Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Ще има ли някога край българският дигитален парадокс?

Електронното правителство сигурно е някъде на края на опашката.

На фиаското с въвеждането на електронните пътни такси и на проблемите с Търговския регистър бе отделено твърде голямо внимание. Вдигна се шум, а у нас е така - има ли нещо електронно, то почти винаги тръгва на куц крак. От години обаче се разтягат приказки за неща като електронно правителство, дигитално здравеопазване и правосъдие, но значим напредък няма. И то въпреки сериозните средства, потъващи някъде по това направление.  

Преди седмица се проведе 14-ата Национална годишна конференция за електронно здравеопазване. Само че и до ден днешен такова в на практика България няма. Не можем да си купим лекарство с електронна рецепта, пациентските досиета съдържат доста ограничена информация, много хора не знаят как да ги ползват, а институциите и лечебните заведения не си ги прехвърлят по служебен път. В същото време финландците вече могат да си купуват предписано от техния лекар лекарство с електронна рецепта в друга държава от ЕС, а Брюксел се кани да въведе общ формат за обмен на електронни здравни досиета между страните от общността. Разбира се, всичко това нас ще ни подмине.

Не е по-различно и при електронното правосъдие. Системата няма да заработи и през тази година. При все че изразходваните пари за нея са около 34 млн. лева. По последна информация тепърва трябвало да се купува хардуер. Е, слава Богу, поне всички съдилища вече са се присъединили към единния електронен портал... Иначе нагласите са системата да заработи едва през март 2020-а. 

И при въвеждането на пълноценно електронно правителство страната е на едно смешно ниско за Европа ниво. В началото на февруари Министерският съвет възложи на председателя на Държавната агенция "Електронно управление" да одобри общото описание на архитектурата на това "чудо". Документът ще включва основните елементи на електронното управление - правна рамка, оперативна съвместимост, електронна идентификация, работни процеси, информационни ресурси и сигурност.

Странното в цялата тази история е, че за електронно правителство се говори още от времето на Симеон Сакскобургготски, а чак сега стигаме до момента за разработване на... неговата архитектура. Надеждите са, че след нея, криво-ляво, ще се докопаме и до напълно функционираща система през 2020 година.

Разбира се, глупаво е да се проявява прекален ентусиазъм за дигитализацията в държавата, защото сроковете за нея някак все се удължават. Както впрочем неотдавна се случи и с електронното гласуване. Повече от очевидно е, че у нас открай време чиновничеството е на голяма почит, а самото чиновничество е влюбено в хартията и печата. И както при Байганьовщината, тези неща трудно ще се изкоренят, защото и управниците са си наши.

Най-обидното е, че страната има сериозен потенциал в ИТ сектора, а и утвърдени традиции. Не чак толкова отдавна у нас се намираха едни от най-добрите математически училища измежду бившите социалистически държави. Сега обаче изоставаме, и то от държави, с които спокойно може да се конкурираме, стига властите някак да схванат смисъла и ползите от това.

Да вземем Естония и Сингапур. Населението на  Естония наброява около 1.3 млн. души, а на Сингапур - 5.6 милиона. В същото време заетите в ИТ сектора там са съответно 50 хил. и 150 хил. души, докато в България те са не повече от 30 хиляди. Отделно нашият ИТ бизнес генерира едва 3 на сто от БВП, докато в Сингапур 10, а в Естония 15 процента.

Неотдавна експерти очертаха (за пореден път) няколко конкретни стъпки за преодоляване на проблемите. Например увеличаване на броя на ИТ специалистите чрез привличане на чужденци. Наред с това обаче са необходими и свежи програми в университетите, чрез които да се обучат голям брой български ИТ специалисти. Никак няма да е излишно и обособяването на специално ведомство, което да бъде ангажирано с привличането на световни компании в бранша. Отделно, е необходимо значително да се подобри взаимодействието между висшите учебни заведения и специализираните училища, както и връзката между бизнеса и образованието. Добре е да споменем новата национална програма на Министерството на образованието, наречена "ИТ фирми в училища и учители в ИТ фирми". Бюджетът на програмата е 1 млн. лева. 

Като споменахме за надеждите нещата да потръгнат, те се крепят и на конкретните ангажименти, поети от България на европейско равнище - с подписването на декларацията за е-управление от Талин през 2017 година. Основното в нея е, че до 2022-ра всички европейски граждани трябва да имат възможност да взаимодействат с публичните администрации изцяло дигитално. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във