Банкеръ Daily

Управление и бизнес

С "ВЕЦ Панчарево" София е сред първите електрифицирани европейски столици

Изглед към Панчарево

На днешния ден през 1900 г. започва да работи първата в България и на Балканския полуостров водноелектрическа централа - ВЕЦ "Панчарево", която захранва 600 лампи, осветяващи София по онова време.

Намира се до село Панчарево край София, в поречието на река Искър. Пусната е в експлоатация на 1 ноември. С нея се поставя началото на общественото електроснабдяване в страната. Централата осигурява електричество за осветление, за електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици.

Изграждането на централата (Старата юзина) започва на 1 април 1899 г. на река Искър, на 18 км югоизточно от центъра на София и на 4 км от Панчарево, по пътя за Самоков. Идеята за мястото на електрическата централа е на френския инженер Самуел Ребюфел, който пребивава по това време в София във връзка с канализацията на града. Строителството е извършено от Дружеството на големите строителни предприятия на Марсилия, а монтажните работи - от фирмата "Оерликон". Първоначално машинната зала е оборудвана с четири турбогрупи, производство на "Пикард & Пикте", Женева, с хоризонтален вал и мощност на вала 500 к.с. Генераторното напрежение е 8000 V, а ниското - 150 V. Производствената мощност е 1600 kW, преносното напрежение е 7 kV, разпределителното 7 kV и 3 kV и ниското напрежение 3x150 V.

Централата работи до началото на 80-те години на ХХ век. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 година. Безвъзмездно са предадени на музея главната постройка с машинната зала, командното отделение и административните сгради.

През 1986 г. ВЕЦ "Панчарево" е обявена за паметник на културата.

Предвижда се пускането на електрцентралата в действие и изграждане на екологичен парк с музейна експозиция на територията на ВЕЦ-а.

Село Панчарево е разположено на 12 км югоизточно от центъра на София, между Витоша и Лозенска планина, в края на Панчаревския пролом на река Искър. Намира се в близост до Околовръстния път на столицата, кв. "Горубляне" и Бистрица. Непосредствено под селото Бистришката река, която се спуска стръмно от най-високите части на Витоша, се влива в Панчаревското езеро.

Заради строежа на юзината за столичното електрическо осветление в Панчарево дошли италиански строители, които след завършването й останали да живеят завинаги на това място, а по-късно селото приело и бежанци от Македония, главно от Прилепско и Костурско. От тях по-късно местните жители са се учили на каменоделство и други строителни дейности. През 1900 година до самата баня е построен двуетажен, доста приветлив хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина отпред. Някои образовани и влиятелни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото започнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а постепенно и по хълмовете, които обграждат курорта. Местността "Бахчата", най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците вече намирали удобни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от малките вили около банята дълго време е живял Янко Сакъзов, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти. Той обичал Панчарево и уединените разходки в околността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във