Банкеръ Weekly

“Скелетът” на “Кремиковци” изплува от стара мъгла

Щонов дава бонус на германска фирма

В “скрита” точка от дневния ред правителството реши да плати тази сума за неосъществен проект за завод за цимент

Българската държава не дължи никакви пари за нереализирания проект на германската частна компания "Кльостерс" ("Кльостерс Бетайлигунгсгезелшафт МБХ") , представлявана у нас чрез дружеството с ограничена отговорност "Цемеко". Това става безпощадно ясно още с решението на Висшия административен съд от 2010-а ( № 13477, с което в. "БАНКЕРЪ"разполага), с което се доказва, че немската компания не е могла да се конституира нито като собственик  на земя, нито като възложител на оценка за въздействие върху околната среда за бъдещ завод за цимент. Въпреки това решение и поредицата от отрицателни становища на няколко организации и министерства по изкуствено създадения казус в последния момент от живота на служебния кабинет министърът на икономиката, енергетиката и туризма Васил  Щонов пробута (в "скрита" точка) на заседанието на правителството през тази седмица (2 октомври) решение да компенсира щета за над 4 млн. евро по нереализиран проект.

Унизителното навеждане на българските управници пред германската частна компания ще струва на българския данъкоплатец една торба пари. Предложението на Щонов (в. "БАНКЕРЪ" разполага с доклада на министъра) до Министерския съвет било необходимо, за да не се развалят българо-германските икономически отношения - мотивът е, меко казано, скандален. Още повече че казусът "Цемеко" не е от вчера и по него вече се е произнесъл Върховният административен съд, който ясно и категорично е казал, че всички претенции на немския "инвеститор" са без основание.


Историята е забъркана преди десет години


с "логистичната" подкрепа на първия частен собственик на "Кремиковци"  - скандалния Валентин Захариев. На 15 септември 2004-а  с договор за джойнтвенчър между немското дружество "Кльостерс Бетайлигунгсгезелшафт МБХ", "Кремиковци" АД и "Интертръст" ЕАД (контролиран от Захариев) е учредено дружеството "Цемеко" ООД, в което германците притежават 75% от капитала (според Търговския регистър - вписани 19 558 000 лв., но депозирани 14 669 000 лв.). Замисълът на това дружество е бил да построи "инсталация за производство на цимент" върху 50 дка в североизточната част на комбината "Кремиковци".  Предвидената инвестиция е 30 млн. евро, а изграждането на съоръженията е трябвало да отнеме 18 месеца.

Циментът щял да се продава предимно на нашия пазар, а при подходящи оферти - и да се изнася, гласят обявените по онова време инвестиционни намерения. Първото предложение е внесено в Министерството на околната среда и водите (през декември 2004-а) от името на "Кремиковци" АД. Капацитетът на новата инсталация щял да бъде 400 хил. т годишно. Като суровини за новото производство немците смятали да използват гранулираната доменна шлака, произведена в пещите на металургичния комбинат, както и гипс, клинкер и варовик. Два месеца по-късно (на 2 февруари 2005-а) същото предложение подава в министерството новоучреденото дружество "Цемеко".

Очевидно немската компания има сериозно влияние в собствената си страна, тъй като е получила инвестиционни гаранции за проекта у нас от германското правителство. В България пък тя си е избрала съдружник, който по това време също е сред любимците на властта. Странно как без санкцията на самото министерство новоучреденото дружество успява да се сдобие с документ (подписан от тогавашния директор на РОСВ София), с което получава одобрение на инвестиционното си намерение, въпреки че няколко месеца по-рано становището на същата дирекция за същото предложение е, че е необходимо да бъде извършена оценка за въздействие върху околната среда.

След сигнал от Българската асоциация на циментовата индустрия самото министерство обжалва това решение в съда, който потвърждава, че такава оценка трябва да бъде направена. През 2006-а "Цемеко" прави ново инвестиционно предложение до екоминистерството с ново искане - този път за извършване на оценка за въздействие върху околната среда.

