Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Ще броим ли дупки по пътищата от космоса?

През последните 12 години българското общество е особено чувствително към качеството на строително-ремонтните дейности по републиканската пътна мрежа. Напълно логично. Първо, упоритото натрапваната от ГЕРБ информация за успехите на пътното строителство кара все повече българи да бъдат негативно настроени на фона на мрачни статистики за обедняване на населението и краха на ключови сфери като здравеопазване, образование и др. И второ – видно е, че рекламираните новопостроени и обновени пътни участъци често са с ниско качество и скоро след пускането им се налага да бъдат наново ремонтирани.

 

Прави впечатление, че през последните месеци Сдружение „Европейски център за транспортни политики” (ЕЦТП) - в лицето на неговия председател Диана Русинова-Мехмедали, е особено активно в усилията си да информира обществото за лошото състояние на пътната маркировка по прясно ремонтираните участъци на АМ „Тракия“, за пътните знаци с променящи се съобщения на „Автомагистрали“ ЕАД, за некачествените или физически овехтелите мантинели по някои от мостове на АМ „Хемус“ и т.н.

По принцип името на Диана Русинова е добре познато в публичното пространство, защото тя е един от най-неотстъпчивите и "сприхави" експерти и нашумя заради непреклонната й публична позиция като експерт от Института за пътна безопасност (ИПБ). То стана и особено известно неотдавна и с изнесена от служебния министър арх.Виолета Комитова информация за обществена поръчка, която някои медии определиха като опит за „броене на шосейни дупки от Космоса“ („Сега“, „Стандарт“ и др.). Нещо, което наистина звучи екзотично и повишава желанието за търсене на подробности.

Така при проверка в регистъра за обществени поръчки се открива такава за „Георефериране на пътната инфраструктура чрез сателитни системи с цел превенция на пътнотранспортния травматизъм”. От решението за обявяването й от 29 април 2021 г. става ясно, че поръчката е на стойност 7.680 млн. лв. без ДДС и че „може да се реализира само от „СПЕЙС ТЕХНОЛОДЖИ СОЛЮШЪНС – РИМОУТ СЕНСИНГ ИИМИДЖРИ“ ДЗЗД поради наличие на изключителни права, включително на правата на интелектуална собственост.“ В мотивите за това се посочва, че фирмата има сключен договор със „СПЕЙС ТЕХНОЛОДЖИ СОЛЮШЪНС“ ООД, а последния - с физическото лице Диана Русинова-Мехмедали, е представила електронна заявка за патент.

По-нататък е записано, че „Проектът за дистанционно заснемане и анализ на риска от настъпване на пътнотранспортно произшествие е подкрепен от американската „Аероспейс Корпорейшън“, като водещият експерт в сферата на космическите политики д-р Джейми Морин в писмо до Русинова изтъква, че: „Прилагането на технологии за космическо-дистанционно наблюдение за идентифициране на пътни отсечки е възможност за по-внимателна проверка на безопасността. Космическото заснемане не е единствената технология, но този метод може да допринесе за една по-многослойна стратегия,която може да включва космическо, въздушно и наземно заснемане, както и дълбоки проверки на място за проблеми, които са идентифицирани. Такъв подход се прилага в други области като сателитните изображения се комбинират с въздушни хиперспектрални сензори с различно приложение, но никога досега не са прилагани с цел оценка на риска и превенция над пътно-транспортния травматизъм…”. Самата Диана Русинова (по съпруг - Мехмедали) в интервю по Нова на 09.06.2021 г. заявява: „България има възможност да стане първата страна в света, в която да се използва тази система.”

Странно, като се има предвид, че България е транспонирала  Директива (ЕС) 2019/1936 за управлението на безопасността на пътните инфраструктури, чл.10 на която гласи: „С цел подобряване на безопасността на пътищата в рамките на Съюза, Комисията установява съгласувана система за обмен на информация и най-добри практики между държавите, обхващаща програмите за обучение… и доказани технологии за пътна безопасност.“

Министър Виолета Комитова вече публично обяви, че обществената поръчка е прекратена съгласно чл.110 ал.1,т.8 от ЗОП поради невъзможност да се осигури финансиране. "Банкеръ" обаче научи, че решението за прекратяване на процедурата е атакувано пред КЗК и като едното нищо нейните експерти могат да принудят АПИ да намери отнякъде необходимите пари. И понеже покрай скандала с "космическата" обществена поръча се появиха и коментари, че Диана Русинова не била никакъв пътен експерт, решихме да научим истината от първа ръка.

Както се вижда и с невъоръжено око, Диана Русинова - Мехмедали е далеч от определенията "хартиен тигър" и "кабинетен революционер". 

„Доколкото си спомням, Диана е завършила педагогика, но тя е човек, който непрекъснато чете и се усъвършенства и наистина се превърна в един от най-добрите експерти по пътна безопасност в България“ , обясни за „Банкеръ“ Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. И с гордост уточни, че тя е лично негово откритие.

Ето какво каза за "Банкеръ" и самата Диана Русинова: „Да, първата ми специалност е „Социална педагогика“, а магистратурата ми - „Икономика и бизнес управление". С пътна безопасност обаче се занимавам повече от десет години, а в момента правя специализация попътна безопасност в САЩ.

Бях много учудена, че министър Виолета Комитова е прекратила обществената поръчка. Решението за прекратяване е обжалвано в КЗК и очакваме в най-скоро време да бъде назначена дата за изслушване. По мнение на наши адвокати жалбата най-вероятно ще бъде уважена, тъй като мотивите за прекратяването са, меко казано, нелепи.

Искам да подчертая, че технологията е разработена от сериозен международен екип, но самата идея и методиката за нейното разработване са лично мои. Поради това аз съм подала документи и имам решение за международен патент, издадено в САЩ. 

Предвид неясната обстановка у нас нашият екип води преговори, включително и с концесионери на пътища в други държави, една от които е Франция, за предоставяне на технологията. Защото наистина не става дума за „броене на дупки“, а за, най-общо казано, две неща: първоначално установяване на състоянието на пътната мрежа и последващ постоянен мониторинг. Подчертавам, че не става въпрос за дупки, тъй като ако се е стигнало до дупки, то значи, че пътят вече е компрометиран и е за ремонт, докато целта на системата е превантивна – да се следи да не се стига до „дупки“.

Сега пред мене стои трудното решение какво да обясня на моя международния екип - след като жалбата ни в КЗК бъде уважена – дали да продължим да работим в България, или да продадем технологията на други държави.

Що се отнася до въпроса защо би било логично да се дадат 7.680 млн. лв. за тази технология, а не директно за ремонт на пътни участъци, то логиката е съвсем проста. За да знаем кои точно участъци са проблемни и трябва приоритетно да бъдат ремонтирани, в АПИ трябва да разполагат с обективна и актуална информация, за да вземат решения в интерес на пътната безопасност, а не на тази или онази фирма. А такава точна и актуална информация може да даде технологията, която предлагаме. При това говоря не за реалното състояние на една или друга магистрала, а на цялата републиканска пътна мрежа“, обобщи тя.

Сега остава да видим какво решение ще вземе КЗК по жалбата за прекратената обществена поръчка и, съответно - в каква посока ще поемат 7.680 млн. лева.

 

Белчо Цанев

Facebook logo
Бъдете с нас и във