Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ШПИОНСКИ ИГРИ ИЗМЕСТВАТ ЕТИКАТА

Въпреки че Хюлет-Пакард (Hewlett-Packard) продължава да е в центъра на вниманието заради шпионската афера в заседателната й зала, тя съвсем не е единствената компания, забъркала се със съмнителни частни детективи и тайни наблюдения. За да си гарантират сигурност, миналата година фирмите в цял свят са похарчили 95 млрд. щ. долара, разкрива проучване на базираната в Кливланд агенция Фрийдония груп (Freedonia Group). В общата сума влизат и разходите по планиране на аварийни действия в случай на терористична атака, както и за защита на корпоративните архиви от хакери. Все по-голям дял в нея обаче завладява високотехнологичното оборудване - шпионски приспособления и специализиран софтуер, благодарение на които компаниите могат да наблюдават действията и на собствените си служители.
Извън офисите си корпорациите се обръщат към огромни мрежи от консултанти и бивши полицейски служители, преквалифицирали се в детективи. Тези партньори могат да доставят всякакъв вид лична информация и да извършват наблюдения над конкуренти и мениджъри с помощта на техники, достойни за ЦРУ.
Проблемът с цялото това шпиониране е, че докато технологиите напредват, хората, които ги използват, не познават законите и етиката. В днешно време за мен не е никакъв проблем да намеря чекове, написани и изплатени от банковата си сметка вчера - казва Томас Тачър, който прекарал години в опити да изкорени измамите в строителни проекти в Ню Йорк, преди да създаде детективска фирма. - Плашещо е, че личната информация може да се намери чрез очевидно незаконни средства.
Скандалът около Хюлет-Пакард гръмна заради това, че наети от нея частни детективи са използвали метода pretexting (представяли са се за други лица), за да получат записи от разговори по домашните телефони на журналисти и директори, заподозрени, че са разкривали фирмена информация на медиите. Детективите се опитали да инсталират софтуер в компютъра на репортерка, за да проследят фалшив документ, и дори обмисляли да вкарат в новинарските стаи шпиони, маскирани като чистачи.
Това не е първият случай, в който компания се опитва да шпионира или манипулира журналисти. През 1965 г. Дженеръл мотърс (General Motors) наела частни детективи, за да разследват Ралф Нейдър след публикуването на негова статия, озаглавена Несигурен при всяка скорост. По-късно съдът присъдил на Нейдър обезщетение от 284 000 долара, което корпорацията трябвало да плати заради нарушаване на правото му на лична неприкосновеност. През 1989-а пък Америкън експрес (American Express) призна, че е подстрекавала клеветнически статии за Едмънд Сафра - бивш директор, напуснал, за да основе конкурентна банка.
Специалисти по корпоративната безопасност твърдят, че има редица основателни причини компаниите да участват в шпионски игри или поне да се впускат в разузнаване. Често те се обръщат към детективите, за да изровят компрометираща информация за хора, подали искове срещу тях, или да претършуват сивите пазари за копия на свои продукти. Мнозина определят използването на метода pretexting като полезен начин, за да не се изпуска от поглед конкуренцията. В основата си това е ценен разузнавателен инструмент - смята Чарлс Мителщат, консултант по сигурността, работил с Хюлет-Пакард и Ай Би Ем. - Компания А се обажда на компания Б, представяйки се за потребител или продавач, за да получи важна информация за ценообразуване, планове за развитие и т.н.
Най-голямото предизвикателство пред компаниите, когато се обръщат към външни частни детективи, е, че не знаят или не контролират техниките, които ще се прилагат. Причината е, че охранителните фирми поверяват части от разследването на други от бранша. Колкото по-надолу по веригата вървим, толкова повече клиентът се отдалечава от разследването и толкова по-малко може да преценява как се получава информацията, обяснява Тачър.

каре
Разследването на скандала в Хюлет-Пакард показа, че калифорнийската компания е платила на частни детективи повече от 325 000 долара. Шпионирането се оказало най-скъпото перо в сметката. За пет месеца то струвало 83 600 долара, показва фактура от детективската фирма Сикюрити аутсорсинг сълушънс. Гигантът платил и 51 000 долара, за да се сдобие със записи от лични телефонни разговори. Друг разход в сметката на детективите представлявали проверките на биографиите на директорите и техните роднини и на журналисти от Уолстрийт джърнъл, Бизнес уийк и още няколко издания. Те стрували 66 688 долара. Откриването, преглеждането и каталогизирането на над 10 000 печатни и публикувани в ИНТЕРНЕТ статии били таксувани с 37 535 долара.
Залавянето на хората, изнасяли фирмена информация, е струвало 325 000 долара, но щетите върху репутацията нямат цена - коментира разкритията Пол Сафо, професор от Станфордския университет. - Всички са били толкова обсебени от действията си, че забравиха за етиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във