Само че


междувременно Комисията за защита на конкуренцията излезе с решение


с което забрани споразумението между "Кремиковци" и "Кльостерс" за продажба на шлака (сключено на 15 ноември 2004-а между "Кремиковци" АД, в качеството му на доставчик, и "Цемеко" ООД, в качеството му на купувач). Причината беше, че са предвидени големи доставки и преференциални цени за новия завод и това ще засегне останалите циментови предприятия, които купуват суровини от "Кремиковци". Нещо повече - комисията забрани и параграф 10 от Договора за самия джойнтвенчър с мотива, че компанията ще се превърне в монополист на пазара. Няколко месеца по-късно ведомството дори глоби комбината с 300 хил. лв. заради промени в договорите за доставка с останалите циментови заводи. Тогава антимонополното ведомство направи обстоен анализ на пазара, който показа, че изпълнението на предвидените в договора доставки към "Цемеко" ще лиши напълно или в много висока степен всички останали потребители от достъп до тази суровина. В резултат на невъзможността им да я закупуват от единствения местен доставчик те ще бъдат принудени да спрат производството си на шлаков цимент. А за "Златна Панега" АД, "Холсим" АД и "Плевенски цимент" АД този продукт формира основната част от производството и продажбите им. В този смисъл те ще бъдат изключени от пазара, а "Девня Цимент" АД ще загуби значителна част от клиентите си, се казваше в анализа на комисията. Пренастройването на заводите на останалите производители към цименти без шлака ще бъде продължително и скъпо. Това ще доведе до загуба на пазари и клиенти и най-вече ще бъде принудително, категорични бяха експертите от комисията. Те подчертаха, че осъществяването на договора с немското дружество ще замени сегашната олигополна структура на пазара на шлаков цимент с монопол на "Цемеко". В официалното становище се казва още, че дружеството няма да изпитва никакъв конкурентен натиск и поведението му ще се определя само от собствените му икономически интереси. А практиката е доказала, че подобни ситуации водят до прилагане на монополно високи цени и модели на поведение, които грубо нарушават конкуренцията на пазара, допълват хората от КЗК.

По повод на това решение "Цемеко" започна дълга съдебна сага, която  приключи окончателно в средата на 2009-а и глобата бе потвърдена и от последната инстанция.

Да не говорим, че докато "Цемеко" придвижва проекта си, "Кремиковци" на всичко отгоре сменя и собственика си. Захариев го продава на Прамод Митал, който никак не бил очарован от възможността да се впуска в подобен род съвместни дейности с немската компания. Така поне твърдят хора от тогавашното ръководство на комбината.

Самото екоразрешително също няма как да бъде издадено, тъй като реално


сделка за закупуването на земята не е имало


и тя на практика не е тяхна. Опитът да станат нейни собственици на база на предварителния договор за изкупуването й (с който в. "БАНКЕРЪ" разполага) удря на камък и ековедомството отказва да признае "Цемеко" като възложител на проекта. Междувременно ръководството и на самия комбинат отказва да подпише с немците окончателен договор за продажбата на земята и на практика те нямат никакво правно основание да се представят като инвеститор. А камо ли като "възложител" на оценка за въздействие на околната среда.

През 2009-а именно на това основание тогавашната екоминистърка Нона Караджова отказва такава оценка отново с мотива, че "не е изчистен проблемът със собствеността на терена, посочен в проекта".

Данните в Търговския регистър сочат, че през 2006 и 2007-а  е възложено проектирането и изработката на една от инсталациите за цимент. И през двете години "Цемеко" е на загуба.

Целта е проектът да се реализира през 2008 година. По това време компанията не е провела нито една редовна процедура за разрешаване на инвестицията и води съдебни спорове, а през същата година "Кремиковци"  вече е обявен в несъстоятелност.

Не е за пренебрегване и фактът, че в самата оценка на активите на "Кремиковци" се посочва, че общото му събрание не е взело решение за ликвидация на съвместното дружество поради "течаща процедура по усвояване на федерална гаранция, предоставена на "Кльостерс" за инвестицията му и поради процедурата по предявяване на вземания към "Кремиковци".

