Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Руското синьо гориво винаги е миришело на политика

Няма никаква икономическа логика България да очаква евтин втечнен газ с кораби, които идват от другия край на света

Природният газ по нашите ширини винаги е бил икономическа стока с мирис на политика. Тази миризма се е усещала винаги, предизвиквала е притеснения, но напоследък направо засмърдя на политически рекет.

Спор няма, че заради европейските санкции и руските ответни удари през последните 15 дни българските потребители на синьо гориво бяха изправени на нокти - ние отказахме да плащаме в рубли по меко казано странната схема на Путин, а Москва направо се изгаври и ни врътна кранчето до дупка. Междувременно на "евтините" доставки от руската "Газпром" разчитаха

10 топлофикации, 25 хил. предприятия и маса домакинства.

Този спрян внос бе заменен с доставки на втечнен природен газ от гръцкия терминал „Ревитуса“. На този етап това се случи относително лесно, защото през лятото консумацията на газ е малка. През зимата няма да е така, а и Гърция първо ще задоволява собствените си нужди и след това ще подава гориво към нас. Последното трябва да ни е абсолютно ясно, особено ако в края на май и южната ни съседка спре да получава природен газ от „Газпром“.

През 2009 г., при първата газова криза, се наблюдаваше аналогичен случай – при спрени доставки от руската страна, България започна да внася LNG газ от "Ревитуса" и използваше запасите на газохранилището в Чирен. Тогава се разбра, че доставяният природен газ от Гърция е значително по-скъп от руския, идващ по тръбопровода от Румъния.  Специалистите говореха за 30-40% по-висока цена.

Сега газохранилището е празно и точно лятото е времето, когато то трябва да бъде напълнено. Ситуацията с втечнения газ в наши дни обаче не се е променила значително. На този етап спот пазарите в Европа не са много благосклонни за подобни доставки, защото цените се задържат на нива от 95 – 100 евро/мвтч. За сравнение, до 26 април, доставяният природен газ в България струваше около 70 евро/мвтч. Тоест простите сметки показват, че от началото на май синьото гориво наистина трябва да поскъпне с близо 30 на сто и това силно притеснява и бизнеса и домакинствата, ползващи газ.

Впрочем Комисията за енергийно и водно регулиране и Министерството на енергетиката вече близо две седмици се чудят и маят каква да е цената на природния газ от началото на май. За всички е очевидно, че в момента се търсят всякакви резерви в „Булгаргаз“, за да се ограничи поскъпването и то да не е с 30 на сто. Подобен ръст в началото на летния сезон наистина ще е шоков.

Бизнесът вече буквално изнемогва

от високите цени на електроенергията – през отиващата си седмица пак се наблюдаваха нива от над 500-600 лв. за мвтч електроенергия. Така че едно ново поскъпване на природния газ ще разгроми крехките финанси на дружествата. Затова са и протестите – от една страна е скъпото синьо гориво, а от друга не се знае колко ще струва през следващите месеци и дали изобщо ще го има като количества.

На домакинствата високите сметки за природен газ също им дойдоха в повече тази зима. Лъч надежда се появи в края на януари, когато кабинетът започна да дава компенсации с идеята хората да не усетят скока в цените. Само че тези компенсации не могат да продължават вечно.

Има и още един проблем – топлофикационните компании изкараха зимния сезон буквално "на мускули“. Загубите за работещите на газ са значителни, защото след наложения мораториум от Народното събрание КЕВР не промени цените им през цялата година. Така се стигна до абсурдната ситуация топлофикациите да купуват гориво на три пъти по-високи цени, отколкото енергийният регулатор им е признал. Това е причината сега и тези дружества да очакват адекватна помощ. А колкото до потребителите, изглежда неизбежно едно ново поскъпване на топлофикационните услуги.  Грубо пресметнато се очертава увеличение на цените с повече от 30%, но КЕВР не дава разяснения и по този въпрос.

Сигурни и евтини LNG доставки?

На фона на икономическата несигурност премиерът Кирил Петков се завърна от визитата си в САЩ с блага вест. Във Вашингтон било постигнато споразумение за доставки още от юни на втечнен природен газ по цени по-ниски от тези на руската „Газпром“.

Подробности не бяха дадени и притесненията в сектора останаха, тъй като „икономиката не излиза“. При LNG доставките има такси за пренос, регазификация на горивото и за транспорт с LNG танкер (в нашия случай от САЩ до "Ревитуса"). Възможно ли е тогава това да се случи на цени под средните от 100 евро/мвтч на европейските газови борси? За момента евтините доставки на втечнен газ с кораби са рядкост, а и не може цялата икономика да разчита само на такъв вид гориво в дългосрочен план, категорични са експертите. Ето защо в задачата се пита: „Кой е този луд корпоративен магнат, който ще ни доставя природен газ под средните цените за Европа?“. Всека пак всеки знае, че в Съединените щати печалбата на компаниите е най-важна. А и е малко вероятно американското правителство да субсидира доставките на LNG гориво точно за България. Затова и ходът с евтините доставки вероятно е по-скоро опит за временно решение на кризата.

Важно е и да се знае, че LNG терминалите са сравнително скъпи съоръжения, дори и производствената цена на синьото гориво да е ниска. Не е случайно например, че

в Германия и досега няма LNG терминали

за доставка на синьо гориво. За немския бизнес договорите за доставка на руски газ са значително по-изгодни и той и днес не демонстрира особено голямо желание да строи пристанища за газови кораби в Балтийско море. България обаче е изправена до стената – празно газохранилище, недовършена газова връзка за азербайджанско синьо гориво и рекета на Русия. При тази ситуация на каквато и цена да се доставя газа на "Ревитуса", ще е от значение за страната. Освен, разбира се, ако предприятията не решат да затворят и тогава целият газов пасианс рухва. В крайна сметка, колко ли ще могат да издържат хората и бизнеса преди да им писне? 

 

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във