Банкеръ Weekly

на коляно

Сглобиха набързо законопроекта за европарите

Томислав Дончев, изглежда, ще реализира идеята си да има Закон за управление на средствата от ЕС.

Точно два месеца бяха необходими на служебния вицепремиер Илияна Цанова, за да "сглоби" проектозакона за управлението на европейските средства. По време на кръгла маса в началото на септември, посветена на рисковете при управлението на парите от Брюксел, тя обяви, че е натоварила експерти от своя екип да изготвят вариант на специалния норматив. 

Според предоставената оскъдна предварителна информация бъдещият закон трябваше да уреди взаимоотношенията между институциите, включително и като предостави възможност за обжалване по административен път. Предвиждаше се стандартизация на документите за възлагане на обществени поръчки, дефиниране на обхвата на предварителния контрол, както и други превантивни мерки за намаляване на грешките при провеждането на конкурсите. Идеята бе да се изработи и нова методология за налагане на финансови корекции заради нарушения при провеждане на процедурите, както и механизъм за споделяне на отговорността.  

Такива бяха намеренията, а през седмицата правителството вече се запозна и с концепцията на законопроекта. Набелязани са три ключови реформи - установяване на административно-правни отношения между управляващите органи и получателите на средствата от Брюксел, споменатото вече право на обжалване на издаваните  актове по реда на административния процес, както и оптимизиране на правилата за извършване на финансови корекции. Плановете са тази база да послужи като отправна точка за бъдещите краткосрочни и средносрочни мерки за оптимизиране на системата за управление на европарите и повишаването на нейната ефективност и ефикасност. 

Експедитивност на Илияна Цанова не е учудваща за хората, следящи отблизо създаването на въпросния закон. Още през 2010-а, малко след като Томислав Дончев пое управлението на европейските пари, той заяви, че екипът му започва работа по такъв проект.

Целта бе цялата нормативна база да се обедини, а не да е в 10-15 постановления на Министерския съвет. И след две години работа - в края на 2012-а, проектодокументът беше представен пред обществеността. В него бе залегнала отмяната и на правителственото Постановление 55, съдържащо правилата, по които бизнесът и неправителствените организации усвояват европейските средства. Основен акцент в него са редица облекчения при избора на изпълнители. Така например, ако безвъзмездната помощ, за която кандидатства дадена компания, е над 50% от стойността на проекта й, тя може да си избере доставчик или изпълнител чрез публична покана до три фирми, без да се налага да провежда обществена поръчка. Планираше се също въвеждането на нов ред за оспорване на актовете, опростяване на процедурите за малките проекти до 100 хил. лв. и други. 

Заради протестите в началото на 2013-а, довели до падането на кабинета на Бойко Борисов, законопроектът така и не бе  разгледан от парламента. Но достойнствата му не отрече дори и наследничката на Дончев - Зинаида Златанова. 

"Прочетох проекта, и то два пъти - отбеляза тя миналата есен. - Смятам, че в него наистина има много смислени моменти, които могат да се използват. Но не го придвижихме напред по чисто практически съображения. Много рисково е да правим подобна реформа само шест месеца преди началото на новия програмен период. Тя е трябвало да започне поне две години по-рано. Поради тази причина преценихме, че е по-безопасно да оставим сегашната система." 

Видя се обаче, че сегашната система е пълна с дефекти. И най-яркото доказателство за това са загубените европейски средства, чийто обем ще продължи да набъбва. Ето защо е много вероятно да видим скоро в действие проектонорматива на Томислав Дончев- с някои козметични служебни корекции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във