При съставянето на списъка на кредиторите германската компания предявява претенции за 3.892 млн. лева. Твърди се, че тази сума е платена вместо "Кремиковци" като вноска за увеличение на капитала на "Цемеко" през 2005 година. Тя обаче е отхвърлена. Според доклада с оценката на "Кремиковци" мениджмънтът на "Кльостерс" е преценил инвестицията си като безперспективна и губеща. Доказателството било в това, че е предявил пред правителството на Германия претенциите си по сключена гаранция за директни инвестиции в чужбина.

Така се стига до международния казус "Кльостерс" в България. След като се изтеглят от проекта и започва процедура по ликвидация на дружеството, немският инвеститор предявява претенция за 4 186 704 евро (главница 3 316 973.74 евро и лихви 869 730.29 евро) към германското правителство като гарант на проекта. Федералната република признава "наличието на гаранционен случай по линия на съществуващата за проекта инвестиционна гаранция" и обезщетява частното дружество. От своя страна немското правителство предявява регресни претенции към България поради нарушение на Договора за насърчаване на инвестициите.

Четири правителства се занимават с този казус, но нито едно от тях не е побързало да изплати исканата сума. Министърът на икономиката в кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев дори успява да се спазари, ако въобще трябва да плащаме - то това да стане с 50% дискаунт. Странно защо точно служебният кабинет сега е решил да пристъпи към това категорично решение и да захрани сметките на немския гаранционен фонд с пари от и без това продънения бюджет на страната?!?! По какви правила едно временно правителство с ограничени пълномощия поема ангажимента да харчи в такива обеми, вместо да направи опит да защити българската позиция. Или поне да отложи решаването на проблема за времето, когато страната ни ще има редовно избрано правителство.

Още повече че от приложените към доклада на министър Щонов  материали, включително и от отрицателното и твърде обосновано становище на Министерството на околната среда и водите, както и от окончателното решение по казуса на Висшия административен съд от 2010-а (с които в. "БАНКЕРЪ" също разполага),  става ясно, че на практика държавата ни не е длъжна да плаща тези пари по простата причина, че проблемът не е създаден от нея - кашата е забъркана между две частни юридически лица.

Изводите на съда са, че както в административното пред МОСВ, така и в съдебното  производство "Цемеко" ООД не е представило доказателства, че изпълнява разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и затова не може да бъде третирано като изряден инвеститор.

В доклада на министър Щонов обаче няма данни кой предлага споразуменията и какви ще бъдат насрещните ангажименти на германската страна. Не става ясно от кого е приета и оценена претенцията и с какви доказателства тя е подкрепена. В очевидно набързо скалъпения документ липсват данни дали до момента има заведени искове срещу България по тази претенция пред  международния арбитраж, както предвижда двустранният договор с ФРГ от 1986-а, и ако няма, защо България трябва да плаща за тези претенции?

Дали обаче кабинетът въобще обърнел внимание на всички тези факти, а не просто е изпълнил желанието на някой министър (вицепремиер или друг висш държавник), който иска да си постеле личното килимче, като се поклони ниско пред Германия, ще разберем след като платим сметката. Да е честита на следващото правителство.   

 


Пари нема, действай!


Извадка от финансовите обосновки по съгласуването на решението

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Васил Щонов:

"Не е възможно средствата да бъдат осигурени от бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за 2014 година. Същите ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2014-а и в този смисъл актът няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет."

 

Министърът на финансите Румен Порожанов:

"Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014-а не са предвидени средства за целите на проекта на решение на Министерския съвет. В тази връзка, тъй като е предвидено средствата да се осигурят от преструктуриране на разходите по централния бюджет, т.е. проектът на акт оказва пряко въздействие върху държавния бюджет, би следвало финансовата обосновка да се разработи по приложение № 2.1 към чл.35, ал.1, т.4, буква "а" от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Независимо от изложеното, предвид краткия срок за изплащане на предявената от германска страна финансова претенция (2 093 352 евро), предлагаме одобрена финансова обосновка, независимо че същата е разработена в приложение № 2.2 към чл.35, ал.1, т.4, буква "б" от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация."

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във