Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ ИМАМЕ СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ С ЦЕНАТА НА ТОКА

Ст.н.с. д-р инж. Христо Христов е завършил Електроенергетика в Енергетичния институт в Москва. Работил е дълги години в планирането на развитието на енергийната система на страната. От 1993-а започва да се занимава с промените в климата. Участвал е в национално изследване по тази тема и в разработването на два национални плана по изменението на климата. Освен изпълнителен директор на Института по енергетика е и член на управителния съвет на Научнокоординационен център за глобални промени към БАН.

Г-н Христов, след шамара, който получи българската индустрия с орязването на квотите за парникови газове за 2008-2012 г., сега май се задава още един - този път с емисиите след този период - до 2020 година. Как ще ни се отразят новите рестрикции?
- Действително, на 23 януари Европейската комисия публикува проект на комплект документи, целящи увеличаване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и изменение на директивата за търговия с емисии. Конкретно за парниковите газове разпределението на квотите е много радикално - отменя се досегашната независимост на държавите при търговията с емисии и всички емисионни права се предават централно на Брюксел. Правителствата ще имат право да решават единствено за т.нар. нетърговски сектори - бит, транспорт, лека промишленост, селско стопанство и отпадъци. Богатите страни ще трябва да намалят емисиите си с 20%, а бедните ще могат и да ги увеличат, но с не повече от 20 на сто. Проблемът е, че изходната година вече не е 1990-а, а 2005-а.
Какво означава това, казано директно?
- Ако погледнете таблицата с емисиите на страните към 2005 г. спрямо тези от 1990-а, ще видите, че Испания има почти 50% по-високи емисии, отколкото 15 години по-рано. Следват я Португалия с 41%, Гърция с 27%, Ирландия с 23%, Австрия, Финландия и Италия с от 10 до 15 на сто. Холандия и Белгия пък са увеличили с малко отделяните парникови газове в сравнение с 1990 година. Сега Европейският съюз приема, че ще намали с 20% емисиите им, но към 2005-а. Така на практика те няма да усетят почти нищо от санкцията. А най-ощетени ще са тези, които действително са ограничили производството си в този период - държавите в преход. Литва е редуцирала емисиите си с 60%, Латвия с 58%, Естония с 51%, България с 49% и т.н. Тоест дори да им бъде разрешено да увеличат емисиите си, те пак ще останат далеч под нивата, когато икономиките им са процъфтявали и ще са в по-необлагодетелствана позиция в сравнение с останалите членки на общността.
Защо никой не е потърсил отговорност от богатите държави за увеличените емисии?
- Преди около две седмици бях на семинар в Холандия и поставих този въпрос пред представителите на Евросъюза. Отговориха ми, че трябва да престанем да гледаме назад и да обърнем поглед напред. Бедните страни получавали големи печалби от новата директива и не можело да се казва, че ще загубят.
Но вие като че ли не смятате така?
- Да, и го заявих пред всички. Заедно с чуждестранни колеги поискахме Европейската комисия да изчисли дали емисионните права на държавите в преход на практика няма да бъдат прехвърлени безплатно на страни, които са повишили емисиите. Знаете ли какво отговориха - абсолютно невъзможно е да се направи нова преоценка, тъй като било много сложно.
Ето, ще ви дам един пример. Ако на българския транспортен сектор бъде позволено да вдигне дори с 20% емисиите си, той пак ще остане далеч от средноевропейските нива. Защото в развитите държави автомобилите отделят около 30% от парниковите газове, а за страните в преход този дял е поне два пъти по-нисък. Достатъчно е да сравните гъстотата на пътищата в България и в Германия и всичко ще ви стане ясно. С подобни темпове на развитие много трудно можем да достигнем старите членки на общността.
Да се върнем на отражението на промените върху енергетиката и промишлеността...
- За търговския сектор нещата започват да изглеждат катастрофални, защото, както казах, Брюксел иззема всички останали емисионни права и ги вкарва в централен регистър. За електроенергетиката квоти безплатно няма да се отпускат - те ще се продават на търг и централите ще трябва да наддават за тях. За съжаление нашите ТЕЦ-ове са с високи нива на емисии по обективни причини - използват лигнити като гориво. А в Западна Европа се използват по-висококачествени въглища, които отделят с 30% по-малко емисии за производството на едно и също количество електроенергия. С други думи, нашите компании ще трябва да закупуват с една трета повече квоти, което ще оскъпи производството им. За периода след 2012 г. стойността на емисиите се очаква да е 30 евро на тон въглероден диоксид.
