Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Само 17.92% от пътуванията у нас са с бизнес цел през декември

Всяка една икономика и компаниите търсят партньори - за да търгуват с тях, да развият съвместни проекти или да договорят инвестиции. Тези отношения са с различен интензитет през годината, като влияние върху това оказват и различни други критични ситуация, като Ковид пандемията в последните близо дванадесет месеца. Противоепидемичните мерки у нас и по света, налагането на карантина  и свитата производствена дейност са причината за по-малкото пътувания - и за екскурзия и почивка, и за правене на бизнес. Много страни ограничиха пътуванията до съществено важните. 

През декември 44 262 чуждестранни граждани са идвали у нас със служебна цел (командировки, участие в конференции, в конгреси и симпозиуми и други), а това са 17.92% от всички чужденци, пристигнали у нас. Това ни показват данните, представени от Националния статистически институт за дванадесетия месец от 2020-а. За сравнение, 51 672 бяха гостите с тази цел у нас през ноември, 60 879 - през октомври, и 65 541 през септември.    

Освен намаляване на бизнес посещенията през последния месец на годината, което е нормално предвид много празници, числата ни показват и още неща. От осем европейски страни - Ирландия, Малта, Португалия, Словения, Финландия, Норвегия, Русия и Швеция, у нас не е дошъл нито един човек със служебна цел. С изключение на Русия, те не са сред големите ни търговски партньори. И това не означава непременно липса на интерес към нашата страна. Още повече, че от някои от тези държави сме привлекли инвестиции и големи техни компании. Различни причини поне засега влияят върху бизнес активността у нас и при нашите партньори. 

Очакванията са започналата ваксинация на населението да променят в следващите месеци бизнес активността -  и на фирмено, и на държавно ниво.

С четири от тези страни - Ирландия, Словения, Финландия, Русия, имаме отрицателно търговско салдо. 

Най-активен е бил стокообменът ни със

Словения,

но има спад и при вноса и при износа. Фирмите ни са изтъргували стоки за 984.7 млн. лева през декември. Основната част от словенските преки инвестиции в България са реализирани в областта на търговията. Към момента има регистрирани около 30 словенски фирми, които  имат вложения в страната.

За

Швеция

изнасяме повече продукция, отколкото внасяме. През декември обаче има спад и в двете направления. Общо стоки за 404.4 млн. лева са заминали за скандинавската страна, а вносът е бил за 301.2 млн. лева. Положителното търговско салдо е за 103.2 млн. лева. Структурата на стокообмена с Швеция е разнообразна. В износа на България преобладават електрическа апаратура, семена от слънчоглед, продукти на обработвателната, мебелната, електротехническата и шивашката промишленост. Шведските компании оценяват условията за бизнес и инвестиции у нас и са насочили интерес към енергетиката, транспорта, изграждането на съоръжения за отпадъчни води и опазване на околната среда, IT сектора и производството на електроника, на машини и оборудване, търговия. 

При търговията с

Португалия

има намаление при износа (-40.3%) и при вноса (-29%), но сме изнесли повече стоки - със 66.8 млн. лева. Структурата на стокообмена ни с Португалия е ограничена и почти не се променя през последните години. Износът ни за Португалия включва главно суровини и стоки с ниска степен на преработка. Вносът от Португалия също не предлага разнообразие. По данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Португалия в България към 01.10.2020 г. са в размер на 21.2 млн. евро.

Единствено с

Малта

имаме ръст и при износа, и при вноса, но стокообменът ни е на ниски нива. За островната страна са заминали стоки за 40.3 млн. лева, а у нас са влезли изделия за 55.8 млн. лева (+69.1%). Обяснението може да се търси в малтийските инвестиции в България, които към юни възлизат на 754.3 млн. евро, но има отлив през първото полугодие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във