Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Ще се опарим и от "горящия лед"

Известно е, че България има газ. Много газ. С него могат да се задоволят нуждите на българската икономика за 1000 години напред. Четири трилиона кубически метра са тези залежи по някои, и то по скромни оценки. Числото се изписва с 12 нули - 4 000 000 000 000!

Става дума за т. нар. газови хидрати - замръзнали твърди вещества. През миналата година в медиите се вдигна голям шум за тях, при все че първи път такива хидрати са открити в българската акватория на Черно море още при социализма - в средата на 80-те години на ХХ век. Предварителните оценки са за много големи запаси. Със сигурност за период от поне един век ще можем не само да задоволяваме енергийните си потребности, но и да бъдем един от най-големите износители в Европа - така оценява перспективите океанологът доц. д-р Атанас Василев, който е от малкото наши специалисти в тази област. И въобще не се изсилва, тъй като 4 трилиона куб. м газ е капацитетът на повече от 130 тръбопровода от рода на скандалния "Южен поток" за една година работа или на един такъв "поток", но за над 130 години негова дейност.

У нас обаче съществува много сериозен проблем. За да се постигне нещо с този газ, трябва и да се сложи нещо насреща. А засега нашите власти слагат една голяма нула. При това не говорим за пари или някаква сложна техника, а за желание и политическа воля. Точно тях ги няма!

 

Вода гази - жаден ходи

 

Иначе и парите, и техниката са налице, като на всичко отгоре не са извадени от нашия джоб. Но, образно казано, България отказа да ги приеме на своя територия - в нашата акватория на Черно море, в икономическата ни зона.

Макар и не публичен, скандалът е голям и с дипломатически измерения. Защото засяга обща програма на ЕС, която се нарича COST MIGRATE. В нея членуват 18 от държавите членки. Програмата е осигурена с европейско финансиране за проектите в тази област и дава възможност да се координират отделните изследвания и да се обменят данни и резултатите от тях. България не само е член на COST MIGRATE, но има и свои представители в управителния й съвет.

 Част от тази програма е и германският проект SUGAR (Submarine Gas Hydrate Reservoirs), създаден през 2008 година. Той се води като най-напреднал в областта на морските газови хидрати. За него е конструирана специална дънна сондажна система MeBo. Тя е способна да достига въпросните хидрати в Черно море на дълбочини до 2000 м и да сондира на 200 м под дъното. А новият прототип увеличава дълбочината на сондажа до 500 метра. Предимството на немската технология е, че извлеченият от хидратите метан може да бъде заместван в тях с въглероден диоксид (CO2). Това означава, че колкото повече метан се добива, толкова повече въглероден диоксид ще се изземва от атмосферата. А всички знаем, че той е една от причините за тревожещото ни глобално затопляне и климатичните турбуленции.

Инсталацията е монтирана на научноизследователския кораб "Метеор". В предишни години той вече е правил проучвания в Черно море, включително и в български води. Данните от тези изследвания са обещаващи. Според тях има две хидратни полета в румънската и българска част. Нашето е по-голямо от Софийското, с размери от около 65 км на 20 км и се намира в северозападната част на икономическата ни черноморска зона - до границите с Румъния. Дълбочината там варира от 800 до 1900 м, а залежите се разполагат непосредствено под дъното и до 200 м под него. Тоест напълно достъпни са за германската технология.

През ноември и декември 2017-а корабът отново трябваше да плува в български води и да сондира. Само че, както се писа тогава, това не се случи - българското правителство не му разреши достъп до нашата акватория.

 

Безхаберие или умисъл?

 

Историята е показателна в много отношения и си струва да си я припомним. Спазвайки изискванията на морското право (конвенцията на ООН, чл.246), немското правителство изпраща през юли миналата година нота до нашето външно министерство с искане да се разреши на научноизследователския кораб "Метеор" да направи поредните проучвания в нашите води на Черно море. Аналогична по съдържание нота е изпратена до Министерството на външните работи на Румъния. Съответно компетентните румънски власти дават такова разрешение още на следващия месец - през август. За разлика от съседите,, у нас започва дълга проучвателна и съгласувателна процедура. Повечето министерства дават съгласие, но две се опъват. Тези две в случая са най-компетентните и съответно оторизираните в тези дейности.

