Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Шивачите се жалват, че ще връщат ножиците за старо желязо

Макар и да не е толкова енергоемка, текстилната промишленост също е на път да закъса. По данни на бранша, през последните месец и половина-два сметките за ток са набъбнали най-малко три четири пъти - в зависимост от големината на предприятието. А като прибавим към този дерт традиционните пандемични проблеми с поскъпването на суровините и изходните материали, чакането заради разкъсаните вериги за доставки и допълнителното оскъпяване заради повишените транспортни разходи, колапсът на тази индустрия си е точно на... един бушон разстояние.

 

Някои фирми от бранша вече инвестират в собствени фотофолтаични инсталации. От една страна - за да намалят разходите за конвенционално електричество, от друга - да осигурят в известна степен електрическата си независимост и от трета - да покрият изискванията дори на най-претенциозните си клиенти, за които робуването на екологичните принципи е повече от тест за интелигентност и нормалност.

Около 20% от общите производствени разходи отиват за електроенергия, сочат изчисленията на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи. Въпреки че бизнесът работи със съвременни машини, които не харчат кой знае колко ток, мрачните прогнози за затваряне на фабрики и обявяване на фалити стават все по-реални.

Другият

основен фактор при ценообразуването в текстилния бизнес

е цената на на труда.

В бранша работят 68 300 души, което е 14.4% от заетите в преработващата промишленост, отбелязва министърът на икономиката Даниела Везиева. Делът на сектора в брутната добавена стойност е 8.7%, а в общия износ на България - близо 11 процента. Цената на труда тук обаче е повече от мизерна и това води след себе си "стандартния" социално-икономически проблем - хроничен глад за кадри, защото професията "Шивач" отдавна е обявена за непрестижна и не е особено желана. Специализираните средни училища не успяват да "запълнят" свободните бройки, бизнесът непрекъснато сигнализира за технологични проблеми, свързани с невъзможността да бъдат "запълнени" свободните щатни бройки, но... напразно. Частичната роботизация на производствените процеси не е достатъчна, а за пълната автоматизация трябва много време и още повече пари. Екстри, за каквито в работата на ишлеме никой дори и не смее да помисли.

От началото на годината фирмите от бранша са изправени пред още един проблем -

нежеланието на хората да се ваксинират.

Процентът на "обезопасените" в бранша е много нисък и не помага нищо - нито заплахи, нито поощрения, оплакват се мениджъри. В момента десетки фирми за спрели работата си заради липса на поръчки или болни работници. Единственото, което все още ги крепи над водата е мярката 60/40, която - както прекрасно е известно дори на най-заклетите антиваксъри, не може да бъде прилагана вечно.

Изход има - ниършоринг

Може би вече сме закъснели да се включим в този процес. Но както казват в бранша, по-добре късно, отколкото никога. Според общоприетата дефиниция, ниършоринг (nearshoring) означава изнасяне на дейност в държава, която е географски близка до централата на компанията и която разполага с нископлатена работна ръка. Засега на този принцип в България оперират над 270 компании, които произвеждат компоненти и системи за водещите международни автомобилни марки, и поне още толкова фирми в областта на високите технологии.

За да се представят предимствата на сектора, Българската асоциация за текстил, облекло и кожи подготвяше през октомври международна конференция на текстилната индустрия, която да се рекламира и да превърне страната ни в място, където производителите на суровини да преместят своите предприятия. Пандемичната обстановка обаче наложи

изложението да бъде отложено за април 2022 година.

Тази конференция се подготвя с помощта на Агенцията за малки и средни предприятия.

Събитието ще представи факторите, които превръщат България в предпочитана ниършоринг дестинация за европейските модни марки, например, предимството от съкращаване на веригите за доставка, по-лесен достъп и бизнес на общия европейски пазар.

Стратегическото място на България на световната карта я прави привлекателна локация за международни отношения в рамките на Европа. Българските производители в бранша имат възможността да предложат множество конкурентни предимства, сред които бързи доставки, добри цени, отлично качество, широка продуктова гама.

Силата на българските производители и износители на облекло и текстил е в по-високия клас продукти – мъжки костюми, сака, палта и дамски облекла, които се шият за водещи световни марки. Неслучайно у нас се изпълняват поръчки на „Армани“, „Хуго Бос“, „Монклер“, „Бърбъри“, „Макс Мара“ и други.

 


Бод зад игла

Един от най-сериозните проблеми пред бранша, за който малцина се осмеляват да продумат, е сивият сектор и сбърканата държавна политика.

За разлика от работодателите и хората на наемния труд в този бизнес, ние няма какво да губим и затова ще си го кажем направо: първите две десетилетия на демокрацията, гръбнакът на индустрията - шивачките - са превънати в най-обикновени крепостни селяни. Длъжни да работят по тъмно и по светло, в студ и пек, без почивни дни. И то само за някакви си 300-400 лева бруто. Тоест - за едната храна.

След влизането на България в ЕС нещата що годе се норммализират, но непоправимото е сторено: днес една шивачка може да получава и 1500 лева, но желаещи да се пробват няма. не за друго, а защото предприемачите в бизнеса, които уважават закона, спазват правилата и не лъжат работниците и служителите си, не са чак толкова много.

Само един пример. Според общоприетото схващане, модернизацията на бизнеса струвала ужасно много пари. Така е, но защо никой не казва, че пари има?

През 2016 г., например,  текстилната индустрия формира най-голям износ за икономиката ни -  - 2 млрд. евро, а шивашката индустрия е плащала всеки месец по 114 000 заплати - средно по 600 лв. всяка.  

През 2020 г. износът на произведени в България облекла и текстил бил паднал с 500 млн. лв. - заради пандемията - и ударил 4 млрд. лв., т.е. 2 млрд. евро. За разлика от  тогава, средните заплати са с 50% по-високи, а работниците... почти два пъти по-малко - около 70 хиляди.

Е, пита се в задачата. Ако България е данъчен оазис, а стандартната печалба е в рамките на благоприличието и е 10%, къде точно са реинвестирани честно спечелените 900 млн. евро през последните пет години?  


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във