Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Шефове на БДЖ се размечтаха по буйната си младост

С дългогодишните пенсионери, които поеха ръководството му, БДЖ наистина я подкара като в онзи легендарен филм „Спомени от бъдещето“, сниман преди повече от половин век по едноименната книга на известния швейцарски учен Ерих фон Деникен. Натрапчиви носталгични спомени явно са обладали  главите на Йордан Мирчев, Симеон Евтимов, Христо Монов и компания, та затова колчем заговорят за бъдещето на жп превозите у нас - винаги посочват незабравими постижения от славното им минало. А за такива хора народът отдавна е казал: „Нищо старо не са забравили, нищо ново не са научили!“

 

Вместо да се захванат с най-наболелите проблеми на двата държавни превозвача – пътническия и товарния, "синодалните старци" по върховете на железниците и техни акрани в Министерството на транспорта и съобщенията взеха да обикалят милата ни татковина и да говорят такива небивалици - по телевизии, гари и депа - че редовите жепейци се видяха в чудо!

„Да не би централата на БДЖ да са я превърнали в старчески дом?“ – коментират зевзеци из железничарските фейсбук групи и припомнят, че първото обещание на новите управляващи бе да... подмладят ръководните кадри. След това се заканиха да вдигнат скоростта на влаковете, а днес вече имат нова стратегическа цел - да бъде възстановено движението по отдавна забравени маршрути като този между Горна Оряховица и красивото и богато на история и спомени (все още) балканско градче Елена.

Криво да седим, право да съдим!

Като чух идеята, едва не подскочих от радост: най-сетне в БДЖ са влезли началници, които не искат да закриват жп линии и да намаляват броя на влаковете, а да ги възстановяват! Освен това Елена наистина е прекрасно градче. И е един от градовете, без които българското Възраждане нямаше да се случи. Та тук са родени Иларион Макариополски и Стоян Михайловски, създателят на прочутата Даскалоливница Иван Момчилов, писателят Петко Тодоров, любимата на великия Яворов Мина, арх. Йордан Миланов, проектирал Централната поща и Синодалната палата в София... Тук е учил и големият български писател Емилиян Станев.

Що се отнася до самата линията Горна Оряховица – Елена, тя е последната жп връзка, построена у нас. Най-трудният участък между градовете Златарица и Елена е пуснат в експлоатация чак през 1974 година. Дължината й е малко над 43 километра, минава по 16 моста и завършва с гара Елена, определяна навремето като архитектурно бижу.

От другата страна на очарованието е грубата реалност. Линията

започва да буренясва само 28 г. след пускането й в експлоатация.

Поради намаляването на населението и фалирането на основни предприятия в Елена секва превозът на пътници и товари, вследствие на което преди две десетилетия трасето е зачертано от железопътната карта на България.

Припомняйки си това и знаейки добре състоянието на жп линията, преди дни я посетих. А това, което видях, надмина очакванията ми. Огледът започна с жп гара Елена, от чието минало архитектурно кокетство не е останал и помен. Днес сградата стърчи като олицетворение на българската разруха, с пропаднал покрив, разбити стъкла, врати и прозорци, паднали мазилки и пълна с боклуци. Тъй като руината вече е опасна, неотдавна тя беше оградена с бодлива тел, през която могат да минават само бездомни кучета и котки. Коловозите - пет плюс два за товаро-разтоварна дейност, са ръждясали и обрасли с бурени и трънаци, а на много места между траверсите и около стрелките са избуяли дървета с дебелина на човешка ръка.

Огледът на жп линията от Елена към Лясковец ме отчая. На много места тя не се забелязва под гъстата растителност, та се налагаше да разчиствам за да се уверя, че релсите не са откраднати. Някои железни мостове, по които минава жп линията, са силно корозирали и навярно трябва да бъдат сменени с нови.

Изобщо целият жп участък между Лясковец и Елена – малко над 37.1 км, е в ужасно състояние и, според бивш генерален директор на БДЖ, за да бъде възстановен, трябва да бъдат похарчени десетки милиони левове.

Точно така -

правилният глагол е "похарчени",

защото действителността доказва, че за инвестиции и рентабилност изобщо не може да се мисли, камо ли да се говори. 

Според последното преброяване, в Елена вече живеят по-малко от 5000 души, а в Горна Оряховица - около 30 хиляди. Големият стъкларски завод в старопланинския град отдавна е закрит, не работят и десетина други предприятия. Проучване на "БАНКЕРЪ" показва, че за последен път жп линията Елена - Горна Оряховица е използвана преди 13 години от русенския жп завод „Експрес сервиз“. Тогава русенци купили от синдика на стъкларския завод маневрен локомотив и, за да го закарат до Горна Оряховица, е трябвало да изсекат... доста кубици дървета и храсти по цялото трасе.

Елена действително е едно от най-посещаваните туристически селища у нас. Градът обаче е предпочитан основно от семейства с деца, които едва ли биха оставили удобствата на личните си автомобили, за да пътуват с влак. Още повече, че хотелите в Елена са малко, а наоколо е пълно със семейни хотелчета, къщи за гости и туристически комплекси. Гарата е извън града, така че като слязат на нея, семействата с багаж и деца ще трябва да търсят такси, за да стигнат до центъра или до комплексите в близките околности.

Въпреки множеството завои и наклони, пътуването с автомобил е удобно, тъй като голяма част от шосето Лясковец – Елена е в отлично състояние. Неремонтирана е само последната част от разклона за гр. Златарица (до самия гр. Елена), която в най-скоро време също би трябвало да бъде обновена.

Перспективата

по жп линията да бъдат возени товари е нулева,

така че за възвращаемост на инвестициите, направени за възстановяването на линията е абсурдно да се говори. Така че, ако някой иска името му да остане завинаги в историята на Горна Оряховица и Елена, най-добре е да реализира идеята чрез... концесия. Ако начинанието наистина си заслужава, все ще се намери човек с пари, който да го започне, завърши и поддържа през следващите 30-35 години.

Всичко останало намирисва на едни отминали времена, когато Тодор Живков и Пенчо Кубадински обявиха родните си села за градове, направиха до тях магистрали, съсипаха природата и екзотиката им с разни чудовищни заводи и обзаведоха селските къщи с парно отопление – нищо, че вече отдавна не работи!

По същия начин и хора от днешното ръководство на транспортното министерство искат да възстанови едно общинско летище, както и една погълната от дивата природа жп линия, защото били свързани с родните им места.

Сметката, естествено, ще я плащаме всички - чрез държавния бюджет. Големият въпрос е "Така ли ще я продължаваме промяната?"

Белчо Цанев

Facebook logo
Бъдете с нас и във