Банкеръ Weekly

износване

Русия губи енергийните си оръжия

S 250 e5984908 a4ea 45bd b094 8d49b447de75

Добре известно е, че Русия използва петрола и природния си газ като мощно геополитическо оръжие, но то като че ли започва все повече да се износва. По официални данни малко след началото на първия президентски мандат на Владимир Путин, през 2000 г., нефто-газовата индустрия е формирала едва 9.3% от  федералния бюджет на страната. За 2013-а процентът вече е 52.5, което показва колко голяма е зависимостта на Москва от тези изчерпаеми ресурси. 

"Подобна тенденция е изключително опасна, защото показва, че се загърбват останалите индустрии", смята руският енергиен експерт Михаил Крутихин, който неотдавна бе на посещение в България. Той прогнозира, че Русия може да достигне своя петролен пик до края на тази година и е много вероятно производството да започне да спада още от догодина вместо през 2017-а, каквито са били предварителните прогнози. Основната причина за този негативен сценарий е, че много от сегашните големи находища започват да се изчерпват, налягането в тях спада, а респективно разходите за добив и транспорт на суровината нарастват. В същото време Москва сериозно изостава от чисто технологична гледна точка, след като през 2005-а руското енергийно законодателство бе променено така, че да бъдат прогонени големите чуждестранни нефтени компании. Качеството на нефта сорт "Урал" падна, той не се търси толкова много от Европейския съюз и затова вече се продава в Китай. Това обаче носи много нови допълнителни рискове заради неизгодните за Русия многомилиардни договори с Поднебесната империя. 

Впрочем резултатите от сегашната държавна политика в сектора и силния държавен монопол вече се усетиха и на вътрешния пазар. Докато цената на нефта в света постоянно пада, от началото на 2014-а бензинът в Русия е поскъпнал средно с 10-12 на сто. На борсата скокът е още по-рязък - от края на 2013 г. насам цените на бензин А-95 и А-92 са се увеличили съответно с 41 и 35 на сто. Обяснението на специалистите е, че въпросното увеличение е пряко следствие от дефицита на горива на руския пазар в последните месеци.

Нередовността на доставките се дължи и на авариите, станали в редица нефтопреработвателни предприятия. При един от най-големите инциденти  на 15 юни в завода на "Роснефт" в Красноярския район е било унищожено уникално оборудване, казва бившият губернатор на областта Виктор Толоконски пред "Дойче Веле". Неговото становище е, че именно тази авария е изиграла особено сериозна роля за проблемите с бензина в Русия. На всичко отгоре от 1 януари 2015-а трябва изцяло да се премине към производството на бензин, съответстващ на екологичния стандарт "Евро 4". Опасенията отсега са, че част от нефтопреработвателите няма да успеят изцяло да се пренастроят към по-високия екологичен клас. 

"Засега не е известно какви количества ще отпаднат, но при всички случаи това ще се окаже болезнено за вътрешния пазар", предупреждава икономистът Михаил Турукалов. 

Ситуацията в петролния сектор важи с пълна сила и за газовия. Находищата са наследство от съветско време и днес са необходими нови разходи за модернизация и покачване на налягането в тях. Паралелно с това добивът от нови находища е значително по-малък от очакваното, което прави разходите за разработването и експлоатацията им още по-високи. За капак вътрешната консумация намалява, а търсенето от Европа не се увеличава. Щатският добив на шистов газ и неконкурентните руски терминали за втечнен природен газ допълнително притискат Москва. 

Преди дни бе оповестено изследване на Международната енергийна агенция (МАЕ), според което Северна Африка може да свали Русия от лидерската й позиция при доставките на газ за Стария континент още през 2040-а, ако се осигурят достатъчно инвестиции от Европейския съюз в Южна Сахара. Нещо повече, политическите лидери в Брюксел като че ли най-накрая са се убедили,  че вносът на втечнен газ от Африка е един от най-ефективните начини за разнообразяване на доставките за Европа. Неотдавна Доминик Ристори, ръководител на Дирекция "Енергетика" в Еврокомисията, заяви, че кризата с Украйна е предопределила ново ниво на сътрудничество между ЕС и Африка. 

Сметките показват, че Мозамбик, Нигерия, Ангола и Танзания могат да добиват около 175 млрд. куб. м синьо гориво към 2040 година. За сравнение, производителността на САЩ ще е около 240 млрд. куб. м годишно (заедно с шистовия газ), а на Русия около 130 млрд. куб. метра. Струва си да се отбележи и че добивът в Южна Сахара е скочил от 7 млрд. куб. м през 1990-а до 58 млрд. куб. м през 2012-а.

Как действа на този фон Русия? "Тя не предлага взаимноизгодни решения, а настоява за запазване на монополната роля на "Газпром". Путин командва компанията, а председателят на управителния съвет - Алексей Милер, е просто куриер. Но засега това не дава очакваните резултати. Ето например от "Газпром" много се надяваха, че европейските потребители ще прехвърлят договорите си от украинското направление към "Северен поток". Но само няколко го направиха. Те са най-вече от Германия - няколко дъщерни компании на "Газпром" и няколко местни. А фирми от Франция, Белгия, Великобритания масово отказаха. И сега половината от газа, който тече по "Северен поток", е по новите договори. А останалата половина отива на спотовия пазар, където цената е далеч по ниска - 250-270 долара за 1000 куб. метра. На това му викат търговски канибализъм. Защото "Газпром" на един и същи пазар праща една и съща стока, но на две различни цени", отбелязва Михаил Крутихин. Според него същата ситуация ще се повтори и с "Южен поток", още повече че в момента не е ясна икономическата изгода от този газопровод. Крутихин твърди, че когато "Газпром" харчи парите за строителство, те не се връщат в Русия, а се разпределят сред дъщерните му фирми в Европа, след което следите им се губят. По думите му същото ще се случи и с "Южен поток", тъй като споразумението е съставено по сходен начин. Единствените ползи за държавите, в които ще се реализира проектът, са свързани с инфраструктурата. Ако, разбира се, газопроводът отговаря на изискванията на третия либерализиран енергиен пакет на Европа, което означава, че чрез него впоследствие може да се доставя природен газ и от други източници. Конкретно за България синьо гориво може да дойде като от Турция, така и от терминала за втечнен природен газ в Гърция например.

Facebook logo
Бъдете с нас и във