Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛАБАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА Е ЗАПЛАХА И ЗА ВАЛУТНИЯ РЕЗЕРВ

Изминалите близо девет години на финансова стабилност - след въвеждането на Валутния борд през юни 1997-а, постепенно изтласкаха на заден план най-парливата тема за джоба на българите - колко е валутният резерв на БНБ. Всъщност притесненията за неговия размер отпаднаха в края на 2002-ра, когато стана ясно, че независимо от големите плащания по обслужването на външния дълг на България - 1.4 млрд. евро (през същата година), резервът на Централната банка постоянно нараства.
БНБ с гордост може да отбележи, че в края на март 2006-а разполага със 7.02 млрд. евро, инвестирани в чуждестранни ценни книжа с рейтинг, не по-нисък от АА, в депозити в централни и търговски банки и в злато. В същото време държавният дълг вече е 3.99 млрд. евро - с 3.46 млрд. евро по-малко в сравнение с края на 2002 г., когато бе 7.45 млрд. евро.
За финансовата стабилност на държавата обаче е от значение не само размерът, но и структурата на резерва на БНБ. Защото
за какво й е на държавата ни валута
до която не може да има бърз достъп. За щастие, поне в това отношение, засега няма причина за притеснения.
В средата на април 2006 г. Централната банка публикува нова отчетна форма за международните си резерви, която дава много ясна информация за тяхната структура. Над 4.1 млрд. лв. са инвестирани в ценни книжа на държави, банки, фирми и международни финансови институции, които притежават много висок кредитен рейтинг. Това позволява БНБ по всяко време да продаде или да заложи срещу заем притежаваните акции и облигации. С други думи, тези активи са напълно ликвидни и срещу тях винаги може да се вземе необходимата конвертируема валута.
Освен това БНБ е инвестирала 1.89 млрд. евро в депозити в чуждестранни търговски и централни банки, като отново е спазено правилото те да притежават кредитен рейтинг минимум АА, според скалата на Стандарт енд Пуърс, при която най-високото равнище, равнозначно на максимално висока финансова стабилност на една институция, е ААА. Преобладаващата част от направените от БНБ депозити са едногодишни и тя винаги има възможност да изтегли от тях валута, която да продаде на държавата или на банките у нас.
Общата стойност на
златния резерв на БНБ
в края на март е оценен на 616 млн. евро. Това са 1.3 млн. тройунции ценен метал, голяма част от които са депозирани в чуждестранни банки. На практика златото е стратегическият резерв на държавата, който се ползва само в случай на война или на природни бедствия, когато останалата част на валутния резерв или е блокирана, или е много труднодостъпна. Именно по тази причина всички централни банки по света поддържат златни запаси, независимо че доходите, които те носят, са между 0.1 и 0.3% годишно.
Това са трите основни компонента на резерва, който се съхранява в БНБ. На пръв поглед изглежда, че той е достатъчен, за да може държавата ни да изплати незабавно всичките си външни задължения. Това обаче е само илюзия, тъй като при системата на Валутен борд резервът има много по-широко предназначение, освен това за погасяване на задълженията на външния дълг на държавата. Основната му задача е да покрива изцяло пуснатите в обращение левове, както и сумите по сметките на правителството и на банките в БНБ. Ако трябва да сме точни, парите, с които могат да се изплащат лихви и главници към външните кредитори на държавата, са валутните средства, с които се покриват левовите сметки на правителството - т. нар. фискален резерв в Централната банка. Схемата за това е следната - Министерството на финансите продава левове срещу евро на БНБ и с валутата погасява текущите си задължения.
В края на март 2006 г. общият размер на фискалния резерв е 1.7 млрд. евро - сума, която покрива близо 42% от всички задължения на държавата. На пръв поглед тя не е голяма, но веднага трябва да бъде направено уточнението, че за въпросните първи три месеца на годината правителството е платило 587.4 млн. евро към чуждестранни кредитори. Цялата тази интродукция има една-единствена цел - да покаже, че
проблемът с валутния резерв и външния дълг на държавата
макар и позабравен, все още съществува. Защото независимо че валутният резерв на страната да изглежда голям, той не може да бъде използван изцяло за покриване на външния дълг на държавата. Освен това той осигурява и една значителна част от еврото и доларите, с които частните фирмите извършват своите валутни плащания и покриват задълженията си към чуждестранни контрагенти и кредитори. Това важи най-вече за дружествата, които внасят суровини, но продават стоките си на българския пазар - с други думи, разходите им са във валута, а приходите - в левове. За да покрият задълженията си към чуждестранните партньори, въпросните компании купуват валута от банките, а те от своя страна разменят получените левове срещу евро от БНБ. Това е т.нар. опростена схема, по която сделките на бизнеса влияят върху размера на валутния резерв на държавата.
