Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Румяна Бъчварова и триглавата ламя

Какви ли не определения сме чували за българската администрация. Но като че ли най-много й отива сравнението с митологичния образ на ламята, при която на мястото на всяка нейна отрязана глава изниквали нови две. Именно това умение са усвоили нашите чиновници до съвършенство - каквито и съкращения или промени да се правят, те все се оказват повече и по-могъщи.

Новият смелчага, който обещава да се справи с административната ламя, е вицепремиерът Румяна Бъчварова. Тя обаче не се кани да се впуска в директни сблъсъци с нея, а по-скоро ще финтира "чудовището", отнемайки част от силата му, докато накрая не го направи безвредно. Дали планът й ще успее, предстои да видим. Засега е ясно само, че Бъчварова няма да е сама на бойното поле. През седмицата тя представи екипа, с който ще провежда административната реформа и ще работи за въвеждането на електронното правителство. 

Началник на политическия й кабинет е Антон Герунов. Съветници са: съоснователят на "Протестна мрежа" Ясен Атанасов, журналистът съучредител на "Движение България на гражданите" Тома Биков - той ще отговаря за борбата с корупцията сред чиновниците; Калина Константинова, която ще се грижи за административната реформа, и Христина Иванова - с ресор комуникации и медии. Васил Величков, който съветваше и служебния вицепремиер Илияна Цанова, пък ще дава акъл за електронно управление. 

"Искаме администрацията да стане модерна и да бъде насочена към гражданите и бизнеса. Докато населението намалява, администрацията нараства и днес в нея работят около 120 хил. души. Целта е институциите да улеснят хората, като комуникират по-добре помежду си. Приоритетно ще бъдат въведени електронни услуги, чийто краен ползвател ще са гражданите и бизнесът", зарече се Бъчварова. 

Колко сбъркано е днес положението става пределно ясно от изнесените данни. При две трети от извършваните у нас административни услуги гражданите и бизнесът са посредници между чиновниците от различни ведомства, вместо данните да се прехвърлят от една администрация към друга по служебен път. На практика отделните институции нямат достъп до информационните си масиви. Съвсем малка част от централната администрация е създала условия заявленията за предоставяните услуги да бъдат подавани чрез нейните териториални звена, а нито една услуга не може да бъде заявявана чрез общинските служители. Съвместни дейности на няколко институции пък въобще няма. Към всичко това може да се добавят и общоизвестните факти, че се измислят всевъзможни бланки, декларации и удостоверения - само и само да се съберат повече такси, а някои услуги се отказват с неясни мотиви, които срещу съответната сума бързо биват забравяни. 

Всичко това е така независимо, че още през 2012-а - при предишното правителство на ГЕРБ, започна реализацията на проекта за въвеждане на комплексно административно обслужване, финансиран с над 2.5 млн. лв. по оперативната програма "Административен капацитет". За изпълнител бе избрана софтуерната компания "Технологика", която набързо подготви базисен модел, публикуван за обществено обсъждане точно по време на парламентарните избори през май 2013-а. След което на 16 юли кабинетът на Пламен Орешарски го прие и на негова база подготви промени в Административно-процесуалния кодекс, гласувани по-късно и от Народното събрание. Ключовата промяна бе свързана с въвеждането на категорична забрана административните звена да изискват данни или документи, които са налични при тях или при друг орган. Именно по този начин цялата необходима информация за предоставянето на исканата услуга трябваше да се осигурява по служебен път, независимо пред която институция (общинска или държавна) е подадено заявлението. Но така и не видяхме нищо подобно. Освен това оттогава по въпроса няма никакво движение и добрите иначе намерения стоят само на хартия. 

Причината за тази абсурдна ситуация е, че в Административно-процесуалния кодекс е предвидено взаимодействието между администрацията, до която е подадено искането и другите  участници в производството да се осъществява по реда на Наредбата за административното обслужване. А тя все още не е актуализирана и съответно не предвижда такова взаимодействие. Едва преди дни  Румяна Бъчварова предложи да бъдат направени промени  във въпросния норматив.

