Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ ПИШАТ НАНОВО БЮДЖЕТ 2009

Икономически ръст от 4.7%, повишаване на приходите с 13%, увеличение на заетостта с 38 хил. души, 3% положително бюджетно салдо и 5.3 млрд. лв. чуждестранни инвестиции са само част от розовата прогноза на управляващите, заложена в проектобюджета за следващата година. И ако преди месец тя изглеждаше твърде песимистична в сравнение с миналогодишната, след тазседмичните брюкселски послания тя е вече съвсем в сферата на мечтите. Доскоро възможността да се правят сериозни промени по макрорамката за 2009-а също изглеждаше невероятна. Сега обаче, в условията на върлуващата международна икономическа криза, това е почти задължително най-малкото защото на следващото правителство ще му се стъжни още в първите месеци от мандата му. Още преди някои от добре развитите икономики (Германия, Япония и др.) да изпаднат в рецесия, българският бизнес призова за по-реалистичен бюджет и за отрезвяване на прогнозите за икономически ръст и за приток на чуждестранни инвестиции. Опозицията също спретна масирана офанзива срещу сметките за приходите и разходите на кабинета за следващата година. Когато обаче преди седмица държавният бюджет беше разгледан на първо четене в пленарната зала, мнозинството категорично отхвърли подобни предложения. Само уточни, че е възможно приходите от едно перо да бъдат увеличени за сметка на друго. След заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси в сряда (26 ноември) стана ясно, че ще бъдат преразглеждани разчетите за 2009-а и ще бъдат взети под внимание бележките на бизнеса за изработване на по-рестриктивен бюджет.
Сагата с бюджет 2009-а вече започва да наподобява сюжета на филма Има ли пилот в самолета?, защото всяка седмица около харчовете на държавата излиза ново двайсет, което или няма нищо общо с предишното, или е напълно противоположно. Исканията на бизнеса и синдикатите доскоро дори не бяха подлагани на обсъждане с мотива, че няма как всички да бъдат доволни.
При всички положения обаче
пазарлъците относно разходната политика
ще са ожесточени. Както вече писахме, ДПС настоява да се впишат допълнителни 378 млн. лв. за национални доплащания за фермерите, тъй като в проектобюджета не е предвидено нищо. НДСВ пък дърпа конците в посока подпомагане на младите семейства, младите майки и да се задържи на сегашното ниво здравната вноска. БСП традиционно иска повече пари за пенсии.
Безспорно ситуацията, в която трябва да бъде гласуван и приет бюджет 2009, освен от международната финансовата криза се усложнява и от факта, че следващата година ще има избори. А това със сигурност е сериозно изкушение за народните избраници да похарчат колкото се може повече държавни пари за предизборните си цели. Само дето сметките на управляващите и този път водят... доникъде, защото не е нужно да си икономист, за да знаеш, че когато Националната статистика отчита спад в потреблението, това автоматично оказва негативно влияние върху постъпленията от косвените налози. Интересно е и как експертите на финансовия министър Пламен Орешарски смятат да запазят планирания 10-процентен ръст на подоходния данък при положение че безработицата нараства още в края на тази година, а бизнесът предрича нивото й през 2009-а да достигне двуцифрени числа.
И ако доскоро официалната позиция беше, че последиците от случващото се на международните финансови пазари няма да са толкова сериозни за страната ни и заложените буфери в бюджета ще могат да ги компенсират, тези дни мнозинството обръща плочата. Петър Кънев, заместник-председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и депутат от БСП, потвърди за в. БАНКЕРЪ, че стандартният срок за внасяне на предложения за изменения в проектобюджета между първо и второ четене е удължен с 10 дни. По думите на Кънев причината е, че се налагат
корекции в макрорамката
а оттам и във всички пера на държавните приходи и разходи. Планираният икономически ръст ще бъде около 2%, което, разбира се, ще окаже своето отражение и върху сметките на финансовото министерство, каза още депутатът. Нека припомним, че първоначалните прогнози за растеж на икономиката ни тръгнаха от 5.5% в средата на годината, след това набързо се свиха до 5%, докато в края на октомври кабинетът прие проектобюджета със заложен ръст 4.7%. Впрочем бизнесът и редица експерти и икономисти отдавна вещаеха, че чуждестранните инвестиции у нас ще достигнат едва 4 млрд. евро (вместо предвидените от кабинета 5.3 млрд. евро) и ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) между 1.2 и 2 процента.
Според първоначалните изчисления по-ниският ръст на икономиката означава
намаляване на разходите в бюджета с 2 млрд. лв.
при положение че управляващите не се отметнат от договореното и разходите не надминават 40% от БВП. На този етап обаче никой от тройната коалиция не пожела да каже откъде точно ще дойде намалението. Ясно е само, че всички пера ще бъдат засегнати, особено приходите... Всъщност нека отбележим, че според приетите на първо четене текстове ръстът им трябва да е в размер на... 19.7%, като в същото време социалните разходи нарастват с 20.2%, а инвестиционните - със 17 процента. Какво ще се случи с тези пера след прекрояването на бюджета и макрорамката от финансовото министерство, почти всички участници в процеса отказват да коментират. Според заместник-председателя на бюджетната комисия и депутат от ДПС Алиосман Имамов със сигурност ще бъдат съкратени разходите за издръжка, както и за оптимизиране на отделните звена. Могат да се намерят резерви и ако се реши, да се променят капиталовите разходи.
Хората от Института за пазарна икономика (ИПИ) също предлагат ограничаване на разходите за издръжка до нивото им от 2008-а и намаляване на броя на учрежденията. На подобна позиция е и ОДС. Според Мартин Димитров министерствата на извънредните ситуации и на администрацията и административните реформи трябва да бъдат закрити, тъй като и без това работата им е абсолютно неефективна.
Безспорно публичните разходи по време на криза трябва да се намаляват. Ето защо е малко спорно предвиденото в проектобюджета
финансиране на инфраструктурни проекти
създаване на бизнес паркове и други подобни начинания. За такива инвестиции през следващата година се предвижда да се похарчат близо 1 млрд. лева! Доста експерти вече смятат, че това ще доведе до допълнителни неравновесия и спад на икономическата активност - логично, след като България е на първо място по корупция и неефективност на администрацията. Освен това обикновено държавата е инвеститор там, където няма частен интерес или където ресурсите на частния сектор са по-малки. Ето защо ИПИ предлага финансирането на инфраструктурните проекти да става чрез частни инвестиции или чрез кредитен ресурс, отпуснат на пазарен принцип, тъй като в противен случай се създава преференциалното третиране на определена група от инвеститори или сектори.
Говорейки за инвестиционни проекти, няма как да не отбележим, че управляващите се разприказваха за пренаписване на бюджета само ден след като от Брюксел ни отрязаха 220 млн. евро. Депутати от БСП потвърдиха, че поради тази причина вероятно в сметките за приходите и разходите на България за 2009-а ще трябва да се предвидят допълнителни средства за довършване на договорираните инфраструктурни проекти. По-лошото е, че може да се окаже, че ще има нужда от още средства, които после ще трябва да връщаме на общността.
Впрочем процедурата за изготвянето на бюджета започна още през пролетта, а както обясниха експерти от финансовото министерство, прогнозите за макрорамката се правят по утвърдена методика и с помощта на Европейския съюз. На базата на това се планира очакваният размер на приходите, а след това се изготвят и проектобюджетите на отделните министерства. С други думи - сложен, дълъг и труден процес. Ето защо на кабинета от чисто техническа гледна точка му предстоят доста тежки седмици, тъй като бюджет 2009 трябва да бъде приет до края на календарната година.

