Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ СЕ НАРЕДИ ЛИ БТК И СРЕД ГОЛЕМИТЕ ТЪРГОВЦИ НА ИМОТИ И СКРАП

Потвърждението дойде броени месеци след приватизацията на националния телеком, когато за останалите 35% от акциите му, продадени чрез борсата, държавата взе малко над 650 млн. лева. Достигнатата тогава цена на акция от 1320 лв. надхвърли над десет пъти онези 102.12 лв. за ценна книга, платени от Вива Венчърс при раздържавителната сделка. А в края на годината, през която БТК стана изцяло частна, пазарната й капитализация надхвърли 1.2 млрд. евро и делът на новия й собственик вече се оценяваше на 780 млн. евро. Тоест близо 3.4 пъти по-скъпо от платените от купувача Вива Венчърс на 11 юни 2004-а 230 млн. евро. Излишно е да се споменава при кои сделки се постига такава доходност, и то за по-малко от шест месеца.
През изминалите две години тезата за щедрия подарък бе доказана още по-категорично. Само като дивидент за 2004-а и 2005-а новият собственик взе над 215 млн. лв (109.76 млн. евро) от печалбата на БТК. Към тях трябва да прибавим и други 46.5 млн. евро дивидент за 2003-а, въпреки че по онова време телекомът все още беше изцяло държавен. Но нещата съвсем не се изчерпват само с усвоените дивиденти. За изминалите две години висшият мениджмънт си е разпределил като възнаграждения, премии и прочее благинки 2.5% от приходите на дружеството, или над 70 млн. лева (35.79 млн. евро).
Освен разпределените общо над 192 млн. евро към подаръците е необходимо да се причисли и лицензът за третата GSМ-мрежа, платен от самата компания на цена от 75 млн. лв., която е едва 25% от реалната. За сравнение, в края на 2000 г. гръцката ОТЕ спечели лиценза за втори GSM-оператор на търг за 135 млн. долара.
Никак
не са за пренебрегване и кредитите
теглени от БТК срещу залог на активите й. С тези пари новият собственик започна да изпълнява ангажиментите си за инвестиции в размер на 400 млн. евро. Въпросните инвестиции тепърва ще се изплащат от абонатите чрез все по-скъпите телефонни услуги (в момента например телекомът иска над 15-процентно оскъпяване на месечната телефонна такса). Колкото до самите заеми, засега те са в размер на 350 млн. евро. Всъщност това е синдикирана кредитна линия на БТК, гласувана от акционерите на 17 януари 2006 година. Водещ организатор е Ситибанк Н.А., агент по заема и заемодател е Ситибанк Интернешънъл Плс, а останалите кредитни институции са Алфа Банк А.Е. клон Лондон, Банк Аустрия, Райфайзен Централбанк Остерайх, ИНГ Банк, И Еф Джи Прайвит Банк (Люксембург) и БНП-Париба. Агент по обезпечението е Пощенска банка.
Особено любопитство буди първият кредит от 123 млн. евро, който БТК взе от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) на 11 юни 2004 година. С други думи, в деня, когато Вива Венчърс плати 230 млн. евро за 65% от акциите на телекома. Затова може би в бранша упорито се говори, че голяма част от парите, които новият собственик е платил за телекомуникационната компания, са възстановени чрез този заем, взет от самата нея.
Особено доходоносно
се очертава да е и последното начинание - учредяването на БТК Имоти. На общото събрание на 22 юни акционерите на компанията гласуваха създаването на това дружество, 100% собственост на телекома, в чийто капитал ще бъдат апортирани 705 недвижими имота на бившия монополист. Официалното обяснение от пресслужбата на БТК бе, че намерения за продажба няма, а става въпрос за подходящо управление, като за целта ще бъде привлечена и фирма с опит в оперирането с недвижимости. Възможно е също така тази фирма да получи миноритарен дял в новото дружество. В материалите за общото събрание обаче бе записана малко по-друга формулировка: При голяма част от имотите има допълнителен, неизползван потенциал, изразяващ се във възможност за обособяване на обекти, отдаването им под наем, промяна на предназначението им или продажба. Това на практика се твърди и в анализа на агенция Явлена, предоставен на акционерите. Общата пазарна оценка на имотите, направена от агенцията, е 366 млн. лв. и според БТК част от тях нямат нищо общо със същинската дейност на един телеком. Много скоро, след като повечето от аналоговите телефонни централи бъдат заменени с новите цифрови станции, които са и далеч по-компактни, свободните сгради на компанията ще нараснат допълнително.
Наистина БТК притежава 2400 имота в страната, като почти всичките са в центъра на съответните населени места, включително и в курортите. В дъщерното дружество обаче ще влязат само 705, в много от които има
съвместна собственост с Български пощи АД
и като по правило се използват доста нерационално. Някъде не само отделни помещения, а и цели етажи са затворени. Почивните бази или апартаментите, обособени към всяка от сградите на БТК в курортните места и в доста от малките градчета, пък се използват само през почивните дни или в пиковите курортни месеци.
