Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Ще си стиснат ли ръцете държавата и фирмите?

Всевъзможни корупционни схеми и прокарване на нечии лични интереси винаги са опорочавали бизнес отношенията между държавата и частния сектор у нас. През новата година обаче ситуацията е на път да се промени, и то коренно. Причината е, че дългоочакваният Закон за публично-частното партньорство най-сетне ще заработи реално. Нормативът, който претърпя няколко крушения в парламентарните комисии заради юридически неиздържаните си текстове, бе одобрен на второ чете това лято, но пък досега нямаше правилник за прилагането му. Управляващите успяха да опишат реда и начина за осъществяване на сдруженията между бизнеса и държавата едва в началото на декември, а вече приключи и общественото им обсъждане.


Колко и какви обекти ще бъдат създадени по тази схема ще стане ясно на 30 юни 2013-а. Дотогава Министерският съвет трябва да подготви Национална програма за публично-частно партньорство, а министърът на финансите - Оперативен план за действие 2014-2020. Конкретните бюджетни средства, необходими за целта, ще се записват със Закона за държавния бюджет, а отговорността за ефективното и ефикасното им изразходване ще е на министъра на финансите.


В партньорство с бизнеса обаче публичните институции ще могат да финансират, строят, управляват и поддържат само паркинги, гаражи, обекти на градския транспорт, системи за наблюдение и сигурност, улично осветление, зелени площи, паркове и градини, а също и обектите на социалната инфраструктура, предназначени за здравеопазване, образование, култура, спорт, туризъм, социално подпомагане и места за лишаване от свобода. Публично-частното партньорство няма да може да се прилага за пристанища, летища, гари, пътни съоръжения и др. от транспортната инфраструктура. Извън списъка са и производството, преносът и разпределението на електрическа и топлинна енергия, събирането, транспортирането и третирането на отпадъци, както и напояването.


Според правилата за прилагане на закона всяко заинтересовано лице ще може да предложи пред съответния публичен партньор проект за осъществяване на съвместна дейност. Но за да се случи това, ще са необходими предварителна обосновка и финансово-икономически анализ, а когато се извършва строителство, ще трябва и прединвестиционно проучване или инвестиционен проект.По този начин при промяна в условията няма да се сключват анекси, с които най-често коренно се променя първоначалният вид на договора, а ще се търси решение съгласно залегналите в обосновката принципи за възстановяване на икономическия баланс. От своя страна държавната или общинската институция е длъжна не по-късно от три месеца да уведоми частника за решението си да откаже или да включи проекта в Оперативния план или съответно в програмата за реализация на общинския план за развитие. А самите договори ще се сключват за срок от 5 до 35 години. Любопитното е, че дори да не подпише контракт, фирмата ще получава възнаграждение, когато публичният партньор използва прединвестиционното й проучване или инвестиционния й проект.


Във всички останали случаи частното дружество, с което публичният сектор ще си сътрудничи, ще се определя чрез открита или ограничена процедура, състезателен диалог или чрез договаряне с обявление по реда на Закона за обществените поръчки. Колкото и критики да има към този метод за избор, все пак истината е, че публичните търгове все още са най-прозрачните у нас и всеки друг подход ще е още по-неприемлив.


В срок до 30 юни финансовият министър Симеон Дянков ще трябва да организира създаването и поддържането на публичен регистър на публично-частното партньорство, достъпът до който ще е свободен и безплатен. Той ще съдържа решенията за откриване на процедурите, обявленията за провеждането им, както и тези за избор на частния партньор, финансово-икономическите анализи и дори самите договори без данните, представляващи търговска или техническа тайна. Предвижда се още да се публикува информация за изпълнението на контрактите, допълнителните споразумения за изменения или допълнения, както и решенията за прекратяване на съвместната дейност. В регистъра ще бъдат качени и Националната програма за публично-частно партньорство, Оперативният план за всеки програмен период и общинските проекти, а също и отчетите за изпълнението на тези планове.


За да се случи даден проект обаче, е необходимо той да бъде включен в държавния, съответно в общинския бюджет. Поради това изискване е ясно, че същинската реализация на първите обекти по схемата на публично-частното партньорство може да започне чак през 2014-а. Но и това не е съвсем сигурно, тъй като дадената институция може да не разполага с необходимите средства.


Ако при всички тези условности все пак се стигне до реализирането на съвместен проект, министерствата или общините ще образуват смесени дружества с бизнеса, в чийто капитал ще се апортират публичните активи, обект на партньорството. Само че, за всеки случай, държавните институции ще държат т. нар. блокираща квота, която на практика ще върже ръцете на предприемачите за евентуално увеличаване на капитала или за продажбата на активи. Освен това няма да е възможно акциите да се прехвърлят, което означава, че частникът не би могъл да прехвърли задълженията си на друг.


Колкото до рисковете при реализацията на едно такова начинание, предвидено е те да се поделят между страните. Например частният партньор винаги поема строителния риск и поне един от тези за наличност или за търсене на услугата от обществен интерес, ако цената за нея не е определена с нормативен или административен акт. Важно уточнение е, че тези ангажименти няма да му гарантират възстановяване на вложените средства.


Съвсем логично възниква въпросът каква е изгодата за бизнеса от сътрудничеството с държавата или общините? На пръв поглед, освен че влага собствени пари, той поема повече рискове и в крайна сметка осъществява дейност, която не генерира приходи, или ако има такива, те са по-скоро символични. В действителност обаче печалба за частниците ще има и до голяма степен тя ще е съвсем сигурна. Частната фирма ще участва в публично-частното партньорство при определена норма на възвръщаемост на собствения й капитал, която се осигурява чрез финансовата подкрепа от публичния партньор. С други думи, ведомствата ще осигуряват предварително посочената в договора печалба. Наред с директните плащания това ще става и чрез предоставяне на права върху други имоти за извършване на допълнителна стопанска дейност или услуги. Ще е възможна и комбинация от двете. Така размерът на финансовата подкрепа ще се определя спрямо прогнозната печалба от допълнителната стопанска дейност. Директните плащания няма да се увеличават в случаите, когато отчетената печалба от допълнителната стопанска дейност е по-ниска от договорената или е недостатъчна за достигане на нормата на възвръщаемост на частния партньор за проекта. Но ако печалбата на частника е по-голяма, публичният партньор ще спре плащанията и дори ще може да получава част от превишението.


При предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря държавата или общината, частникът ще има право на обезщетение. Това може да бъде сумата на невъзстановените инвестиционни разходи, при положение че обектът, с който се извършва дейността от обществен интерес, е собственост на държавата или общината. Ако той остава за частния партньор, обезщетението ще съответства на определената норма на възвръщаемост за целия срок на контракта, намалена със стойността на възстановените вече инвестиционни разходи.


В последна сметка остава да се надяваме, че комбинирането на ограничените публични средства с финансовите възможности на частния сектор и еврофондовете наистина ще подпомогне инвестициите в техническата и социалната инфраструктура, в услуги от обществен интерес, в научноизследователска дейност и т.н. С публично-частното партньорство би трябвало да се гарантира и по-добро качество на услугите - все пак ако проектът не е изпълнен добре, частникът няма да може да си възвърне вложенията. Докато при обществените поръчки той изобщо не се интересува, дали се работи качествено, тъй като той просто взима парите и си тръгва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във