Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Само с 9% е спаднал стокообменът със Сърбия през миналата година

Сръбският президентът Александър Вучич прие акредитивните писма на новия български посланик Петко Дойков.

България има нов посланик в Сърбия - Петко Дойнов. Той вече връчи акредитвните си писма на президента на Сърбия  Александър Вучич, който изтъкна желанието на Сърбия за развитие на отношенията с България в дух на приятелство и взаимно разбирателство.

Сърбия не е само съсед, но и важен партньор на страната ни. Тя се намира на кръстопътя на два основни паневропейски транспортни коридори -  № 7 и № 10, чрез които България се свързва със Стария континент. През Сърбия минава европейски транспортен коридор 10 (Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-Скопие-Солун) и неговите отклонения Будапеща-Нови Сад-Белград и Ниш-София-Истанбул. Друга важна транспортна артерия, която се пресича с коридор 10 в Белград е паневропейски транспортен коридор 7 Рейн-Майн-Дунав.

Голямо значение се отдава и на изграждането на коридор 11 (към Черна Гора). Всичко това е благоприятстващ фактор за развитието на международно икономическо сътрудничество на Балканите. Евроинтеграцията и присъединяването на западната ни съседка към ЕС е един от основните приоритети на сръбското правителство. През март 2012 г. Сърбия получи официален статут на кандидат за членство, а през декември 2015 г. на страната беше отправена покана за започване на официални преговори с ЕС.

Всичко това е предпоставка за активно двустранно сътрудничество. Към момента, търговските отношения между България и Сърбия са регулирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Република Сърбия, подписано през 2013 година.

Анализът показва, че в износната листа на българските стоки преобладават главно суровини, материали и стоки с ниска степен на обработка. Челните места заемат нефтени масла и масла от битуминозни минерали, електрическата енергия. През последните години се наблюдава засилване дела на износа на изделия и продукти на химическата, фармацевтичната промишленост и машиностроенето. При вноса челните позиции се заемат основно от суровини, метали и петролни продукти.

От 2017 г. двустранният стокообмен прескочи границата от един милиард евро и продължава да расте.  През 2019-а търговията достигна до 1.21 млрд. евро, но с отрицателно търговско салдо за България. Пандемичната 2020 г. е донесла съвсем малка промяна - са разменени стоки за 1.11 млрд. евро.  

По отношение на участието в приватизацията и реализираните инвестиции в Сърбия, по броя на фирмите си България заема водещи позиции. Там развиват дейност повече от петдесет фирми с български или със смесен капитал и работят повече от 20 представителства. На сръбския пазар са представени някои от по-големи български фирми: "Приста Ойл", "Рубела", "Ми газ", "Офис 1", "Голдън Роуз", "Техномаркет", "Интертръст Холдинг" и други, отбелязват от икономическото ни министерство.

Между 2006 и 2019 година у нас са влезли сръбски инвестиции за 241.3 млн. евро. За деветте месеца на миналата година сръбски фирми са вложили у нас 14.1 млн. евро, но пък през 2020-а общо 72 039  сръбски бизнесмени са пътували до България със служебна цел, което показва, че има интерес за сътрудничество. 

Туризмът е сред най-динамично развиващите се отрасли в двустранните търговско-икономически връзки. По над 400 000 сърби са посещавали България като туристи в последните години - и в летните, и в зимните ни курорти. През 2019-а общо 514 959 българи са посетили съседна Сърбия. През 2020-а нещата са малко по-различни - 125 758 гости от съседна Сърбия са били у нас с цел почивка и екскурзия.  

Основните инфраструктурни проекти между България и Сърбия са изграждането на коридор 10, който откъм сръбска страна вече е и остава ние да изградим частта си между Калотин и София., и строежът на газовия интерконектор.

Най-голямата сръбска инвестиция в България е на “НИС Петрол” ЕООД, която е собственост на "Нефтена Идустрия Сърбия" (НИС) - една от най-големите нефтени компании на територията на Югоизточна Европа, в размер на 75 млн. евро. Същата включва 35 бензиностанции и складова база в Костинброд.

 

Възможности за развитие

на икономическите връзки между България и Сърбия съществуват и при трансграничното сътрудническо и формирането на българосръбски бизнес клъстери в пограничните региони; участие на български предприемачи в инфраструктури проекти на територията на Сърбия ("Трейс груп" има такива), финансирани от европейските фондове, сътрудничество в областта на туризма чрез предлагане на общи туристически пакети за трети страни, съвместна дейност с цел излизане на трети пазари.  Перспективите за сътрудничество има и в IT сектора, където са възможни съвместни проекти, с цел излизане на международните пазари с общ продукт и аутсорсинг проекти.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във