Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Широколентовият достъп до интернет - важен за нашата трапеза

Ако някой ви каже, че няма да можете да се чуете по телефона по време на ваканцията му, защото там, където ще бъде, няма да има обхват, вероятно ще си помислите, че ще си изключи телефона. Грешите – не ви лъжат. В 511 населени места, в които живеят около 15 хил. души, няма достъп до интернет. В други 3716 градчета и селца, в които живеят 1 481 688 жители, не се предлага широколентов достъп до интернет със скорост от над 100 MBps.

Реално по последни данни на Комисията за регулиране на съобщенията от 2021 г. само в 899 населени места в България – предимно в гъстонаселените градове, в които живеят около 5.4 млн. жители, има широколентов интернет със скорост над 100Mbps.

Тези данни не са маловажни, предвид амбициите на Министерството на земеделието да създаде възможност за проследяването на продукти на всички етапи на агрохранителната верига в рамките на проект „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“. За него е определен бюджет в размер на 19.9 млн. лева, като той трябва да се изпълни до края на 2025-а година.

Това стана ясно по време на презентацията на Мария Христова – експерт от ведомството на земеделския служебен министър Явор Гечев, на тема „Цифрово земеделие. Възможности за периода 2023 – 2027-а година“. Тя бе направена в рамките на конференцията за интелигентно земеделие - "Digital4Agro 2022".

Христова допълни и че в същия проект се предвиждат още няколко модула - за употребата на препарати за растителна защита и торове и за контрол на употребата на антимикробни ветеринарномедицински препарати.

От Министерството на земеделието си дават сметка, че не всички фермери ще се справят с тези технологични нововъведения, затова са предвидили и финансиране на пакет „Консултантски услуги“. От една страна той е насочен специално към даващите съвети при използването на дигитални инструменти, а от друга – към онези, които ще помагат на фермерите да повишат производителността си, като им осигуряват европейско партньорство с цел иновации за селскостопанска производителност и устойчивост.

Бюджетът за този консултантски пакет е в размер на 30 млн. евро. За него могат да кандидатстват Националната служба за съвети в земеделието, браншови организации в сектора производство и преработка на селскостопански продукти.

За самото обучение на фермерите в дигиталните технологии са предвидени 40 млн. евро. За тези средства могат да кандидатстват висши училища, професионални гимназии, научни институти, опитни станции, лицензирани центрове за професионално обучение, браншови организации, юридически лица, регистрирани с предмет на дейност в областта на селското и горското стопанство или на дигиталните технологии, както и регистрирани земеделски стопани.

В рамките на конференцията бяха поканени двама преподаватели от висшите училища, обучаващи бъдещи спецове в областта на цифровото земеделие – проф. Теодора Георгиева от Стопанския факултет към Софийския университет, която говори за магистърската програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса“,  и доц. Атанас Севов – декан на Факултета по агрономство в Аграрния университет в Пловдив.

За разработването и внедряването в практиката на нови или подобрени продукт също са предвидени средства. Те са в размер на 30 млн. евро и за тях могат да кандидатстват само обединения. Става дума за оперативни групи, които включват най-малко един земеделски стопанин или една призната организация на производители или една браншова организация за производство и преработка на селскостопански продукти и един представител на науката.

Когато вече новият или подобреният продукт бъде разработен, земеделските стопани и организации на производители могат да кандидатстват, за да получат финансиране, за да започнат да го ползват. Разбира се, по-бързо би било да не чакат новите разработки, а веднага да се оборудват с наличните иновативни методи в земеделието.

За целта има предвидени 437.4 млн. лева. От тях 318.1 млн. лева са само за технологична и екологична модернизация – автоматизация и роботизация. Останалите са за широк набор от дейности, сред които превенция на градушки и засушавания, както и производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление, включително при методи, при които се използва биомаса или се преработват отпадъчни суровини от селскостопански продукти.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във