако дадена компания грубо нарушава законодателството, нека й се увеличи осигурителната вноска до 8 процента. Но защо предприятие, което стриктно спазва изискванията, да плаща вноска в същия размер? Днес, щом си попаднал в определена икономическа дейност, ако ще чудеса да направиш като работодател за по-добри условия на труд, осигурителната вноска си остава като тази на другите, които не са си мръднали пръста...
Дикран Табеян не пропусна да отбележи и че службите по трудова медицина се контролират от санитарни инспектори, които нямат никаква представа от безопасността на машини, съоръжения и технологии. Преди време - заяви той - Българската стопанска камара предлагаше при промените в закона да се вмени на отделните инспекции по труда да контролират и тези служби, но това не беше възприето. Изглежда, че здравното министерство смята тази дейност за запазена територия и не желае да допуска други институции да упражняват контролни функции.
Очевидно е, че в близко бъдеще службите по трудова медицина не са заплашени от никого и от нищо. Те спокойно могат да си правят констатациите и занапред, без да носят никаква отговорност. Дори и да допуснат грешка, санитарните инспектори ще я регистрират и толкова. По-сладък бизнес - здраве му кажи. В крайна сметка са прави тези, които казват, че вместо да работят за работодатели и работници, въпросните звена за осигуряване на безопасни условия на труд на практика работят за себе си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във