Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

САНДИ КАЗА СБОГОМ НА СИТИГРУП

Още с влизането си в обления със слънчеви лъчи офис в централата на Ситигруп в Манхатън Санфорд Санди I Уейл натиска няколко клавиша на компютъра, след което поглежда през рамо и се усмихва широко. Очевидно банкерът не може да удържи желанието си да провери борсовите котировки на финансовия гигант и да изрече обичайния си поздрав: Повишили са се с 35 цента; денят започва добре.
Години наред Ситигруп и Уейл бяха синоними във всяко отношение. След десетилетия дръзки сделки той изгради една от най-могъщите и влиятелни финансови институции в света - шампион по пазарна капитализация в сектора. На 18 април, на годишното събрание на банковите акционери в Карнеги хол, 73-годишният Уейл прекоси сцената за последно сбогом като председател на борда. В чудесна форма (благодарение на строг режим - упражнения, хранене без хляб и масло и...без никакъв джин), с висок дух и шеговито настроение, банкерът обеща, че ще държи под око групировката и цените на акциите й въпреки оттеглянето си от управлението. А кормилото поема неговият приемник Чарлз Принс, който е и главен изпълнителен директор.
Ситигруп определено не изпраща Уейл с празни ръце. На елитно парти с покани в залата с древни египетски храмове в Нюйоркския музей на изкуствата на 17 април присъстваха около 350 представители на политическия, финансовия и културния елит, включително и главният изпълнителен директор на Джей Пи Моргън Чейз Джеймс Даймън, бившият шеф на Моргън Стенли Филип Пърсъл, преподобният Джеси Джексън и челистът Йо-Йо Ма. Тържеството бе посветено изключително на благотворителната дейност на банкера - за Карнеги хол, за Медицинския колеж в Корнел Джоан и Санфорд I Уейл и за националната образователна инициатива - и по-малко за управленската му роля в Ситигруп. Партито като че ли ознаменува и края на една епоха. Днес, когато Уолстрийт изглежда все по-подвластен на хеджинговите фондове и на фирмите за частен капитал, ръководени от безименни и безлики, макар и могъщи финансисти, Уейл - някогашното подвижно и независимо момче от Бруклин, е отживелица. Той е сред последните майстори на сделки, нарушили много правила и пренаписали историята на Уолстрийт.
Що се касае за семейното му гнездо, то направо е позлатено. След като през последните десетина години спечели близо 1 млрд. долара от заплата, премиални и опции, Уейл ще получава по 1 млн. долара пенсия годишно. Той е сключил и консултантски договор със Ситигруп, от който ще взема по 3846 щ. долара дневно за съветите, които ще дава до 45 дни в годината. Банката ще покрива и разходите му за кола и шофьор, за здравни осигуровки и застраховки Живот на него и на съпругата му Джоан, наема за офиса му в сградата на Дженеръл мотърс, както и административните му разходи. Уейл ще продължи да лети безплатно с частните самолети на Ситигруп през следващите десет години (банкерът доброволно намали времетраенето на тази облага, която първоначално му даваше доживотен достъп до банковия флот).
Единственото нещо, което Уейл се кълне, че няма да направи след пенсионирането си, е да основе фонд за частни инвестиции. Миналото лято в медиите гръмна новината, че банкерът е разговарял с банковия борд за подобно дружество, но е бил посъветван да се откаже, защото на практика ще е конкурент на Ситигруп. В противен случай ще трябва да отстъпи някои пенсионни придобивки.
За мнозина Уейл е архитектът на световен финансов колос, спечелил близо 25 млрд. щ. долара през миналата година. Критиците му обаче смятат, че групировката е станала прекалено голяма и неуправляема, което доведе до въвличането й в шумните скандали около фалитите на Енрон и Уърлдком.
Роденият в Бруклин Уейл започва кариерата си във финансовия бранш в брокерската компания Беър Стърнс (Bear Stearns) през 1955 година. Пет години по-късно той става съосновател на собствена фирма Шиърсън Кюн Льоб (Shearson Kuhn Loeb), която чрез поредица поглъщания превръща в един от най-големите щатски брокери. През 1981 г. Санди продава Шиърсън на финансовата групировка Америкън експрес (American Express), а три години по-късно става неин президент. Напуска през 1985 г., след като губи битката за власт с тогавашния главен изпълнителен директор Джеймс Робинсън.
В изгнанието го следва и заместникът му Джеймс Даймън. Двамата купуват малка компания за потребителски кредити Камършъл кредит (Commercial Credit) от Балтимор и постепенно започват да я уедряват. Следва поредица от дръзки и понякога безразборни поглъщания на над сто фирми, включително и Праймерика(Primerica Corp.), Тревълърс (Travelers Corp.) и Салъмън (Salomon Inc.), за които Уейл харчи повече от 147 млрд. щ. долара. Перлата в короната обаче е Ситикорп (Citicorp), с която Тревълърс се слива на 8 октомври 1998 г. срещу цена от 70 млрд. щ. долара. В резултат се ражда най-голямата в света групировка за финансови услуги Ситигруп, която продава всичко - от взаимни фондове и застраховки до ипотеки и съвети за корпоративни сливания и поглъщания. Месец по-късно Даймън е уволнен от банката.