В крайна сметка въвеждането на тази централизирана търговия без отчитане на националните особености ще нанесе доста тежък удар върху цените на електроенергията. Най-пострадала ще е Полша, където 80% от тока се произвежда от ТЕЦ. След това сме ние - при нас почти половината ни електропроизводство е от въглища и този дял ще се увеличи след пускането на ТЕЦ Марица-изток 1. Така че България ще има проблем с цените на електроенергията.
Искате да кажете, че ни чака неизбежно поскъпване.
- Европейската комисия е изчислила, че въвеждането на новите мерки ще увеличи цените с 10-15 на сто. Но това важи само за Западна Европа. При нас поскъпването ще е по-драстично заради квотите, които ще купуваме, и вероятно ще достигне към 50 процента. Изграждането на сероочистки и електрофилтри за улавяне на прахови частици на част от централите ще прибави още 10-15 на сто. Изправени сме пред едно много тежко увеличение на цената на тока, ако не искаме секторът да бъде декапитализиран. Сега има регулатор, който задържа изкуствено тарифите и пречи на нормалното икономическо развитие на енергетиката. Но обикновено след няколко години укротяване на цените следва шоков удар.
Това със сигурност ще се отрази и на промишлеността...
- За индустрията в целия Европейски съюз квотите ще се разпределят според най-добрите технологии. Който има по-модерни инсталации, ще може да произвежда целия си обем продукция. По-старите заводи ще са принудени да ограничат дейността си. И отново ние се оказваме в позицията на страна, която ще загуби конкурентоспособността си. Защото от 2013-а ще трябва да купуваме допълнително квоти, за да работят с целия обем предприятията ни. Впрочем, според данните, с които разполагаме в Института по енергетика, сме сигурни, че още в периода 2008-2012 г. ще е необходимо работещите днес в България заводи да намалят с 30% емисиите, си за да изпълнят изискванията на Брюксел или да търсят допълнителни квоти от чужбина. Повечето и сега са на границите на конкурентността и това ще удари много сериозно производството им. Значителна част от тях ще фалират или ще се наложи да съкратят част от персонала си. Ако няма защитни мерки, ще се получи срив на икономиката. Както след падането на Берлинската стена, когато фалираха източногерманските предприятия, а западногерманските увеличиха производството си и покриха целия пазар. България заедно с останалите държави в преход трябва да поиска защита за производствата си, които не са ефективни.
Налага се обаче впечатлението, че комуникацията с европейските институции куца, когато става въпрос за екология.
- Масова практика е за по-новите страни членки все още липсва изработена позиция по тези сложни теми. Затова и те почти нямат думата при вземането на решения. Мъчим се понякога да спорим, но за тази цел е необходим аргументиран анализ за последиците от прилагането на определена мярка вътре в страната. А за такъв са нужни макро- и микроикономически изследвания, които да представим, когато седнем да разговаряме. За съжаление нашите министерства не възлагат на БАН, ВУЗ-овете или частните изследователски организации да правят такива проучвания. Мисля, че те се притесняват да не бъдат критикувани, ако позицията им се окаже грешна. Но не можем да очакваме други да защитават нашите интереси. Вместо това Евросъюзът прави едно общо изследване за всички държави и решава според него. Проблемът е, че в общността съществуват две групи страни - много богатите, за които този анализ не е верен, и много бедните, за които пък не пасва изобщо. Моделът е настроен за средното равнище в Европа и е неприемлив за тези, които са пет пъти под това ниво. Лошото е, че и в бъдещите преговори ние ще сме в неблагоприятната позиция. Брюксел иска да одобри новия пакет от мерки преди март догодина, когато ще има избори за Европейски парламент и ще бъде съставена нова Европейска комисия. Тепърва ще се уточняват зададените вече квоти - по-богатите ще представят проучванията си и ще претендират колко ще им е трудно да изпълнят зададените им цели. А на нас, както винаги, ни остава само да говорим колко сме бедни.
Разговора води Стефан Савов

Facebook logo
Бъдете с нас и във