Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ШУШУЛОВ ИМА СЛАБОСТ КЪМ МОНОПОЛА

По традиция в началото на зимния сезон в енергийния сектор става доста горещо, но този път всички очаквания бяха надминати. Освен редовното поскъпване на енергийните услуги и свързаните с него скандални дискусии за пръв път заради неплатени сметки десетки хиляди потребители останаха без топла вода и са заплашени да нямат и парно през студените месеци. Проблемът е, че от крайната мярка са засегнати не само нередовните платци, ами и тези, които нямат задължения.
Клиентите на електроразпределителните и топлофикационните дружества у нас продължават да получават трудноразбираеми сметки, които често не отговарят и на реалната консумация. И докато Комисията за защита на потребителите, тази за конкуренцията, както и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) се чудят кое е законно и кое не, стана ясно, че Брюксел може да ни санкционира заради енергийно-тарифната мъгла.
Еврокомисарят Меглена Кунева съобщи, че вече е започнала проверка дали България прилага нормите за защита на потребителите на енергийни услуги, записани в директива 32/2006 на общността. Според разпоредбите на документа (чл. 13), крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и гореща вода за битови нужди трябва да разполагат с индивидуални измервателни уреди, които точно да отчитат реално консумираното количество енергия и да осигуряват информация за действителното време на използване на услугата. Освен това е необходимо сметките да са написани по разбираем начин и информацията в тях да включва и сравнение с енергийната консумация за същия период на предишната година. Очевидно е, че тези изисквания в България изобщо не се спазват и едва ли нещо ще се промени до края на октомври, когато приключва проверката на ЕС.
Въпреки опасността от санкции заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева, която участва в началото на седмицата заедно с Кунева в Кръгла маса за защита на потребителите, спокойно обясняваше как законите в страната били много добри, но трудно се прилагали. За глобяване на монополните предприятия, които не спазват европейските нормативи, и дума не стана. Така излиза, че задължения имат само клиентите и несъмнено точно чувството за неравноправие и липсата на доверие са основните причини за нежеланието на хората да си плащат сметките.
Меглена Кунева смята, че ако комуналните фирми приложат европейското законодателство, като дадат възможност на потребителите да следят в реално време консумираното количество енергия и им изпращат ясни и коректни сметки с подробна информация, няма да имат проблеми със събирането на вземанията си. Вместо да заяви обаче, че ще предприеме мерки срещу некоректните енергийни компании, председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов поиска да се създаде държавен фонд за защита на топлофикациите от фалит. Шушулов е на мнение, че наливането на държавни пари в тях не противоречало на европейското законодателство, тъй като подобни фондове имало и за защита на банковия сектор. Професорът, изглежда, не е разбрал, че такива структури при банките никога не са се захранвали с държавни пари. Така или иначе, по време на форума за защита на потребителите на енергийни услуги уж независимият регулатор се втурна да защитава топлофикациите. Колкото и странно да звучи, Шушулов в действителност предлага хората не само да плащат за топлоенергията, а и за фалита на тези, които я произвеждат. При това положение едва ли може да очакваме ДКВЕР да вземе решение в полза на гражданите и по въпроса за тримесечното отчитане на тока.
Комисията за защита на потребителите бе доста пасивна по време на дискусията. Нейният председател Дамян Лазаров отбеляза единствено как при договорите с топлофикациите нямало неравноправни клаузи и следователно нямало от какво да се защитават клиентите. В последната година единствено при електроразпределителните дружества бяха установени проблемни точки, които вече са премахнати, каза той. Неговият колега от Федерацията на потребителите Павел Кърлев беше по-активен и изтъкна, че само от закръгляне на сметките софийската топлофикация е събрала неправомерно от столичани над 75 млн. лв. за една година. Причината е, че са използвани 5 вместо 2 цифри (както е по Закона за счетоводството) след десетичната запетая, което увеличава разходите на всяко домакинство със 160 лв. годишно, твърди Кърлев.
Антимонополната комисия пък се оправда, че Законът за защита на конкуренцията не й позволява да осъществява адекватен контрол. Максималният размер на глобите за злоупотреба с господстващо положение е 300 хил. лв., което за големите предприятия е направо нищожно и затова не дава ефект, заяви шефът на КЗК Петко Николов. Все пак остава надеждата, че с новия закон нещата ще се променят, тъй като се предвижда санкциите да достигат до 10% от оборота на съответната компания. Комисията също така ще има право да се произнася по случаи като този със спряната топла вода на цели блокове, в които живеят и редовни платци.
В защитата на потребителите се включи председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев. Дори и българските закони да са най-добрите, съдът не може да ги накара да работят. Нужно е хората да завеждат искове, подчерта магистратът. Излиза, че държавата не може или по-точно не иска да задължи предприятията да спазват законите и хората трябва да се оправят сами. Каква ирония само - точно в страната, чийто еврокомисар отговаря за защитата на потребителите, няма кой да защити хората от монополите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във