Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ ПРИЕМЕ ЛИ БРАТСКА БЕЛГИЯ ВРАЧАНСКИТЕ ГОВЕДА?

Странна, меко казано, акция спретнаха тези дни неколцина фермери от Врачанско, подкарали измършавели хайванчета към столицата. Странна и донякъде логична, след като веднъж вече София изтрая същите тези въстаници да блокират улиците й и втори път да стоварват животински трупове в центъра й. Интересно, къде се пипаше полицията, та не спря по-рано и този просташки протест?
Разбира се, всеки от т.нар. стопани има право да протестира, още повече когато земеделският министър Нихат Кабил е обещал по 350 лв. на крава за закупуването на фураж, а тези пари ги няма. Какво обаче би се получило, ако всеки обиден от неизпълнените обещания на управниците започне да се облекчава по улиците и шосетата на тази уж европейска държава? Врачанският Ивайло се оплаква и че от областните служби по земеделие и гори го карали да подписва декларации да не продава две години животните, за които сега ще получи субсидии, независимо че парите се давали като компенсация за сушата през 2007 година. А как другояче да бъде? Представил ли е Ивайло поне някаква справка какво е изхарчил за изхранването на животните си, че сега да го компенсират, както на него му харесва? Всъщност кой и какви европейски норми, стандарти и изисквания е изпълнил от развълнуваните врачански фермери, за да претендира изобщо за европейски помощи? Чия е вината на България да бъде определена квота от 750 хил. т мляко на година, а днес да се искат субсидии за 2 млн. тона? Кой декларира значително по-малки количества от страх утре да не би да го натоварят с данъци?
Бяхме извикани, за да подпишем споразумение с управляващите, а сега ни изкарват серийни убийци на животни. Продължаваме с протестите и ако трябва - ще ходим в Брюксел, закани се водачът на недоволните от Врачанско Андриан Цаконски, който, между другото, съвсем не изглеждаше недохранен. Ето, това е една хубава закана - да отидеш лично с говедата си в Европейския съюз да си получиш помощите. А не да ръсиш лайна и да смърдиш по софийските улици, откъдето никой нищо не ти е обещавал. Сиромахомилските репортажи на някои медии и призивите държавата да развърже кесията и да плати храната на изнемощелите кравички са по-скоро някакъв отклик на дивото зове, отколкото реална подкрепа. Крайно време е дори и в най-отдалечените краища на държавата и селяните, и фермерите да разберат, че текезесарският келепир си е отишъл безвъзвратно. Че има конкуренция, има инвестиции, има правила и стандарти, включително и в протестите. Най-накрая, освен субсидии има и фалити, от които никой не е застрахован на 100 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във