КАКВО ПРЕДЛАГА БИЗНЕСЪТ
Да се коригира бюджет 2009, бюджетните политики и програми при възприемане на следните основни параметри:
· Ръст на БВП - до 2% (вместо предвидените 4.7%)
· Инфлация в края на годината - 4.5% (вместо 5.4%)
· Дефицит по текущата сметка - 24 - 26% от БВП (вместо предвидените 22.2%)
· Чуждестранни инвестиции - до 4 млрд. евро (вместо предвидените 5.3 млрд. евро)
· Разпределителната роля на бюджета да се намали от 40 на 38% от БВП
· Да се предвиди ниво на консолидираното бюджетно салдо в размер на 5 - 6% (вместо 3%)
· Максималното ниво на национални субсидии за нефинансови предприятия да е до 0.4% от БВП (вместо предвидените 0.6%).
Да се преразгледа разпределението на бюджетния излишък за 2008 г., като се увеличи делът на средствата за инвестиции в транспортната инфраструктура и се ограничат социалните разходи.
За подобряване на бизнес средата:
· Да се предприемат нужните стъпки за по-ефективно усвояване на европейските фондове като източник на свеж финансов ресурс в условията на намалена кредитна активност. Особено внимание да се обърне на оперативните програми Транспорт, Околна среда и Регионално развитие;
· Да се анализират тесните места в административното обслужване и където е възможно, част от дейностите да се аутсорстват към частни изпълнители.
· Да се изгради клирингова институция за изчистване на междуфирмените задължения. Основни кредитори на икономиката към момента са държавни структури като НЕК и Булгаргаз АД. Внимателно да се преоценят сроковете за превеждане на бюджетните средства на първостепенните и второстепенните разпоредители, тъй като всяко забавяне на тези плащания е генератор на междуфирмена задлъжнялост (надхвърлила вече размера на БВП).
· Да се активизира дейността по приемане на мерки за намаляване на сивия сектор в икономиката, вкл. да се пристъпи към ограничаване на кешовите плащания;
· БНБ да пристъпи към последователно намаление на задължителните минимални резерви на банките при поемане от тяхна страна на ангажимент за етична политика по отношение лихвите по депозитите;
· Да се предприемат мерки за ограничаване износа на национален финансов ресурс и депозирането му в чужди банки чрез ефективен текущ контрол на БНБ;
· Да се въведат допълнителни изисквания за доказване на доход на база платени данъци при отпускане на потребителски кредити;
· Да се преустанови инерцията по търсене на работна ръка отвън и да се приемат законодателни мерки за осигуряване гъвкавост на пазара на труда с оглед стартиралите вече процеси по закриване на работни места.

Facebook logo
Бъдете с нас и във