Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Ще успее ли министър Лорер да върне чуждите инвеститори?

Една от най-тежките отговорности в правителството на Кирил Петков е вменена на министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер. Основата, на която той трябва да стъпи и да възстанови доверието на чуждестранните инвеститори в България, по-скоро прилича на подвижни пясъци - отгоре всичко е наред, но отдолу - същинска бездна!

 

Само преди няколко дни БНБ официално обяви спад на чуждестранните инвестиции у нас от 54% на годишна база. Сиреч - през 2021 г. у нас са влезли едва на едва 1.035 млрд. евро, което е 1.5% от БВП. За сравнение - през 2020 г. те са били 2.272 млрд. евро, така че "едни" 1.236 млрд. евро просто са заобиколили България и са си намерили друг "пристан".

Нещо повече! Данните сочат, че никак не са малко и чуждите инвеститори, които продават бизнеса си на български фирми и изнасят капиталите си. А привлеченият дялов капитал през кризисната 2020 г. е бил значително повече, отколкото през миналата година, когато той е едва 351.6 млн. евро.

С други думи, въпреки напоително разпространяваните хвалби, че от 12 години България предоставя прекрасни условия за инвестиции, истината става все по-тъжна.

Така, че Лорер днес е изправен пред

сериозното предизвикателството,

да обърне главоломно потъващия тренд за интерес към страната ни. Очевидно осъзнал факта, че за да се случи тази работа, е необходимо да се променят коренно и правилата на тази специфична за всяко управление игра. И на първо място - да сменим пасивния подход с проактивния, т.е. да търсим, а не да чакаме.

Ако съдим по заявеното до този момент, министър Лорер и екипът му са амбицирани да върнат чуждестранните инвеститори чрез създаване на сигурна среда за бизнес - с ясни правила и с възможност за подкрепа на стартиращи компании чрез обединяване на всички държавни финансови инструменти. Той потвърди оптимизма си, огласен преди около месец: все повече чуждестранни компании и корпорации заявяват сериозен интерес към инвестиране в България, но изчакват да видят дали бизнес средата ни наистина ще стане предвидима, а държавната администрация - добронамерена и прозрачна.

Първата крачка, според министър Лорер, вече е направена: изчистен е начинът, по който различните ведомства ще си сътрудничат в подкрепа на инвеститорите. Примерно - Българска агенция за инвестиции намира потенциален инвеститор, който иска да се установи в някоя от индустриалните ни зони, а Националната компания "Индустриални зони" помага при изготвянето на "индивидуалния" пакет с документи.

Втората крачка също е в ход:

обединяване на финансовите инструментите в подкрепа на бизнеса.

"Както Националния иновационен фонд, който помага на учените да направят технологичен трансфер на тяхната разработка в някакъв начинаещ бизнес, така и Фондът на фондовете, който предлага финансиране на стартъпи от различно ниво на растеж, така и Българската банка за развитие, която вече предлага заеми на по-зрели бизнеси. Събираме тези инструменти на едно място и рационализираме дейността им, така че да има много ясна верига кой и кога може да се финансира и от кой инструмент на държавата", пояснява още Лорер.

Според него  образованието също трябва да заработи в подкрепа на иновативния бизнес. Той смята, че това на практика означава академични кадри на изключително високо ниво - докторанти, професори в новите дисциплини, изкуствен интелект, дълбоки технологии, които да бъдат впрегнати в дейността по захранването на родните стартъпи с достатъчно ниво на знание, така че те да създават наистина иновации на световно ниво.  В противен случай

няма как да избягаме от досегашния модел на обслужваща икономика.

През седмицата министър Лорер и "зеленият" вицепремиер Борислав Сандов в Пловдив се срещнаха с представители на най-големите инвеститори в Индустриална зона "Тракия".

По време на разговорите близкото бъдеще бе "начертано" недвусмислено и еднопосочно: през новия програмен период - 2021-2027 г., огромната част от европейския ресурс ще бъде насочен за дигитализация и зелена икономика и точно в тези области Министерството на иновациите и растежа ще разработи и предостави на бизнеса конкретни програми за развитие".

Стана ясно, че „фиша“ по Плана за възстановяване и устойчивост за индустриални зони е в размер на 416 милиона и той ще бъде напълно отворен за оператори на индустриални зони от цялата страна, било то държавни, общински или частни.

Ще се акцентира върху икономическата рентабилност на зоната, а именно възможността на оператора, който кандидатства, да покаже инвеститорски интерес към неговата зона. „Това е изключително важно, за да може държавата да инвестира средства там, където наистина има икономически интерес“, обясни министърът.

"Фишът" ще включва както грантови мерки за довеждаща инфраструктура, така и кредитни линии, които ще са съвместно с финансови партньори като Българската банка за развитие, Фонд на фондовете и Европейската инвестиционна банка.

Грантовият елемент е важен за по-малките проекти, а кредитният елемент е важен за по-големите проекти. Добавяйки ресурс от банките въпросният фиш ще нарасне“, уточни още Лорер.

Новото министерство ще работи и за осигуряване на

инвестиции по линия на Зеления преход

- ВЕИ инсталации, зелен водород, системи за съхранение на електричество и други. Министърът е оптимист за развитие на посоката, която е поел и обещава страната ни да се нареди сред водещите производители на електрически камиони.

Вече е ясно, че част от мерките в Плана за възстановяване и устойчивост са свързани с малките и средни предприятия  за изграждане на енергийни мощности.

"Оттук нататък обаче ллогиката за усвояването на европейските средства трябва да бъде съвсем различна от досегашната", смята министър Лорер. Според него задължително трябва да се "въоръжим" и с качествено нов девиз: "Европейските средства не се усвояват и не се раздават, а се инвестират!" За тази цел ще бъде изградена система от външни оценители, а "ползвателите" ще бъдат подложени на допълнителен мониторинг.

Според министър Лорер, ако успеем да се справим с всички тези задачи, не би трябвало да има никакви причини, заради които един чуждестранен инвеститор да не дойде тук. „Особено, ако изпълним задачите си и България да стане законова държава, базовата ни инфраструктура заприлича на средноевропейска, а държавна машина да заработи в полза на българския и чуждестранния бизнес", убеден е той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във