"Трябва да се даде възможност искането за дадена услуга да се подаде до орган, който териториално е най-близо до потребителите. Например вместо да се пътува до столицата, услугата, извършвана от централната администрация, може да се заяви в областната или общинска, както и в териториалните звена на институциите. Така ще се намали значително броят на посещенията в различни администрации за събиране на документи и доказателствени средства, необходими за предоставяне на административни услуги", обяснява Бъчварова. Съответно в Наредбата за административното обслужване ще се създаде нов раздел, който да урежда взаимодействието между отделните административни звена. Според него административното производство започва с подаване на заявление по унифициран образец. Там ще се вписва наименованието на услугата, органът, който е компетентен да издаде съответния акт, информацията и доказателствените средства, които трябва да бъдат осигурени и изпратени до него, както и начинът. В заявлението ще се посочва също и как да бъде получен исканият документ. Това ще може да стане по пощата, чрез факс или дори по електронната поща, така че да не се налага повторно висене по опашки и губене на време..

Всъщност, според предложените промени, ще може да заявяваме различни услуги пред чиновниците и устно, без да попълваме споменатото заявление. За целта е предвидено създаването на образец на протокол, с който да се документират внесените устно искания.

Предвижда се още създаването на единни центрове за предоставяне на информация и услуги. Иначе  сроковете за изпълнението им ще се запазят в сегашните рамки, тъй като е преценено, че служебното събиране на данни не би трябвало да забави процеса.

Никак не е за пропускане и обстоятелството, че занапред не отделните ведомства, а Министерският съвет ще определя таксите за комплексното административно обслужване. За събирането на приходите ще се създаде единна бюджетна сметка под контрола на правителството. Идеята е да се види колко са постъпващите в бюджета средства, каква е ангажираността на различните администрации и да се проследи причинно-следствената връзка между предоставяната услуга и заплатената такса. 

Безспорно, ако всички новости бъдат въведени реално, ще са от голяма полза за гражданите и бизнеса и чувствително ще намалят бюрокрацията. Проблемът е, че разпоредбите ще бъдат приети от кабинета най-късно в началото на февруари, а кога ще се приложат на практика никой не може да каже.

 

 

Колко ще струва премахването на бюрокрацията?

Според Стратегията за развитие на държавната администрация до края на тази година ще бъдат похарчени над 37.2 млн. лв. за реформирането и модернизацията на чиновническото съсловие. За въвеждането на т. нар. комплексно административно обслужване са предвидени най-много средства - 15 750 000 лева. Първите пет милиона от тази сума ще бъдат инвестирани за внедряване на административна информационна система, която да осигури възможността за преглед на процесите, обучение на служителите, поддръжка, развитие и връзки с други регистри. Системата ще осигурява също така сървъри, дисково пространство, лицензи за базов и системен софтуер. В момента тя е въведена само в три институции, но плановете са до края на 2015-а да заработи във всички учреждения.

За да може гражданите да подават искане за предоставяне на комплексни административни услуги пред всеки от държавните органи са предвидени 7 млн. лева. Още 3 млн. лв. ще отидат за оптимизация на работните процеси, засягащи минимум 100 вида услуги. 

Усилено ще се работи и за "открито и отговорно управление".  Става дума за въвеждането на нормативно задължение за публикуване на наличната във ведомствата систематизирана информация. За целта са предвидени промени в Закона за достъп до обществена информация и изготвянето на доклад, който да покаже кои регистри, отчети, статистически данни и др. може да бъдат предоставени в отворен формат на обществото. Вицепремиерът Румяна Бъчварова смята, че поне 100 бази данни ще бъдат свободнодостъпни. Изчислено е, че за публикуването на данните ще отидат 670 хил. лева.

За по-доброто взаимодействие с гражданите и бизнеса е заложено още разработването на технологична система за анализиране на жалбите, предложенията и сигналите, както и контрол за тяхното третиране. За нея ще отговаря Министерството на вътрешните работи, а прогнозната й цена е 600 хил. лева. В периода 2015-2017-а ще бъдат похарчени и 1.3 млн. лв. за стандартизиране и унифициране на процедурите и документацията по предоставяните услуги от общините.

Над една трета от всичките 37.2 млн. лв. (около 13.2 млн. лв.) обаче ще отидат не за облекчаването на различни процеси или за повече прозрачност в администрацията, а за обучения и подпомагане на самите чиновници. Така например за подобряване и развиване на уменията на държавните служители на всички нива са заложени 8.8 млн. лева. С парите до края на 2015-а ще бъдат обучени над 2500 души. Курсовете ще се провеждат в Института по публична администрация, който ще получи допълнителни 440 хил. лв. за укрепване на капацитета си. 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във