Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РУСКИЯТ БИЗНЕС ЕЛИТ ПАЗАРУВА КОМПАНИИ В ГЕРМАНИЯ

Харалд Рушел, представител на работниците в корабостроителницата Акер (Aker) в северногерманското пристанище Рощок-Варнемюнде, очаквал всичко - от сълзи до дюдюкания и освирквания. Реакцията на персонала обаче го изненадала. Хората избухнали в аплодисменти при новината, че норвежкият собственик - Акер йардс (Aker Yards), продава мажоритарния си дял в две германски корабостроителници на руски инвеститори. Купувачът - фондът Финансовая лизинговая компания уест, обещавал да не прави никакви промени в щата, заплатите и социалните добавки.
Трудно е да се повярва, че всичко мина толкова добре, пояснява Рушел. В действителност колегите му приели новината с облекчение, тъй като след обединението на Германия корабостроителницата сменила много различни собственици, от които те често оставали разочаровани. Този път обаче бъдещето за тях изглежда по-сигурно, защото книгите с поръчки са пълни за няколко години напред.
Търсенето на плавателни съдове в световен мащаб е толкова усилено, че руските инвеститори вече не се задоволяват да купуват само кораби, а предпочитат да придобият целите заводи в Рощок-Варнемюнде и Висмар. Те с охота платили солидната цена от 292 млн. евро за двата обекта. Но - както изглежда - парите не са пречка за руснаците.
Руските инвеститори обикалят Германия от месеци и купуват компании в почти всеки сектор на икономиката - козметични фирми, модни къщи, строителни предприятия и туристически групировки. Говори се дори, че руската финансова институция Сбербанк се е поинтересувала неотдавна от придобиването на части от Дрезднер банк (Dresdner Bank), обявени за продажба. Сделката с корабостроителниците е само най-пресният пример за вълната от руски покупки в Германия.
Броят на операциите, чрез които руски компании са придобили дялове в чуждестранни дружества, се е увеличил значително от 2001 г., а ръстът на обема на инвестициите е направо стремглав - от 316 млн. евро през 2001-ва до 15 млрд.евро през 2007-а.
Вярно е, че все още германските компании, инвестирали в Русия, са по-многобройни от руските в Германия. Автомобилни производители като Фолксваген (Volkswagen) и Бе Ем Ве (BMW), нетърпеливи да се възползват от процъфтяващия руски пазар, строят заводи в Калуга и Калининград. Скоро обаче потокът от инвестиции обещава да обърне посоката си или поне да доведе до баланс.
Днес Русия е страната, която се възползва най-много от растящите цени на стоковите пазари. Тя е водещият световен износител на природен газ и отстъпва само на Саудитска Арабия при добива на нефт. Производството на промишлени метали като стомана и никел пък даде възможност за изграждането на огромни конгломерати, управлявани от приказно богати олигарси.
Настъплението в Германия започна преди три години, когато Калина - производител на козметика от Екатеринбург, купи мажоритарен пакет от акциите на Д-р Шелер козметикс (Dr. Scheller Cosmetics). По това време германското дружество изпитваше финансови затруднения. Оттогава руснаците са неудържими.
Малкото летище в Щраусберг, близо до Берлин, бе купено за 4.6 млн. евро от група московчани. Бизнесменът Андрей Мелниченко пък вложи пари в производителя на торове К+С (K+S) от централногерманския град Касел, а алуминиевият магнат Олег Дерипаска придоби 10% от строителната компания от Есен Хохтийф (Hochtief).
Сериозни суми в брой се вляха и в дружества, включени в борсовия индекс DAX. През ноември 2007-а руският индустриалец Алексей Мордашов стана собственик на 5% от туристическия гигант ТУИ (TUI). Акциите бяха достатъчни да му позволят да упражни забележимо влияние върху стратегията на корпорацията. Мордашов подкрепи планираното отделяне на корабостроителното поделение и концентрирането върху туристическия бизнес.
Неговият приятел Рустам Аксененко, основен акционер в модната къща Ескада (Escada), е всичко друго, но не и мълчалив съдружник. Той притежава близо 27% от бизнеса и е член на надзорния съвет. Аксененко изигра ключова роля за изгонването на бившия председател на директорския борд Франк Райнболт и назначаването на неговия наследник. Сега руснакът води двубой с инвестиционния фонд Апакс партнърс (Apax Partners) - друг голям инвеститор, за посоката, която да поеме модната къща занапред.
И при Ескада, и при ТУИ руските купувачи следват класическите тактики на хищника - придобиват акции в добре известни, но затруднени корпорации, преструктурират ги и се надяват усилията им да донесат резултат. Но корабостроителниците на балтийското крайбрежие са нещо друго. В този случай инвеститорите се интересуват от придобиването на ноу-хау. Руската Финансовая лизинговая компания уест има намерение да използва заводите за построяването на специални кораби, които да служат при производството на нефт и газ в Арктика. Причината е, че руските корабостроителници не притежават необходимия опит за подобни проекти.
Зад името Финансовая лизинговая компания всъщност стои руската държава. Дружеството, от което 43.7% са собственост на правителството и 40.6% - на държавния холдинг ОАК, бе основано от Владимир Путин преди две години.
Шведският икономист Андерс Аслунд, който бе сред ръководителите на икономическите реформи в Русия през 90-те години, е убеден, че вълната от сделки едва сега започва. Руските власти и предприемачи ще изкупят доста западни фирми, прогнозира той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във