Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Ще режем лентичката на коридор №8 в далечната 2027 година

S 250 f1b49f4e 9a63 4b05 bfc3 f4cff63e7f95

Свързаността между страните от Западните Балкани е по-скоро мечта, отколкото възможна реалност. Сложните взаимоотношения са заложени в миналото и тази сложност се подклажда  и днес. Опитите за по-близки отношения в повечето случаи се сблъскват с подозрение и с политически интриги.

Свързаността на Западните Балкани и завършването на коридори 4, 8 и 10 е водеща тема през последните месеци и основен приоритет за Българското председателство и за Европейския съюз. Очакваме в скоро време да бъдат приети  конкретни решения за изграждане на оставащите отсечки по тези направления, тъй като те са важни за осъществяване на транспортните връзки между Европа и Азия. Премиерът Бойко Борисов даже изчисли, че за да се случи това, са необходими  30 млрд. евро.

За анализаторите е ясно, че трябва да се започне с малки стъпки между съседните страни. България и Македония са пример колко е трудно да се случи това. Връзките ни винаги са били натоварени  повече с политика, отколкото с разум и с икономика. Нов опит за размразяване на икономическите отношения направиха премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев, като подписаха на 1 август миналата година в Скопие договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Но двете страни се разбраха и по още два въпроса, които висят от десетилетия: за развитието на железопътните връзки между София и Скопие, и за нова директна газова връзка. Даже бе определена  датата за "рязане на лентичката" на коридор №8 - за далечната 2027 година. Наред с коридорите №4, 7 и 9 той е един от общо четирите, минаващи през територията на България.

Вече трето столетие се мъчим да се свържем с Македония  чрез жп линия. А от години търсим подкрепа за изграждането на бърза жп връзка между София и Скопие като част от коридор №8. Куриозното е, че това са единствените две балкански страни, между които няма  пряка жп линия, а за  нея  се говори повече от 20 години. В момента разстоянието между столиците, което е около 220 км, се взема за около 4 часа с автобус.

България и Македония си поставят десетгодишен срок, за да пуснат  първите директни влакове между София и Скопие. Проектът  "се пече " от края на ХІХ в., но беше "подгряван"  на няколко пъти през ХХ  и така до днес... без резултат.

Предвижда се трасето да е скоростно, като в българската част е заложено движението да става  с до 160 км/ч, а в македонската, заради трудния терен - със 100 км/час. Предстои да се отвори процедурата за избор на проектанти за жп пътя от Радомир през Кюстендил до Гюешево. Предвижда се  и изцяло нова жп линия до границата с Македония. Тя ще бъде напълно   модернизирана, а след завършването на строителството  ще бъде и електрифицирана. След десет години според идейния проект влаковете по трасето към Македония ще минават през 16 тунела с обща дължина 20 километра. Най-дълъг ще бъде тунелът под Конявската планина - 12.5 километра. До момента такъв в България не е планиран. Търговете ще са отворени за най-широк кръг от фирми в рамките на Европейския съюз.

 

Железопътната връзка между София и Скопие

 

Надеждите са с изграждането на железопътна връзка между София и Скопие да отворим нова страница в отношенията между двете държави, заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски по време на среща с македонския министър на транспорта и съобщенията Горан Сугарески. Европейската комисия категорично показа, че Коридор №8 е в основата на интеграцията на Западните Балкани и ще се търси целево финансиране. Очаква се проектът да гарантира освен транспортната свързаност между нашите държави  да породи и  икономически ръст в  целия регион.

Това е заложено в меморандума за разбирателство за развитието на железопътните връзки между София и Скопие. Документът ще послужи като основа за бъдещата съвместна работа по изграждането на жп линията между столиците на двете държави. Българската страна пое ангажимент до 2027 г. да изгради жп линията София - Перник - Радомир - македонска граница. Македония, от своя страна, пък ще построи жп участъка Крива паланка - Деве баир - българска граница до края на 2025 година.

През новия програмен период (2014-2020 г.) е предвидено цялостното проектиране на отсечката от София до македонска граница. За жп линията от столицата до Радомир са изготвени технически проекти и подробни устройствени планове, които са на етап съгласуване, а за останалата част от отсечката в момента се подготвя документация за проектиране. Анализите показват, че ще бъдат необходими около 800 млн. евро за модернизация на цялата линия от София до Гюешево.

Изграждането на железопътната линия от Коридор №8, която трябва да свърже Черно с Адриатическо море през Македония, за която политиците говорят още от деветдесетте години на ХХ в., винаги е било представяно като приоритет, но до днес остава нереализирана. Той трябва да свърже пристанището Драч в Албания с Тирана, после със Скопие, със София и да стигне до Черно море и Истанбул. От другата страна на Адриатическо море коридорът ще си кореспондира директно с "тока на италианския ботуш" при град Бари.

С подкрепата за коридор  №8  Европейският съюз иска да изпрати послание, че страните на Балканите трябва да бъдат по-добре свързани помежду си и да си сътрудничат повече, което може да бъде и стъпка към членството им в Европейския съюз. В този контекст през юли миналата година на срещата в Триест бе парафиран договор за "транспортен съюз", който предвижда свързване на всички държави от Западните Балкани с ЕС чрез всички коридори в региона. Договорът тогава бе подписан от всички страни от Западните Балкани с изключение на Босна и Херцеговина. 

Вторият голям проект между България и Македония е изграждането на

 

нова директна газова връзка

 

Това предвижда меморандумът за разбирателство и сътрудничество в областта на природния газ. Документът бе подписан през миналата година от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и от  македонския министър на икономиката Крешник Бектеши. С този проект правителствата на двете страни потвърдиха политическото си намерение за увеличаване на сигурността на енергийните доставки за двете страни, за региона на Югоизточна Европа и към Европейския съюз, като изразяват и подкрепата си за формирането на Европейски енергиен съюз.

Българската и македонската страна да проучат възможностите за изграждане на нова директна газова връзка между двете газови системи, предвижда документът. За целта се създава съвместна газова работна група, в която се включват представители на министерствата на двете страни, както и експерти от газопреносните оператори.

В срок от шест месеца след влизането в сила на меморандума следва да бъде изготвен технико-икономически анализ, който да представи техническите, правните, пазарните, икономическите, финансовите и регулаторните параметри, необходими за реализацията на проекта. При решението за изграждане на нова газова връзка между  България и Македония ще се вземат предвид и съществуващата газопреносна инфраструктура, включително и реализацията на проектите за интерконекторите с Гърция и Турция, както и концепцията за газоразпределителен център "Балкан" и други проекти от общ европейски интерес в областта на газовата инфраструктура.

Сега Македония получава газ от Русия чрез транзит през България, но тръбата се пълни изцяло от "Газпром". Новата газова връзка ще бъде в полза на сигурността на доставките в региона и в изпълнение на проектите от Южния газов коридор.

 

Отпадане на роуминга

 

Според споразумението между министъра  на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и македонския министър на информационното общество и администрация Дамиян Манчевски, операторите от двете държави трябва да  договорят  по-ниски такси за разговори в мрежите си. В момента цените на роуминга между България и Македония са едни от най-високите за клиентите на българските оператори - между 3 и 7 лв. на минута разговор и средно 25 лв. за пренос на един мегабайт по мобилен интернет. Очаква се процедурата да отнеме поне шест месеца.

С меморандума България става първата страна в ЕС, която подписва споразумение за отпадане на роуминга с държава извън ЕС. През декември такъв документ беше подписан и със Сърбия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във