Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Скромни стимули предлагаме на инвеститорите

Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестициите, пред. в БАНКЕРЪ

Г-н Стефанов, на какво се дължат противоречивите информации, които се появяват всеки месец за ръста и спада на инвестициите в страната?



- Данните за размера на инвестициите идват от БНБ, или от Националния статистически институт и те изчисляват вложенията като цяло. Информациите са доста различни поради липсата на установено понятие какво е инвестиция. НСИ набира информация какво са купили като активи фирмите в България. Ако едно магазинче с трима човека си купи касов апарат, тогава това се отчита като инвестиция, но хората не го възприемат така. В същото време не се включват реалните работни места. Така, технически погледнато, някои от големите фирми в сферата на аутсорсинга като HP иIBM, които имат по няколко хиляди човека, не са големи инвеститори, защото не са купили дълготрайни активи. От друга страна, БНБ издава всеки месец платежен баланс, който включва преките чуждестранни инвестиции, но не отчита българските. Проблемът е, че става въпрос за хиляди компании, които правят всекидневни транзакции и централната банка няма възможност да попита всички тях за какво ще използват тези средства.


До края на октомври 2012-а инвестициите бяха 1.3 млрд. евро, докато за същия период през 2011-а те са малко над един милиард.


Сегашният ръст обаче е доста по-нисък на фона на това, което имахме през 2007 и 2008 година...

- Така е, но трябва да се погледне структурата на тези инвестиции. До 2005-а половината от всички вложения в страната бяха в производството и енергетиката, като размерът им в този период беше между 1 и 3 млрд. евро годишно. От 2005 до 2009-а имаме абсолютен бум на чуждестранния капитал, който възлизаше от 6 до 9 млрд. на година. Тогава обаче структурата на инвестициите беше променена и финансите, имотите и търговията заемаха между 60 и 90 на сто от всички вложения. А тези в производството, телекомуникациите и енергетиката са много по-устойчиви и създават работни места. Реално при тях нямаше толкова голям спад. Освен това ниското ниво на инвестициите сега се дължи и на нещо друго. През последните години някои от големите производствени компании у нас започнаха да връщат заемите си към фирмите майки в чужбина и числата тръгнаха надолу. Което в никакъв случай не означава, че те се оттеглят от страната или че продават производствата си.


В кои сектори имаме най-много привлечени средства?

- Голям ръст има в енергетиката и телекомуникациите, които реализират около 600 млн. евро от всички инвестиции. Увеличение има и в автомобилната промишленост и аутсорсинга, както и в бизнес процеси като счетоводство, финанси, човешки ресурси... Напоследък у нас работят около 20-30 фирми, които произвеждат части за автомобилната промишленост. Очаква се още две компании, занимаващи се с електротехника, да пренесат производството си в България. Едната от тях смята да изгради завода си около Плевен, като в него ще работят около 2 хил. души. В аутсорсинга в момента са заети около 15 хил. човека, а инвестициите на фирмите обикновено са в размер на 20 до 30 млн. евро, което на общия фон не изглежда толкова много, но пък ние сме един от най-бързо растящите пазари за аутсорсинг. Той не включва непременно само работа с клиенти, може да е и научноизследователска работа и други дейности. Целта е и в нашата страна да се движим към изпълнение на такива операции, носещи по-голяма добавена стойност.


А какви са очакванията ви за 2013-а?

- Трудно е да се прогнозира какъв ще е размерът на инвестициите, но ако се запазят тенденциите, може да се предполага, че те ще са около 2.5 млрд. евро. Разбира се, раздвижат ли се някои от секторите като финанси, недвижимости и търговия, инвестициите ще скочат много бързо, само че това зависи до голяма степен от външни за страната ни фактори.


Непрекъснато се говори за компании, решили да изнесат производството си в България? От кои големи фирми има проявен такъв интерес?

- През миналата година например в село Мусачево край Елин Пелин беше изградена фабрика на фирмата ALC, която шие кожите за седалките на автомобилите с марка BMW. Там сега работят между 500 и 600 души. През октомври отвори още един завод на швейцарска компания, която прави конектори за фиброоптика. През тази година се очаква у нас да инвестира немската компания Бер-Хела Сървис(Behr Hella Service), която изработва климатици за коли, но все още не са решили къде да построят предприятието си - в София или Пловдив. Има заявен интерес и от други големи международни фирми, които обаче предпочитат да не обявяват предварително намеренията си. В момента се работи по три-четири проекта в автомобилната сфера и още няколко в аутсорсинга, заради което съм оптимист, че през 2013-а на българския пазар ще стъпят много нови компании. За целта е много важна маркетинговата дейност на агенцията и самият факт, че успяхме да получим финансиране по оперативната програма Конкурентоспособност за организиране на различни събития и реклами, ще помогне за постигане на по-добри резултати.


Ако наистина сме привлекателна дестинация, защо е необходимо да се харчат 15.6 млн. лв. за рекламна кампания за привличане на чуждестранни инвеститори?

- Тази година направихме десет събития зад граница, но трябва да се знае, че истинската цел на рекламната кампания не е да води инвеститори в България, а да се вдигне шум около страната. За сравнение - бюджетът на такъв тип институция като нашата в Сърбия и Румъния е доста по-голям. Като изключим парите, които получихме по Конкурентоспособност, предишните години бюджетът на Българската агенция за инвестиции е бил четири-пет пъти по-малък от този на сръбската и македонската. В същото време една страница в списание Economist например струва около 30 хил. евро. През последните месеци имаше отпечатани няколко материала във Financial Times, тъй като те спечелиха една поръчка. През декември направихме няколко събития в Европа, като предстои февруари и март да направим в САЩ и Азия, като и там в договора влиза публикацията на статии в медиите преди самите събития.


