Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

С НОВИТЕ СТАРИ ЗАКОНИ НА КУЦ КРАК ПО ПЪТЯ КЪМ БРЮКСЕЛ

Парламентарните двери хлопнаха зад гърба на законотворците преди Коледа - и всички поеха към родните си места с чувство за преизпълнен дълг. Преди това председателят Георги Пирински отчете, че за първата си сесия 40-ото Народно събрание е гласувало цели 91 закона - с 26 повече в сравнение с предишния парламент. Той дори отбеляза като положителна стъпка към ускоряване на нормотворческия процес промяната в правилника, която освобождава председателите на комисии от задължението да изчитат в пленарната зала подкрепените без промени текстове на внесените законопроекти. В резултат на изменението бе счупен рекордът по бързина при приемането на Закона за държавния бюджет за 2006-а.
Към края на 39-ото Народно събрание тогавашният му шеф проф. Огнян Герджиков изрази съмнение в качеството на приеманите нормативни актове за сметка на тяхното количество. Тогава той отдаде това на депутатския стремеж към спешно синхронизиране на българското с европейското законодателство. Но ако се вярва на стария диалектически постулат за преминаването на количествените натрупвания в качествени промени, то сега дори би трябвало да се очаква допълнително влошаване на парламентарната продукция.
Малко преди Пирински да удари последния звънец, транспортният министър Петър Мутафчиев и депутатите от транспортната комисия се поздравиха с приемането на второ четене на промените в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Те бяха финалният акорд на дълга поредица от поправки в нормативни актове от особена важност за евроинтеграцията. Към тях спадат дългоочакваните промени в Данъчнопроцесуалния, Гражданскопроцесуалния и Наказателния кодекс, както и в кодексите за социално осигуряване и по труда. Обект на професионална гордост, но и на доста противоречиви оценки, са новият Наказателнопроцесуален кодекс, както и Кодексът за застраховането.
В актива на 40-ото Народно събрание влиза и пакет от закони, който оформи гръбнака на данъчната реформа. В случая става дума и за задължителните за всеки парламент нормативни актове, свързани с бюджетите на държавата и на Националната здравноосигурителна каса. Трябва обаче да се подчертае, че броят на ремонтираните закони далеч надхвърля този на всички останали. Някои от останалите звучат почти екзотично - към тях спадат Законът за генетично модифицираните организми, за защита от шума в околната среда, за меценатството (гласуван почти в последния момент), за виното и спиртните напитки, за водите, за частните съдебни изпълнители и донякъде за ветеринарномедицинската дейност. Необходимо е да се отбележи и гласуването на закона, който гарантира вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Оттук нататък започва веригата от промени. Някои от тях изглеждат особено актуални - например поправките в Закона за контрол върху наркотичните вещества, в Закона за мерките срещу изпирането на пари, за защита на личните данни, за специалните разузнавателни средства, за достъп до обществена информация. Любопитство буди ремонтът на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито по престъпен начин - кой знае защо, той влиза в сила чак на 29 април 2006 година.
На финансово-икономическия сектор са посветени цял куп европеизирани нормативни актове - за туризма, за концесиите, за митниците, за счетоводството, за обществените поръчки, за общинските бюджети, за подземните богатства, за приватизацията и следприватизационния контрол, Търговския закон, за независимия финансов одит, за енергетиката, за жп транспорта, за хазарта... В допълнение са законите за занаятите, за пчеларството, за животновъдството, за рибарството и аквакултурите.
Европейски привкус имат и обновените нормативи за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи, за промишления дизайн, за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Нормотворчеството в социалната и здравната сфера пък се обогати с нови текстове в законите за интеграция на хората с увреждания, за здравното осигуряване, за здравето, за защита на потребителя, за защита от вредното въздействие на химически вещества и препарати, за опазване на околната среда, за управление на отпадъците, за закрила на детето, за трансплантация на органи, тъкани и клетки, за храните...
Споменатите по-горе нови Наказателнопроцесуален кодекс и Гражданскопроцесуален кодекс, както и промените в Закона за съдебната система са важни за осъществяването на реформата в правораздаването. Корекции бяха направени и в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. И тъй като именно съдебната реформа - най-вече в частта й за борбата с организираната престъпност и корупцията, все още остава ахилесовата пета, заради която страната доста яко накуцва по пътя си към Европа, може би не е зле да се припомнят някои закони от по-далечното ни минало. В следосвобожденска България например, по-точно през 1885 г., бил в сила т.нар. закон за гаранциите на чиновниците. Съгласно неговите разпоредби всяко длъжностно лице в държавната администрация, натоварено да събира и да харчи държавни и обществени суми и материали, както и висшите служители във финансовата сфера, са били задължени да представят гаранция, която била или в налични суми, или в недвижими лични имущества, или в поръчителство от състоятелни лица. Всички новоназначавани висши чиновници били длъжни да внесат гаранцията, преди да заемат длъжността, като Министерството на финансите държало парите в специална сметка в Българска народна банка.
Ако пък някой кмет злоупотребявал с държавни суми или просто се разкривал дефицит в касата му, изгубената или злоупотребената сума се изисквала от него, като му се разпродавали лични имущества. Ако те не били достатъчни да покрият загубите, отговарял целият общински съвет. А ако и техните имущества не достигали, то остатъкът се изплащал от населението на общината, а кметът се предавал на съд за углавно престъпление.
Само две години по-късно - през 1887-а, влязъл в сила т.нар. закон за изтребление на разбойниците. От съвременна гледна точка той изглежда направо сатрапски, но явно тогавашната действителност е изисквала крайни мерки. В различни модификации въпросният закон просъществувал до 1924 година. За разбойник бил смятан онзи, който сам или с други лица извършвал грабеж, насилие или убийство с цел ограбване. Изтреблението на разбойниците в околията, дето са се появили, се възлагало на полицията, жандармерията и войската. Ако това не било достатъчно, околийският началник можел да образува потери. Който убивал или залавял разбойник, получавал награда от 5 до 20 хил. лева. Наградите се отпускали със заповед на министъра на вътрешните работи. Осъденият на смърт разбойник пък бивал обесван публично в центъра на околията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във