Ето защо нарастването на частния външен дълг и на вноса в страната ни ще придобиват все по-голямо значение за валутния резерв и за финансовата стабилност на държавата. Евентуалното влизане на страната ни в Еврозоната и въвеждането на еврото като единствено платежно средство в България няма да реши въпроса с външнотърговския дисбаланс и със задълженията към чуждестранни кредитори. Причината е, че след време (най-рано в средата на 2010 г.), когато еврото замести левовете в портфейлите ни, държавата ни няма да има правото да печата европейските пари. Това ще си остане изключителна привилегия на Европейската централна банка. И за да разполага държавата с необходимите суми в евро, с които ще се плаща и по външния дълг, фирмите у нас ще трябва да произвеждат достатъчно конкурентоспособни стоки, които успешно да продават както на нашия, така и на международните пазари. Освен това половината от вноса, както и около 30% от външния дълг са във валути различни от еврото. Така че въвеждането му ще намали валутния риск при търговските операции, ще отвори нови възможности за износ, но няма да доведе до автоматично намаляване на външнотърговския дефицит и до намаляване на външния дълг. А числата в това отношение са, меко казано, обезпокоителни. Докато в края на 2002 г. общият размер на частния външен дълг е бил 2.63 млрд. евро, в края на февруари 2006-а той е 6.59 млрд. евро - с близо 2.6 млрд. евро повече от парите, които държавата дължи на външни кредитори. Същата ситуация е и с
търговския баланс на България
От края на 2002-ра до края на 2005-а вносът й е нараснал от 8.4 млрд. евро на 14.7 млрд. евро, а дефицитът във външната търговия - от 1.87 млрд. евро до 4.35 млрд. евро. От числата и особено от тези, които показват темпа на нарастване на частния външен дълг, на вноса и на търговския дефицит, на човек може да му настръхне косата. Оказва се, че вследствие на вноса и износа през 2005 г. от страната са изтекли 4.35 млрд. евро. Тези пари са покрити от чуждестранните инвестиции у нас - над 2 млрд. евро; от чистите постъпления от туризма - близо 1 млрд. евро; от парите, които българите в чужбина превеждат на свои роднини у нас - 924 млн. евро, и от взетите заеми - около 400 млн. евро. Въпросът е: още колко време този баланс ще просъществува. Едва ли някой очаква, че вносът на суровини, технологии и горива няма да нараства. Все пак от това зависи развитието на българската икономика. И това нарастване няма да създава проблеми, ако води след себе си повишаване на конкурентоспособността на българските фирми и на износа на български стоки.
Чуждестранните инвестиции
също са изключителен фактор, от който зависят състоянието на нашия експорт и стабилността на валутния резерв на БНБ. Само че точно при привличането на външни капитали държавата тепърва ще има значителни проблеми. За да бъдат заинтересовани чуждестранните компании от присъствие на нашия пазар, най-общо казано, са необходими три неща - добра инфраструктура (пътища, летища, железници, телекомуникации), ефективна администрация и безпристрастна и бързоработеща съдебна система. Трагичното е, че и по трите показателя положението в България е под всякаква критика.
При инфраструктурата сме на европейско равнище само в мобилните комуникации, докато пътищата, железниците и летищата ни са в окаяно състояние. Въпреки всички законови поправки и министерски обещания администрацията е повече от мудна (освен че е и корумпирана), а за съдебната система няма какво да говорим. А когато чуждестранният инвеститор разбере, че е вложил капитали в България само за да си потроши автомобила, докато например прекоси столицата, че всяка назначена на държавна служба мижитурка може да го направи разноглед, че когато му писне и си потърси правата по законов път, не може да разчита на българския съд - за справедливо и бързо решаване на търговските спорове, той ни най-малко би рискувал да вложи пари у нас. Споменаваме всичко това, за да е ясно, че проблемите в съдопроизводството представляват директна заплаха за състоянието на валутния резерв и за финансовата стабилност на държавата. А никой в Европейския съюз не иска да има за партньор страна, чиято финансова стабилност е под въпрос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във