С писмо с изх. № Е-04-02-246 от 04.08.2017-а до външното ни ведомство енергийният министър Теменужка Петрова (днес в оставка) дава отрицателно становище по искането за достъп в българските води. "Спецовете" от енергетиката се аргументират с изискванията на Закона за подземните богатства. Парадоксален аргумент, тъй като нормативът засяга промишления добив, докато в случая става дума за научноизследователска дейност. Те се позовават и на разрешението, издадено през 2012-а на консорциума между Total, OMV и Repsol за търсене и проучване на нефт и газ в блок "Хан Аспарух", в който попада и зоната на научните изследвания. Изглежда, някои хора не правят разлика между научните изследвания и търговската дейност. А румънците я правят, защото изследванията в тяхната акватория също са в зоната на дадени концесии на големи световни компании - в техния блок "Нептун".

Още един факт прави впечатление - в Румъния компаниите въобще не възразяват срещу работата на кораба "Метеор". В България обаче същите компании възразяват, макар че и румънските и българските им звена са поделения на един и същ концерн. Явно неговото отношение е повлияно от притеснението му за начина, по който би работил с дадено правителство, ако то е против.

Апропо, Total, OMW, Shell и др. гиганти в нефто- и газодобива много добре знаят какво има в района на дадените им концесии. Но те обхващат определени така нар. хоризонти на сондажи (дълбочини), а не всичко, намиращо се под дъното на Черно море. Така че е логично да се очаква тяхното несъгласие, предопределено от нашия Министерски съвет. Наистина, енергийното министерство аргументира отказа си и с несъгласието на консорциума, проучващ в блока "Хан Аспарух". Но прави това цели два месеца по-рано, преди Total да има становище, да го оповести и предостави на правителството.

Другото, опънало се на научните изследвания министерство, е на околната среда и водите. С писмо с изх.№04-00-1300/04.08.2017-а то отсича, че плаването на този кораб в наши води е... "инвестиционно предложение”! Съответно процедурата е друга и трябва да се направи преценка и за необходимост по ОВОС.

Топката започва да се подмята и в опит да обори колегите си от двете ведомства външното министерство иска отговор и от Института по океанология, който официално е включен в европейската програма. Но и това не помага. Немското правителство учтиво информира посланика ни в Берлин за проблемите, който от своя страна информира българския кабинет. Въпреки негативизма на двете си структури, правителството лесно може да реши въпроса и той го поставя в дневния ред за обсъждане на заседанието си на 27 септември 2017-а. В докладната записка до министрите дори се чете, че аргументите за отказ "не кореспондират с действащата в страната нормативно-правна уредба и не съответстват на икономическите и политическите интереси на България". Изненадващо обаче министър Екатерина Захариева оттегля становището "за" на своето министерство, за "да уточним още някои неща", както сочи стенограмата. Какви са тези "неща", така и не става ясно до ден днешен и "мълчаливия отказ" е на лице.

 

Конкуренцията

 

Немците учтиво изчакват до 30 октомври - най-възможния последен срок за започване на научните сондажи. Само че от наша страна - от страна на българското правителство, мълчанието продължава.

Странно мълчание. В нотата си германската страна ясно заявява, че всички резултати от планираните морски научноизследователски работи ще бъдат предоставени безвъзмездно на България - нещо, което изключва комерсиален интерес. Всъщност такъв е и начинът, по който работи акцията MIGRATE - като обединява и координира резултатите от изследванията на участващите държави. Най-сетне на борда на кораба ще се намират и български учени, които ще вземат участие в разработките.

На 30 октомври ръководителят на научноизследователската експедиция проф. д-р Герхард Борман уведомява с електронно писмо българските представители в европейската програма COST MIGRATE за ситуацията и взетото решение. Поради мълчаливия отказ на българската страна да даде разрешение за извършване на научните изследвания в нейни води те ще се направят само в румънската акватория на Черно море.

Само за сведение, Румъния далеч преди нас разреши концесиите в своята икономическа зона и вече добива около 11 млрд. куб. м природен газ годишно. "Те могат да се увеличат до 18-20 млрд. куб. м газ, ако всички проекти се развият", изтъква Сорин Гал, генерален директор на румънската Национална агенция за минерални ресурси. Например американският гигант ExxonMobil и румънската OMV Petrom възнамеряват да добиват по 6 млрд. куб. м газ годишно от блока "Нептун" в акваторията на страната. Според първоначалните оценки в блока има между 42 и 84 млрд. куб. м синьо гориво, чиято реална промишлена експлоатация може да започне от 2020-2021 година.

В България първите проучвания започнаха през 2012-а, черноморското дъно на морето се дупчеше от малки фирми, които не постигнаха успех и чак през 2016-а най-сетне бяха допуснати световните играчи. Налага се усещането, че тази история на отстъпени пазари и перспективи ще се възпроизведе с още по-драматични мащаби и последствия и при газовите хидрати.


Григор Лилов

Facebook logo
Бъдете с нас и във