Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ БЪДЕМ ЗДРАВА НАЦИЯ НЯКЪДЕ КЪМ КУКУВО ЛЯТО

Прекрасно бъдеще се очертава за българския пациент през 2012 г., ако се вярва на проекта за Национална здравна стратегия, публикуван в сайта на Министерството на здравеопазването. Тогава ще сме по-здрави, няма да чакаме на опашка пред кабинета на личния си лекар, направленията за специалисти ще са достатъчно, няма да бутаме рушвети, лекарствата ще са евтини, медицинските услуги ще са качествени, а Националната здравна осигурителна каса наистина ще защитава правата на болните, като предоставя възможност и за доброволно здравно осигуряване. Освен това електронното здравеопазване вече ще е факт, а публичните средства, отделяни за сектора от държавния бюджет, ще са 8% от брутния вътрешен продукт (БВП), както е в останалите държави от Европейския съюз.
Ако се замислим, осъществяването на тези цели не е невъзможно, особено за срок от шест години. Достатъчно е обаче да си припомним колко време продължават здравните реформи и как се точат преговорите за подписването на всеки Национален рамков договор, за да ни стане ясно, че замисленото светло бъдеще за пациентите няма да ги зарадва скоро. Все пак основната причина, пораждаща съмнения, е че Националната здравна стратегия още е проект, който дори не е внесен за обсъждане в Народното събрание.
Подобряването на здравето на нацията
е първата и най-амбициозна цел, записана в документа. През последните години България оглави доста класации по смъртност от различни заболявания, което определено е сигнал за некачествено здравеопазване. Съдейки по данните, изнесени от специалисти по повод Световния ден на сърцето (24 септември), страната ни е на първо място по мозъчни инсулти и инфаркти. Заслугата за това постижение е нездравословният начин на живот. Ето защо от следващата година Министерството на здравеопазването ще наблегне на вредата от тютюнопушенето, употребата на алкохол и наркотици, както и от нездравословното хранене. В детските градини и училищата ще бъде върнато задължителното здравно образование, а по специални програми ще се работи за ограничаване на епидемичните взривове (като този от хепатит А в ромските махали на Пловдив) и на разпространението на инфекциозни заболявания (както напоследък се случва в някои болнични отделения заради неспазване на хигиена). Очаква се и по-засилен контрол върху обектите с обществено предназначение, за да се прекрати порочната практика за предлагане на стоки и услуги, които не отговарят на санитарните и здравните изисквания. Като бонус за всички болни ще е развиването на балнеологията и здравния туризъм. Стремежът е да се създаде естествена система за профилактика на заболяванията, която да намали разходите на държавата за лечение.
Българинът ще е по-здрав, когато получава качествено медицинско обслужване и не му се налага да чака с часове за посещение при личния си лекар, а после с дни и седмици, за да се прегледа при специалист. Това е втората философия на подготвяната здравна стратегия. Тя е построена изцяло върху плановете за
преструктуриране на лечебните заведения
по които здравното министерство усилено работи, но до този момент без особени резултати. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, намеренията са в страната да има по-малко болници, предлагащи обаче медицински услуги, съобразени с нуждите на хората. Така няма да се налага жител на малко село да обикаля болниците в района с едни и същи оплаквания, което излиза скъпо и на държавата, и на болните. Ще се усъвършенства и системата на спешната помощ, а общопрактикуващите лекари ще имат горна граница за записване на пациенти и ще получават пари не според броя им, а според извършената дейност. По този начин медиците ще имат стимул да предлагат качествени услуги и ще се намалят опашките пред кабинетите, категорични са специалистите. Но за да проработи системата, първо трябва да бъде завършен проектът на Националната здравна карта, а досега той не се е появил официално като документ и не е внесен за обсъждане от депутатите.
