Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СКАНДАЛИТЕ ОКОЛО БЕЛЕНЕ ВЕЧЕ ТЛЕЯТ

Поговорката Да би мирно седяло, не би чудо видяло бе припомняна често на Румен Овчаров тези дни по най-различни поводи. Но пълните последици от немируването тепърва ще се стоварят на главата му. Този път не става дума за тунели с нежни имена, а за най-големия проект на България в последните 15 години - строителството на АЕЦ Белене. Първото чудо ще е свързано с избора на изпълнител на проекта - избор, за който отсега се очертава да предизвика международен отзвук. Вторият крайно интересен въпрос е за държавния дял във финансирането на централата, параметрите на което отсега могат да се прогласят ако не за чудо, то поне за абсолютен
феномен в световната инвестиционна практика
Че скандалът около бъдещия изпълнител на АЕЦ Белене е неизбежен, подсказа самият Румен Овчаров още на 2 февруари, ден след като бяха подадени окончателните оферти на двамата кандидати - руската компания Атомстройекспорт и чешкия консорциум Шкода Алианс. Тогава на връщане от Москва министърът на икономиката и енергетиката официално заяви, че без Русия изграждането на АЕЦ Белене е изключително трудно технически и доста съмнително от юридическа гледна точка.
Във всяка нормална страна подобни изявления на министър означават, че конкурс просто няма, а победителят (в случая Русия) е предварително определен. В края на краищата кое нормално правителство би избрало кандидат, за когото изграждането на конкурсния обект ще е трудно технически и съмнително юридически? Особено пък ако този обект е атомна централа. Напук на тази логика обаче и след изказването на министър Овчаров конкурсът си продължи тихо и спокойно, без всякакви възражения или въпроси от предварително отхвърления кандидат Шкода Алианс. Може би мълчанието на чехите се обяснява с факта, че при посещението си в Прага през февруари и Овчаров, и премиерът Станишев категорично декларираха, че конкурсът за Белене ще е
открит, прозрачен и почтен
Една от компаниите в Шкода Алианс между другото бе главен спонсор на лекцията на Сергей Станишев в сградата на пражкия Сенат.
Така разговорите около втората атомна централа у нас като че ли стихнаха. На 15 март пресцентърът на Министерството на икономиката и енергетиката обясни, че премиерските обещания се изпълняват стриктно. В помощ на Комисията по оценка на офертите за изграждане на АЕЦ Белене били привлечени общо 227 консултанти: 123 български експерти и научни работници, както и 104 международни специалисти. С тяхна помощ са били обобщени многобройните въпроси по представените оферти и на 2 март тези въпроси са предадени на двамата участници в надпреварата, които са върнали отговорите на 22 март. Съобщено бе още, че след систематизиране на цялата предадена документация комисията ще започне преговори с кандидатите.
Разбира се, най-интересното е как ще бъдат оценени самите оферти? И дали водещата нишка при оценката няма да е онази декларация на министър Овчаров, че без Русия не може? Очаква се окончателната класация да е готова най-късно в началото на август. Отлично информиран източник обаче съобщи за БАНКЕРЪ, че разликата в ценовите предложения на кандидатите е огромна - близо половин милиард евро. Според него руската оферта била малко над 2.6 млрд. евро за двата блока, а
чешката надхвърляла 3 млрд. евро
Предложението на Атомстройекспорт е изключително ниско - коментира същият източник. - То не отговаря на световните стандарти, никога и никъде в света не е изпълняван ядрен проект на такава цена. Но за руснаците водещи са чисто политическите интереси и затова те могат да си позволят толкова голям дъмпинг. Пък и в процеса на самото строителство първоначалната цена винаги може да се надхвърли, каквато впрочем от години е руската практика.
Показателен е примерът с блок III на Калининската АЕЦ, замразен през 1984 г. при готовност 35% и пуснат окончателно през декември 2005-а. (Реакторът там е еднакъв с този, доставен в Белене.) Вместо предвижданите 1.2 млрд. долара завършването на новата руска ядрена мощност е глътнало повече от 2.2 млрд. долара (над 1.7 млрд. евро). Ако се опитаме да пренесем калининския опит на българска почва, излиза, че руснаците трябва да построят втория блок в Белене едва за 900 млн. евро. Такава цена
може да се определи само като подарък
Но подаръците на Москва рядко излизат безплатни в дългосрочен план, както добре знаем от собствен опит.