Много от компаниите обаче ни отминават и предпочитат да инвестират в Сърбия, Турция и Македония...

- Специално за Македония и Сърбия е много просто да се отговори. Те не са членове на ЕС и са много по-свободни по отношение на това, което могат да предлагат на инвеститорите. Сегашните стимули, които ние предлагаме, не са конкурентни на мерките в другите държави от региона. През 2012-а в Сърбия беше отворен завод на Fiat, който й донесе инвестиция в размер на 1 млрд. евро. Там обаче държавната субсидия е 30% от цялото вложение, което автоматично означава, че държавата е дала около 300 млн. евро за този проект. За съжаление у нас дори да съберем помощта, която сме дали на всички чуждестранни фирми в производствената сфера, пак няма да стигнем сумата, дадена от Сърбия за един завод. През 2012-а едно предприятие за въздушни възглавници за автомобили възнамеряваше да направи инвестиция от 25 млн. евро и проучваше как стоят нещата в България и Сърбия. На практика ние можехме да им предложим помощ от половин милион евро, докато Сърбия даваше 10 млн. евро. В крайна сметка проектът беше замразен и въпреки че инвеститорите бяха много по-доволни от това, което са видели у нас, вероятно пак биха избрали западната ни съседка.


В такъв случай не е ли необходима промяна в тази посока?

- С последните промени в Закона за насърчаване на инвестициите се решиха много важни неща като възстановяването на парите, които компаниите са дали за осигуровки. Досега основните мерки за облекчения бяха свързани с възможността да се купи земя или инфраструктура, което не е атрактивно предложение. В годините преди кризата, когато цените на земята растяха, беше важно за фирмите, но сега те искат да развият дейността си по-бързо, нямат време да строят нови заводи и предпочитат да наемат готова сграда. Тоест, когато дойдат в България, те не се интересуват дали някой ще им даде земя и ще им построи път, а по-скоро търсят нещо работещо.


Около 4.5 млн. лв. са заложени именно за публикуването на рекламни материали в реномирани чуждестранни медии, които трябва да покажат новите ни плюсове. Кога реално се очаква да излязат първите статии за страната?


- Рекламната кампания е най-голямата поръчка, която имаме, и представлява около една трета от парите по Конкурентоспособност. За нея се явиха четирима кандидати, като един от тях - консорциумът БАИ консулт, обжалва процедурата, след като беше отстранен от търга. Офертите на останалите трима бяха много сходни като избор на медии, така че каквото и да се случи, си мисля, че рекламите ще се появят там, където трябва. От Комисията за защита на конкуренцията зависи колко бързо ще стартира поръчката, но се надявам от февруари, март вече да имаме първи публикации в международната преса. Принципно парите не са малко, но пък за месец рекламите в едно издание излизат около 250 хил. лв., а за три месеца, какъвто е срокът на кампанията, само на едно издание ще бъде платено около 750 хил. лева.


Ще правите и рекламни клипчета за по 130 хил. лева. Смятате ли, че ще има ефект от тях?

- Честно казано, скептичен съм доколко фирмите са добри за инвестиционна цел. Не може да се очаква, че шефът на Мерцедес ще има половин час на разположение да гледа клипче за България. От тази гледна точка по-късите филми, които са заложен в рекламната кампания, са ни по-важни, отколкото документалните. Но да не забравяме също така, че не един човек решава къде ще бъде построен един завод в чужда страна. Всички фирми работят с екипи и те имат време да анализират данните. Ето защо е важно фирмите да се прожектират в подкрепа на информацията, която се представя по време на конференциите.


Не мислите ли, че отново се работи на парче без цялостна стратегия и без ясна представа дали вложените пари за реклама, публикации, брошури и експерти ще се възвърнат през следващите години?

- За мен по-скоро проблемът е какво ще правим, когато парите свършат. През последните две-три години Македония и Грузия също се рекламираха много агресивно, но никой досега не е правил изследване, което да показва какъв е ефектът от вложените в реклама милиони. Смятам обаче, че размерът на парите, които ще бъдат инвестирани у нас, ще е много повече, отколкото тези за реклама. Дори да приемем, че немската Бер-Хела е единствената компания, която е присъствала на нашите събития и се е информирала от тях, само тя е инвестирала около 30-40 млн. евро. Наистина, не може да се каже, че ако ги нямаше тези кампании, тази инвестиция нямаше да се случи, но все пак рекламата не бива да се омаловажава.


Партнирате ли си с търговските ни аташета зад граница?

- Аз съм в комисията, която ги избира. Но оттам нататък те нямат формални отношения към нас и не мога да им се обадя, за да ги помоля за инвеститор. Все пак обаче работим в една и съща структура, така че те се стараят да помогнат. Не мога да кажа, че всички работят еднакво, но има такива, които са доста активни. Например през последната година най-добри резултати имат аташетата ни в Англия, Франция и Германия.


Разговора води Цветомира Личева

nbsp;


nbsp;


nbsp;


Борислав Стефанов е роден през 1979 г. в Плевен. Завършил е бизнес администрация в Американския университет в България. Има магистратура по международен мениджмънт от Харвард в Лондон.



Бил е консултант в московския офис на компанията Boston Consulting Group. До 2005-а е работил като мениджър в логистичния център на Даймлер Крайслер в Дубай. От май 2010 г. е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във