Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Скандалният Закон за концесиите бе изваден от фризера

След повече от половин година умуване - заради скандалните си според някои експерти текстове, проектът  на Закона за концесиите може би ще си проправи път към  гласуване от сегашното  Народно събрание. През седмицата той мина на второ четене в Комисията по правни въпроси и на практика е "готов" да влезе в пленарната зала.

Проектът беше внесен още на 9 юни миналата година от Министерския  съвет, но породи сериозни критики. Някои от тях го определиха като основа за

поредния грабеж

на  национално богатство.

Проектът  беше опрян на  мотива, че на 18 април 2014-а е влязла  в сила Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 26 февруари 2014-а за начините на възлагане на договори за концесия (Директива за концесиите). Тя  е част от законодателния пакет на Европейския съюз  за реформиране на Общностното право в областта на обществените поръчки и концесиите (заедно с Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/24 за  възлагането на поръчки от секторни възложители), с които страната ни трябва да се съобрази.

По този повод беше създадена и междуведомствена работна група (назначена от министър-председателя), чиято задача беше да анализира  законодателството в тази област. Специалистите бяха на мнение, че има сериозни слабости в нашата нормативна уредба, които до голяма степен произтичат от наложилата се практика да  се предоставят на концесия или природни ресурси (плажове, минерални води, подземни богатства), или съществуващи обекти на инфраструктурата. Като сериозен пропуск бе отбелязан фактът, че досега не е предоставена нито една концесия за строителство за значим инфраструктурен обект, което на практика означавало, че механизмът на  концесионирането  не се използва ефективно за основното си предназначение - предоставяне на концесии за строителство, с последващо предоставяне и управление на услуги чрез обекта на концесията, съчетано с поемане от концесионера на строителния и на експлоатационния (оперативния) риск.

Основните изводи от този анализ бяха, че публично-частното партньорство е дефинирано като дългосрочно договорно сътрудничество за извършване на дейност от обществен интерес с цел постигане на по-добра стойност на вложените публични средства и при разпределение на рисковете между публичния и частния партньор с оглед възможностите им да оценят, контролират и управляват тези рискове. Частният партньор винаги поема строителния риск и поне един от рисковете за наличност или за търсене на услугата от обществен интерес, с което дефинираното от Закона за публично-частното партньорство попада в обхвата на Директивата за концесиите. По същество са уредени две форми на партньорството -  договорно, при което контрактът се сключва директно с избрания чрез конкурентна процедура частен партньор, и институционализирано, когато той се сключва с проектно или с публично-частно дружество. Тези и още няколко извода в анализа на експертите са основното, което ще дискутира Народното събрание покрай предложения нов Закон за концесиите. Той ще се "бори" с друг един анализ, представен в края на юни миналата година от  д-р инж. Александър Трифонов, озаглавен  красноречиво "Проектозаконът за концесиите - корупция и икономически регрес".

Според неговия текст новият закон позволявал  частни корпоративни концесионери да колонизират цели общини. Така например, когато концесионерът построи училище или социален дом, общината има задължението да му изплаща инвестицията 25 години. Той обаче може веднага да прехвърли вземанията си на колекторска фирма, на банка или на когото й да е. И оттук нататък те от свое име започват да си търси правата. И ако една вноска не бъде направена, общината може да бъде обявена в несъстоятелност. По този начин общинските власти лесно могат  да станат

заложник на частния капитал

Икономическият експерт на КТ "Подкрепа" Мика Зайкова пък изрази друго  становище: "Когато става дума за концесии, всеки специалист си задава следните въпроси: кой, на каква цена, каква полза ще допринесе за държавата от даването на концесия?" На тези три ясни и точни въпроса този закон не дава отговор, категорична беше Зайкова.  Тя определи формулировките в него като "уклончиви" и такива, които будят съмнения и създават проблем.

Тя посочи като пример текста, в който се казва, че за концесия може да кандидатства сдружение или лице, което според една поредица от условия не трябва да е осъждано за кражби, за злоупотреби, за участие в терористични организации, имало е проблеми с органите на сигурността и т.н. След това обаче на 10 страници се обяснява как същото това лице, което е крало, злоупотребявало, имало е проблеми със сигурността, работило е в зони със забранителен режим, може все пак при известни условия да участва. Тоест ние казваме, от една страна, кой не може да участва в състезанието за концесия, а после му намираме вратички да участва, възмути се  Зайкова.

Последваха десетки консултации и "преработки", които обаче на този етап така и не дават отговор на поставените въпроси, свързани със заложените в проектонорматива подводни камъни. По всяка вероятност окончателният му вариант  ще си остане уклончив. Но текстовете му със сигурност ще бъдат приети, както обичайно става по време на политическо безвремие. И ще  "облекат" в законна форма концесионните договори, които ще бъдат сключени в този "пообъркан" период.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във