Инвеститорите, които успяват да се прикачат към Уейл още когато той поема управлението на Камършъл кредит, реализират 22% средна годишна доходност от 1986 до 2004 г. - двойно по-висока от средно 11% годишно на борсовите индекси за този период. Спечелилите са доволни, а критиците смятат, че цената на успеха е прекалено висока. Действително, след многото скандали на международна сцена (включително и с финансовите надзорници на Япония, които отнеха лиценза на поделението за частни банкови услуги на Ситигруп, заради слаб контрол върху източниците на финансиране и прането на мръсни пари) Федералният резерв предприе през миналата година безпрецедентна мярка, като забрани на финансовия гигант да договаря нови поглъщания, докато не сложи в ред къщата си. Тази забрана бе вдигната преди петнадесетина дни (на 4 април).
Възвеличаван и охулван, на 19 април Уейл отвори поредната глава на живота си. Той смята да посвети повече часове на многобройните си организации с идеална цел в областта на образованието, културата и здравеопазването и да дари голяма част от спечеленото през годините. Време ще отнеме и строежът на новата му яхта, която трябва да е готова през лятото, а също и партиите голф с приятели. От две години банкерът работи и върху автобиографията си Истинската сделка: Моят живот в бизнеса и филантропията, която се очаква да бъде публикувана през октомври.
От 19 април Уейл вече е и консултант на Ситигруп (според подписания договор), макар че не е ясно какви ще са ролята и задълженията му. Главният финансист на групировката Сали Кравчик коментира, че макар да цени съветите му, компанията вече е под ръководството на Принс. Ние не искаме Ситигруп да бъде музеят на Санди Уейл и няма да прекараме остатъка от годината в терзания какво би направил Санди, каза Кравчик.
Самият Уейл пък не се главоболи особено от подобни коментари. Той е доволен, че откакто през октомври 2003 г. е прехвърлил поста на главен изпълнителен директор на Принс, вече спи по-добре. Близо 50 години изобщо не можех да спя в неделните нощи. Винаги мислех какво ще се случи през настъпващата седмица или кой на кого какво ще направи - споделя Уейл. - През последните година и половина успях да възвърна здравия си неделен сън, което за мен е блаженство.
Очевидно, оттук нататък идва ред на безсънните нощи на Принс. Макар че на 17 април Ситигруп обяви ръст на постъпленията си през първото тримесечие по-висок от прогнозирания благодарение на отличниците - поделенията за ценни книжа и за международни банкови услуги. Чистата печалба на банковия гигант се е увеличила с 4% - до 5.64 млрд. долара в сравнение със същия период на 2005 година. Тя е резултат от оперативните приходи в размер на 22.2 млрд. долара. Инвестиционната банка отчете 1.93 млрд. щ. долара печалба - през първите три месеца на годината втората по големина на Уолстрийт след Голдмън Сакс (Goldman Sachs Group Inc.), с което помогна на главния изпълнителен директор Принс да рапортува за седми пореден подем на тримесечните постъпления. Приходите от задгранични потребителски услуги пък компенсираха с излишък охлаждането на бизнеса в САЩ, където растящите краткосрочни лихви и ниските дългосрочни лихвени проценти подяждат спечеленото от кредитиране. Печалбата от управлението на активи на заможни индивиди е намаляла с 10%, а от алтернативни инвестиции (като например в частен капитал) - с 2 процента.
Петдесет и шест годишният Принс се бори да постигне забележителните резултати на предшественика си. За съжаление, акциите на Ситигруп са поскъпнали едва с 5.6%, откакто той ръководи групировката (срещу 22% ръст на банковия индекс Philadelphia KBW за същия период) постижение, което не въодушевява особено акционерите. Единственият кредитор с по-слаби резултати в индекса KBW е базираният в Синсинати Фифт търд банкорп (Fifth Third Bancorp), чиито активи са под една десета от Ситигруп. Ценните книжа на финансовия гигант на практика изостават сред всички основни борсови индекси, в които членуват, включително и DJIA, SP 500, NYSE Composite Index, Russell 1000 Index и Dow Jones Global Titans Indеx.
Принс вече провежда операция чисти ръце и лъска имиджа на Ситигруп от поредицата пропуски и скандали, след като миналата година продаде поделенията за застраховане и за управление на фондове, които не успяха да постигнат планираната печалба. Все пак ръцете му поне вече са развързани и той ще може да купува подходящи за развитието на банката си конкуренти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във