Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Шев и кройка на Закона за обществените поръчки

Изцяло нов Закон за обществените поръчки поискаха работодатели и синдикалисти от новото правителство. Министър-председателят Пламен Орешарски обеща, че в кратки срокове ще бъдат предложени промени в тази нормативна уредба. Целта е да се разшири кръгът на фирмите, които могат да участват в тръжните процедури, обявени от държавата, и да се осигури по-голяма равнопоставеност в тях.


Едно от основните искания, за което настоява например Камарата на строителите, е да се регламентира законово позицията на подизпълнителите. Според председателя й Светослав Глосов в момента участниците в търговете не вписват подизпълнителите си в договорите за изграждане на магистрали, за ремонт на училища и други подобни дейности по поръчка на държавата, но така не става ясно дали и те изпълняват всички условия на спечелената от по-големите фирми обществена поръчка.


Бизнесът определя като порочна практиката да се предявяват към кандидатите високи изискванията за обороти, което на практика ограничава възможността по-малките фирми да участват в състезанието. Това, че големите компании подписват договори без подизпълнители, а впоследствие ги наемат като доставчици на услуги или труд, също нарушава интересите на малките и те остават незащитени при евентуални проблеми с плащанията от страна на основния изпълнител. От своя страна възложителят няма право да се намеси, тъй като на практика той не е страна по контрактите между голямата компания и наетите от нея подизпълнители. Показателен пример за такава аномалия е случаят със строителя на магистрала Тракия, който дълго време бави плащанията към подизпълнителите. А принудените да работят единствено като подизпълнители дружества не са в състояние да докажат опита си, на база на който биха могли да бъдат вписани в задължителния за строителите регистър, смята още Глосов.


Работодателските организации за кой ли път настояват, че е дошло време да се прекрати практиката в заданията на обществените поръчки да бъдат залагани такива критерии към изпълнителите, които са по силите само на определена фирма. Бизнесът настоява още при участие в скъпи обществени поръчки кандидатите да декларират предварително и обемите от дейности, които ще възложат на подизпълнители. Само така ще стане ясно кои кандидати имат капацитет сами да свършат по-голямата част от работата и кои разчитат само на подизпълнители, смятат в Българската стопанска камара. Според тях е наложително също да бъде въведено изискване към възложителите на обществените поръчки да въведат арбитражни клаузи в договорите с изпълнителите. На този етап те не са задължителни по закон, но биха улеснили сериозно както бъдещи спорове, така и контрола при изпълнението на поръчките. Камарата от дълго време настоява да бъде разширен и регистърът на обществените поръчки така, че в него задължително да се вписват и подизпълнителите, и анексите към договорите, и извършените разплащания по тях. Трябва да бъде въведен и публичен регистър и на дарителите на държавните ведомства, който да има връзка с регистъра на поръчките, и да се забрани структури и лица, свързани по някакъв начин с възложителите, да участват в конкурсите. По този начин ще бъде намалена възможността хора, които са в откровен конфликт на интереси, да ги печелят, което вече си е практика.


Радикалната промяна в закона за обществените поръчки е повече от наложителна, смятат както работодателите, така и синдикатите. Нека припомним нещо, което стана ясно в началото на годината - в различните корупционни схеми при провеждането на обществените поръчки всяка година потъват над един милиард лева. Това признание дойде от самата държавна администрация и бе отразено в докладите от проверките на Сметната палата и на Агенцията за държавна финансова инспекция. Както в. БАНКЕРЪ писа още през февруари, по това време Центърът за превенция и противодействие на корупцията БОРКОР обяви, че е намерил лек за порочните практики при провеждането на публичните търгове. Специализираното звено дори съчини доклад със заглавие Модел на решение в областта на обществените поръчки, който според директора Елеонора Николова щяло да помогне да се премахнат слабостите при тръжните процедури и най-важното - да спести на хазната около един милиард лева. Едва в края на управлението на ГЕРБ звеното, което бе създадено да бори корупцията, успя да измъдри система за предотвратяване и разкриване на корупционни практики, като предложи нещо, за което бизнесът говори от години - поръчките да станат изцяло електронни. Компютризирането на търговете трябваше да стане чрез създаването на шест електронни платформи. Първата е наречена E-регистър и трябва да съдържа всички данни и документи по процедурите до решението за възлагане на поръчката и сключването на договора за изпълнението й. Следващата бе наречена Е-наддаване и трябваше да съдържа активни софтуерни приложения за различни форми за онлайн наддаване. Тя трябваше да се ползва преди всичко за открити процедури в областта на услугите и експертните консултации, както и в случаите, когато даден публичен орган обяви за продан изгубени вещи, ненужни или излезли от употреба служебни автомобили, обзавеждане и оборудване. Тя трябваше да се ползва и при продажбата на стари запаси от държавния резерв, подлежащи на обновяване. Третата платформа носи название Е-каталог и включваше предлагане и закупуване на стандартизирани машини, инструменти, мебели, оборудване. А за всички процеси при поръчките за строителство, услуги и доставки, които са неподходящи за провеждане чрез Е-наддаване и Е-каталог, пък бе предвидена платформата Е-търг. Всичко това на теория звучеше доста добре, парите за него бяха похарчени, но така и не се видя неговата реализация.


Българският бизнес отдавна настоява информацията и провеждането на търговете да стават онлайн, но възможността електронните поръчки да стават при ясни и точни критерии за класиране, а компютърна програма да подрежда кандидатите без намесата на подходящи комисии, едва ли скоро ще се хареса някому... Дали сегашното правителство ще се поинтересува от февруарския доклад на БОРКОР? От него стана ясно, че при процедурите за обществени поръчки са установени и документирани над 600 слаби места, улесняващи корупцията, а от тях близо половината са при възлагането на търговете. И дали ще се промени нещо, за да изглеждат нещата като в модерна европейска държава, ще се разбере, когато има нови текстове на закона и те потекат по конвейера в Народното събрание.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във