Не се нуждае от коментар и фактът, че този конкурс осигурява възможност на руснаците еднолично да определят дали четирите български ядрени блока да бъдат зареждани със свежо ядрено гориво. Евентуален отказ би извадил от строя 4000 мегавата от мощностите на страната, което ще остави без ток половин България.
Що се отнася до предложените от чехите 3 млрд. евро (по 1.5 млрд. евро на блок), те са в пълно съответствие със световния опит от последните десетина години, коментират експертите. Сумата почти идеално съвпада с онази, похарчена за двата реактора в чешката АЕЦ Темелин.
Иначе, като се пренебрегне цената, двете оферти са като сиамски близнаци. Твърди се, че разлики по отделните параметри почти няма и на оценяващата комисия ще й е трудно да определи коя е по-добра технически.
Водещият критерий при избора на победител
ще е безопасността, икономическите параметри са на второ място. По цените за изпълнение на проекта пък сигурно ще има допълнителни преговори, заяви след подаването на окончателните предложения Юлиян Желязков, председател на комисията и главен инженер на НЕК.
При напълно огледалните оферти обаче ще е сложно да се определи степента на безопасност на всяка от тях. Още повече че руската засега няма действащ прототип освен споменатия блок III на Калининската АЕЦ, който е в експлоатация от три месеца. Според представители на Атомстройекспорт предложеният за Белене реактор ВВЕР 1000 87/92 напълно повтаря двата хилядника в АЕЦ Козлодуй - и като тип, и като усъвършенствани и модернизирани системи за безопасност. Само че, както писа БАНКЕРЪ, на 1 март 2006-а при опит планово да бъде изключен генераторът на енергоблок V в Козлодуй в 8.15 ч. е отказала системата за управление и защита на реактора (по-точно на част от аварийните пръти). Блокът е спрян малко след 12.00 ч. с помощта на резервната система с инжектиране на борна киселина. Ядрени специалисти определят инцидента като доста тежък и като резултат от конструктивен дефект на този тип реактори. С други думи, ако бъде приета руската оферта,
този дефект ще се пренесе и в Белене
Чешкото предложение, въпреки че ляга на базовия руски тип ВВЕР 1000 87, предвижда доста по-различна конструкция на самия реактор. При нея е невъзможно да се получи описаният инцидент, тъй като аварийните пръти са напълно изолирани от капсулата с ядрено гориво. Това определя по-високата степен на безопасност, твърдят чешките експерти, като припомнят, че изградената по тази технология АЕЦ Темелин е единствената централа в последните десетина години, получила одобрението на европейските ядрени регулатори. А предлаганите за Белене реактори били дори и по-добри от тези в Темелин, добавят чехите.
Дали в двете оферти се предлагат два конструктивно различни типа реактори, ще реши Комисията по оценките и нейните консултанти. Руската страна обаче вече неофициално обяви, че лицензът за производство на реактор тип ВВЕР 1000 е само руски и чехите нямат нито авторски, нито изключителни права да го произвеждат и продават. Затова евентуална
победа на Шкода Алианс би довела до съдебни дела
и до... невъзможността централата в Белене да бъде построена. Може би точно това всъщност е имал предвид и министър Овчаров, заявявайки, че без Русия изграждането на Белене е доста съмнително от юридическа гледна точка.
Колкото до финансово-икономическите параметри на бъдещата централа, спорните въпроси са не един и два. Като се започне от държавното участие (със или без апорт на блокове V и VI на АЕЦ Козлодуй), мине се през държавните гаранции (нулеви, за 300 или повече милиона евро), договора за изкупуване на произведената енергия, себестойността на киловатчас, лихви по кредитите и срок на изкупуване на самата инвестиция. Всичко това и политици, и експерти, а и българските медии тепърва ще дискутират.

Процедурата
Юлиян Желязков, председател на конкурсната комисия и главен инженер на НЕК.
До шест месеца след подаване на офертите комисията по оценката трябва да се запознае с тях, да проведе преговори с всеки от кандидат-изпълнителите по оферираните варианти и да внесе пред съвета на директорите на НЕК протокол с предложения за избор на изпълнител на проекта. В тридневен срок от внасянето на протокола за избран изпълнител е необходимо управата на НЕК да го одобри или да го отхвърли.
Паралелно с разглеждането и преговорите по офертите ще се движи и моделът за структуриране на компанията инвеститор и бъдещ оператор, за участие в който има интерес от големи световни ядрени оператори. Окончателното решение за структурирането на това дружество и бъдещото участие в него ще са на Министерския съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във