Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Ще издрапаме ли от бунището?

На прага на лятото няма как да не се запитаме какво става с прословутото ни туристическо лого, с което щяхме да "зарибяваме" чужденците? Нищо не се чува за него напоследък, а уж щяха да се правят анкети, конкурси... Сигурно пак някой "експертен" и скъпоплатен екип умува върху въпроса. Вместо поредната роза обаче защо да не се окичим с едно стилизирано... сметище? Но не какво да е, а от онези, дето се надушват от километри...


Преди някой да ни анатемоса, нека се замисли: така със сигурност ще сме уникални и разпознаваеми, ще предизвикаме невероятен интерес, а и няма да лъжем чужденците с изтъркани лозунги и снимки от други краища на света. Все пак България е последната страна в Европейския съюз, където единствената грижа за отпадъците е да се заровят в земята или просто да се струпат край пътя. Истинска и само наша атракция!


Каквото и да си приказваме, бунищата у нас са на всяка крачка. И нали по правило се свиква с всичко, явно и смрадта вече не ни прави впечатление. Живеем си в собственото сметище, харесва си ни и въобще не мислим за разчистване. Това обаче може да ни струва скъпо. След като години наред управниците ни се правеха на ударени за фрапантните нередности около депонирането на сметта в знайни и незнайни сметища, на Европейската комисия й писна и в началото на годината предяви иск срещу страната в Съда на Европейския съюз. Разбира се, партньорите от Брюксел отново бяха безкрайно дипломатични, обяснявайки действията си със загрижеността, че България не предпазва своите граждани от последиците от лошото управление на боклуците. Само че опасността от санкции, пък била тя и съвсем реална, никога не е стряскала българските власти. Още през юли 2009-а, когато се провалихме със задачата да затворим всички бунища, които не отговарят на изискванията, Брюксел откри наказателна процедура. За да избегне солените глоби тогава, правителството на ГЕРБ си издейства отсрочка до края на 2013-а. После и този срок не беше спазен. Днешните началници също се правят на разсеяни и някак не забелязват стотината незаконни депа, които все още се използват. И това е само според официалните отчети. В действителност нещата са още по-зле. Заради големите транспортни разходи и по-високите такси за депониране в новите регионални сметища много от малките общини продължават да изхвърлят боклуците си на уж затворените вече бунища.


Всъщност, тези дни се забелязва някакво размърдване и по високите етажи. Казват, че министърът на околната среда и водите Искра Михайлова се захванала със закриването и рекултивацията на четири депа за твърди битови отпадъци - в Поморие, Ботевград, с. Дебелец и гр. Килифарево. Малко, но от сърце! За останалите десетки сметища да му мисли следващият министър, защото г-жа Михайлова се гласи да става евродепутат и вече е в отпуск.


Иначе, за да се получат от четите смрадливи земни язви тучни полянки, ще бъдат дадени 4.3 млн. лева. Нищо пара спрямо очакваните резултати. Само че въпросните резултати ще ги видим най-рано след четири години. Защото толкова е срокът за изпълнението на проектите.


Никак не личи да вървят работите и на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, което разполага с цели 97.6 млн. лв. от екологичната оперативна програма за закриването на стари сметища. Според системата за наблюдение на средствата от ЕС след две години мъки от тези пари са усвоени едва 8 млн. лева.


С подобни темпове със сигурност няма да издрапаме скоро от бунището.

Facebook logo
Бъдете с нас и във