Ето защо през февруари тази година телекомът и пощите подписаха договор за разширяване на мрежата от обекти, в които се заплащат телефонните сметки. Като начало разширението ще е с нови 67 разплащателни пункта. За другата съвместна собственост уточненията предстоят. Преди да бъде продадена частта на БТК от сградите, тя е длъжна да я предложи първо на нас, заяви шефът на Български пощи Енцислав Харманджиев. По думите му вече са създадени две работни групи и се преговаря за окончателно разделяне на собствеността. Това най-вероятно ще стане чрез замени, твърдят от телекомуникационната компания. Но не е изключено в някои случаи БТК Имоти да плати и кеш.
Малко преди БТК да бъде продадена, от капитала й бяха извадени осем от най-големите почивни бази и прехвърлени на Български пощи. Те са в Златни пясъци, курорта Св.св. Константин и Елена, Равда, Банкя (местността Липите), Панчарево, Пампорово, Батак и Априлци. За телекома останаха над 50 почивни станции, които се водят в баланса му по няколко хиляди лева, а според брокери на недвижими имоти струват поне десетки, та дори и стотици пъти повече.
Новите собственици готвят разпродажби на сгради и терени поне за близо половин милиард лева, алармираха неотдавна от синдикатите, обръщайки внимание, че от повечето сгради на компанията се изнася апаратурата. Обяснението от БТК бе, че това се прави
заради цифровизацията на телефоните
и че ако са искали, и досега са можели да продават имоти, без да е необходимо да създават за целта специално дружество.
В тази връзка брокери на недвижими имоти изтъкват, че отделянето на имотите в отделно дружество прави по-лесно сключването на разпоредителните сделки (за продажба, замяна или отдаване под наем). Според Закона за публично предлагане на ценни книжа, когато публично дружество продава над една трета от активите си, то трябва да иска разрешение от общото събрание. Правилото важи и когато сделките са отделни, но се сключват в рамките на три последователни години. Съдейки по последния счетоводен отчет на БТК обаче, активите й са 1.776 млрд. лв. - повече от три пъти над стойността на апортираните обекти в БТК Имоти, така че тя може спокойно да се разпорежда с тези 705 имота, без да иска позволение от никого.
При наблюдавания пик в цените на имотите в България през последната година специалистите на този пазар са на мнение, че за компанията може би ще е изгодно да продаде част от притежаваното, осигурявайки си по този начин
свободен паричен ресурс
А че частните й собственици имат нужда от такъв, е повече от ясно. До края на годината телекомът трябва да довърши цифровизацията на мрежата си в 27 града. Също през тази година е необходимо да направи парични вноски от общо 210 млн. лв. в капитала на Вивател, за да се доизгради мрежата на мобилния оператор. И не на последно място, пак през 2006 г., ще му се наложи да плати общо 36 млн. лв. възнаграждения на служителите си, които ще бъдат съкратени или ще се възползват от програмата за доброволно напускане. В момента БТК има близо 15 000 служители и ръководството й обяви, че ще ускори нейното преструктуриране, което ще се отрази на числеността на персонала. Точна бройка засега не се съобщава, но ако се направи съпоставка с големите европейски телекоми, там съотношението персонал - обслужвани линии е 1 към 370, а в българската компания един човек обслужва средно 120 линии (т.е. над три пъти по-малко).
Как ще се разпорежда с имотите си БТК, в крайна сметка си е най-вече работа на нейните собственици.
Все пак има и становища
че създаването на специално дружество за управление на част от тях не е съвсем оправдано. Особено при далеч по-важни задачи, които компанията има да решава в основния си бизнес. Комбинацията между разпореждането с имоти, щедрия дивидент и дълговото финансиране на инвестиционната програма изглежда по-скоро като сценарий за осребряване на вложенията на мажоритарния собственик. Още повече че при продажба на активите на дъщерно дружество сделките могат да бъдат малко по-непрозрачни, отбелязват участници в българския фондов пазар.
Как точно ще се развият нещата ще разберем след около година - когато изтече записаният в приватизационния договор тригодишен забранителен срок за разпореждане с акциите на БТК. Тогава ще разберем и дали тя ще стане офшорка. Днес знаем само, че притежателят на мажоритарния дял - регистрираното във Виена Вива Венчърс ООД, стана собственост на едноименно дружество с регистрация на остров Кипър. Сигурно е също, че виенското ООД ще бъде изкупено от фонда на исландеца Тор Бьорголфсон Новатор, който вече назначи свои хора в управителния съвет на телекома.
Междувременно, освен сред най-големите търговци на недвижимости, БТК може да заеме челните места и сред продавачите на скрап. Компанията вече не се нуждае от хилядите тонове медни жици към старите аналогови далекосъобщителни съоръжения и е съвсем логично да ги продаде. Цената, която се очаква да бъде получена за тях, ще надхвърли 300 млн. евро, или поне такава оценка направи в навечерието на приватизационната сделка пред в. БАНКЕРЪ бившият й шеф Мариан Драгостинов. Каквато и да е обаче, това си е още една сериозна екстра срещу 230-те млн. евро, платени на 11 юни 2004 г. за 65% от националния телеком.

Facebook logo
Бъдете с нас и във