Не по-малко важни за успешното реализиране на здравната стратегия са парите. Увеличаването на дела от брутния вътрешен продукт, по-доброто събиране на приходите от здравни осигуровки и намирането на нови вратички за финансиране са сред основните приоритети на Министерството на здравеопазването, за да може през 2012 г. да се похвали с
финансова стабилност на сектора
Предвижда се поетапно увеличаване на публичните средства за него първо на 5.5% от БВП, след което и достигането на европейския стандарт от 8 процента. Само че това може да стане чак през 2008-а, защото в държавния бюджет за следващите дванайсет месеца се планират средства в размер на 4.2-4.3% от БВП. Намеренията са също да се вдигне здравноосигурителната вноска, но без увеличаване на данъчноосигурителната тежест за населението. Тази мярка трябва да стимулира развитието на доброволните здравноосигурителни фондове, да елиминира корупционните практики и да привлече нови инвестиции.
Според становището на Българската стопанска камара, изразено в началото на август, недостигът на пари в здравеопазването не се дължи на злоупотребите, които се въртят от лекари и болници, които въртят от лекари и болници, за да източват касата, а на неадекватния осигурителен доход, върху който се изчисляват здравните вноски. При това положение, преди да се пристъпи към увеличаването им, е необходимо да се съберат всички дължими вноски, да се оптимизират разходите на здравната каса, а финансирането от държавата да е по-адекватно. Идеята в проектостратегията обаче е допълнителни средства в здравната система да постъпват от фондовете за доброволно здравно осигуряване и от
доплащането за медицински услуги
Предвиждат се също законови промени, така че парите, които сега се дават под масата, вече да се предоставят легално от физически или юридически лица, работодатели, синдикати, застрахователи или да постъпват по линия на здравното министерство и общините в изпълнение на програми за лечение на определени заболявания.
В крайна сметка само времето ще покаже докъде ще стигнат амбициите на Министерството на здравеопазването и кое от тях ще види бял свят. А дотогава ще ни топли само перспективата, че през 2012 г. ще сме по-здрави.
Слава Аначкова

КАРЕ: ЗДРАВНАТА РЕФОРМА В НОВИТЕ ОТ ЕС
КИПЪР. Няма задължително здравно осигуряване. Системата на здравеопазване се финансира директно от държавния бюджет.
ЛАТВИЯ. Здравеопазването се финансира основно от събраните на централно ниво данъци (от тях 28.4% се отделят за тази цел), отчасти от държавни субсидии и отчасти чрез съвместно заплащане от страна на пациентите.
ЛИТВА. Парите за здравната система идват от събраните данъци, като вноската за здравно осигуряване не може да е по-малка от 30% от тях.
МАЛТА. Няма задължително здравно осигуряване. Здравеопазването се финансира от държавния бюджет.
ПОЛША. Здравното осигуряване е задължително. Вноската възлиза на 8%, като 7.75% са от данък общ доход, а останалите 0.25% - лично от осигурения. От държавния бюджет се заплащат много малко на брой и много скъпи услуги като трансплантации и отделни процедури при онкологични заболявания.
СЛОВАКИЯ. Здравното осигуряване е задължително. Вноската е в размер на 14% от дохода, от които 10% се заплащат от работодателя и 4% от работника. По този начин се покриват 68% от общите разходи за здравеопазване. Държавния бюджет покрива 24%, а 8% идват от директни плащания на пациентите.
СЛОВЕНИЯ. Здравното осигуряване е задължително . Вноската възлиза на 13.45% от дохода, от които 6.56% се заплащат от работодателя и 6.36% от работника. Работодателят заплаща допълнително 0.53% за професионални заболявания и трудови злополуки. Националният институт по заетостта поема вноските на безработните, а общините - на хората в неравностойно социално положение. Деветдесет и осем процента от словенците участват в системата на доброволното здравно осигуряване.
УНГАРИЯ. Здравното осигуряване е задължително. Вноската е в размер на 14% от дохода, от които 10% се заплащат от работодателя и 4% от работника. Субсидии на правителството допълват разходите за здравеопазване.
ЧЕХИЯ. Здравното осигуряване е задължително. Вноската е в размер на 13.5% от дохода, от които 9% се заплащат от работодателя и 4.5% от работника. Така се покриват 80% от общите разходи за здравеопазване. Държавният бюджет покрива малко повече от 11%, а 7% идват от директни плащания на пациентите и от доброволното здравно осигуряване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във