Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Синдиците на КТБ - с харчове от по 5.7 милиона на месец?

Надеждата, че все някой ще прочете истинската история на „осребряването“ на активите на фалираната банка, продължава да мъждука?

S 250 984cde5a d9fb 4e36 81bb f0cc65aad169
S 250 8f19f1d5 81b3 48ba a602 23f1f1574cb7

Широко рекламираната "закана“, че втората сметка за разпределение на събраните вземания ще е доста по-тлъста от първата, която синдиците на Корпоративна търговска банка - Кристи Маринова и Ангел Донов огласиха през януари тази година, май отдавна отгърмя в дефилето на историята.

И, ако преди няколко месеца те развяваха знамето на „усилния“ си труд заради събраните над 1.2 млрд лв. в полза на обществото, днес за успехите им се говори с половин уста. Или на ушенце, ако си в категорията „Наш човек“. 

 

Може би защото тази втора сметка за разпределение съдържа далеч по-малка сума - едва 430 млн. лева. В същото време се видя, че  

синдиците са похарчили милиони

докато попълват масата на несъстоятелността на принудително фалиралата банка.

Тук е моментът да припомним, че още през февруари в."БАНКЕРЪ" изнесе десетки факти за сделките на синдиците, с които доказахме, че колоните от цифри не са в състояние да прикрият действителните постъпления. И че имоти за милиони са били прехвърляни срещу смешни суми. 

Още тогава бившите директори на КТБ Георги Христов и Георги Зяпков, които следят задълбочено процесите в настоящето битие на КТБ, бяха категорични: някой "търгува" така, че подбива интереса

на всички депозанти и кредитори на банката.

И посочиха примери за похарчени от синдиците милиони левове за адвокатски хонорари и такси по дела, които поетапно не издържаха в съда.

Преди дни, когато в Търговския регистър беше обявена втората частична сметка за разпределение на събраните средства между кредиторите, „БАНКЕРЪ“ за пореден път се опита да разчете истината. И отново потърси Георги Зяпков за коментар, "стъпил" само и единствено на официални документи.

"Когато първите синдици на КТБ - Лазар Илиев и Росен Ангелчев, встъпват в длъжност, по баланс към 31 март 2015 г. и по сметка те заварват налични 517.620 млн. лева. И този баланс е подписан и заверен от тях."

Всеки месец - от март 2015 г. до юни 2020 г., синдиците изпращат до Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и до министъра на финансите своите отчети (те са публични и могат да бъдат открити в сайта на ФГВБ). В тях са посочени сумите, които постъпват по сметка на банката от осребряване на нейното имущество, погасяването на кредити и т. н.

"Именно от тези официални данни се вижда, че от март 2015 г. до юни 2020 г. са събрани 839.327 млн. лева", уточнява Зяпков. 

Оттук нататък сметката е проста: към заварени 570 млн. лв. прибавяме събраните 839.327 млн. лв. и

получаваме точно 1.356  млрд. лева.

При обявяването на първата и втората сметка за разпределение обаче посочената от синдиците сума е само 1 млрд. лева.Тоест - появява се една

"скромна" разлика от 356 милиона лева!

"На практика точно толкова са парите, похарчени от синдиците за 5 години и 3 месеца - пояснява Зяпков. И добавя - Ако разделим тази сума на броя на месеците, оказва се, че разходите им са средно по 5.7 милиона на месец..."

С други думи, за една петилетка синдиците са събрали 839.327 млн. лв. и са похарчили... 42% от тях. И понеже въпросната разлика няма как да бъде обяснена официално, тези пари просто „изпадат“ от сегашните сметки за разпределение.

В голямата "калкулация" няма как да не прибавим и равносметката от промените в Закона за банковата несъстоятелност отпреди две години, известни като

Поправката "Цонев - Пеевски - Хамид“.

Те бяха приети с аргумента, че са „в полза на кредиторите на банката“. Само, че и от последния отчет за дейността на синдиците (за месец април 2020 г.) се вижда, че резултатите от тези промени продължават да са далеч от очакваните.

Вярно - въпросната поправка даде възможност на синдиците да развалят сделките по осчетоводените прихващания. Също така обаче е вярно и друго - ремонтът на Закона за банковата несъстоятелност се случи три години след разгрома на КТБ, когато повечето от атрактивните активи на фалираната банка вече бяха прибрани от „правилните“ хора.

Без отговор остават два от най-важните въпроси:

Колко от събраните средства са заделени за удовлетворяване на кредиторите? 

И каква част от тях са получени от активи, продадени на реални, а не на „промоционални“ цени?

Отговорите със сигурност няма да дойдат сега, но един ден те ще станат известни и ще разберем, както в Случая "Баневи", че всичко е постфактум, т.е. след дъжд - качулка!

Да не говорим за 

странното бездействие на синдиците и на прокуратурата

по отношение на онези, които измъкнаха под носа им активи за стотици милиони левове.

Примерно - стъкларският завод "Рубин" и киноцентъра на „Прайм тайм студиос“ ЕАД в с. Герман (Софийско) - собственост на Александър Сталийски, партньор по белот на премиера Борисов.

Или пък ИПК „Родина“ на бул. „Цариградско шосе“ - изтъргуван от синдиците на КТБ, но без постъпленията от сделката да са отразени в отчетите им. Особен случай, който заслужава малко повечко внимание.

През декември 2017 г. синдиците пускат на търг вземането на банката по два кредита на „ИПК Родина“ АД в остатъчен размер на 25 милиона евро, обезпечени с третата по ред ипотека върху незастроената част от имота с площ около 40 дка, за сумата от 93 000 евро! „ИПК Родина“ АД беше собственик на тези 40 дка. В публичните регистри липсва каквато и да е информация дали това вземане е продадено от синдиците, на кого и за каква цена, или пък дали същите са се отказали да го продават.

Да припомним, че през септември 2017 г. е продадено вземането на две дружества („Родина тауър“ ЕООД и „Инвестмънт проджектс“ АД) по кредити, обезпечение с ипотека върху имота. Обезпечените вземания на банката са в общ размер на 29.5 милиона евро, но синдиците ги обявяват за продажба

при начална цена от 14.4 млн. евро.

(„Родина тауър“ ЕООД е собственик на сградата заедно с 15 дка).

Вземането на ликвидираната КТБ от  дружество „Рийл естейт проджектс“ АД  пък е в остатъчен размер, възлизащ на 9.5 милиона евро към 20 юни 2014г., и все още се продава. През януари 2019 г. цената му падна на 115 000 евро, а през ноември 2019 г. тя буквално се срина (при търга по формулата „пряко договаряне“), достигайки 57 520 евро.

Едва ли в тази публикация можем да посочим всички примери за продажби на активи на нищожни цени, но материалите, които са публикувани само в „БАНКЕРЪ“, със сигурност могат да дадат много отговори на прокуратурата. Стига, разбира се, тя да се опита да ги прочете безпристрастно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във