Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Руините на безотговорността

Бившият профилакториум в Панчарево на някогашния металургичен комбинат Кремиковци е оплетен в схеми за източване на милиони

S 250 78b2d36a 40d1 430c a19a fff52fee905f
S 250 88656bd6 3b64 4a14 ab49 9076caa18fe3
S 250 02b905dc 9127 417a 83b3 f5b4b7b4b76d

Тресавищата, погълнали някогашни активи   на фалирания металургичен комбинат „Кремиковци  не могат да бъдат изгазени вече десетилетия.   А руините, останали  след като  едни от най-апетитните имоти на дружеството бяха прехвърлени на фирми със спорна репутация, продължават да напомнят как у нас от години се прави

от нещо – нищо.

Такъв е случаят и с изоставения,  и недовършен  след близо 30 години профилакториум на дружеството в една от най-красивите  местности около  Панчарево - вилната зона „Градище“. Преди 1989 г. тук е трябвало да се възстановяват от нелекия труд и от нагълтаните производствени отрови  в комбината негови работници. Мястото далеч не е избрано случайно, тъй като и до днес изследванията на въздуха показват, че това е най-чистия район на  столицата.

Градежите в терена, отреден за почивни станции , вили и лагери започват още през осемдесетте години на миналия век. Поетапно тук се изграждат няколко корпуса с обща разгъната застроена площ от  22 312.10  кв.метра. След промените в държавата обаче, всичко тук е зарязано и милионите държавни левове,  изляни  в този проект.... остават само в счетоводните отчети на предприятието. А етапът, до който е докаран и до днес си остава  „до груб строеж“.

Това обаче не е попречило , на няколко умели играчи да се възползват от финансовия колапс, в който изпадна комбината след неговата приватизация и последващите   „експертни  управления“ , за да напазаруват този уникален имот „на промоция“  и

да го превърнат в добър ипотекарен инструмент.

Схемата започва да работи по времето, когато става ясно, че бившата металургична гордост на родината ни се е запътила към своя летален  край.  И тъй като още през  2005 г. реалността показва, че „спасяването“ на комбината е мисия невъзможна, управяващия го по това време Александър Томов Томов започва да разпродава активите на дружеството. И то все на фирми, с които  ръководеното от него дружество  е имало  търговски взаимоотношения.

За тези сделки се изписаха десетки вестникарски страници и Прокуратурата след дълго мъдруване  повдигна обвинения срещу Томов за сключените от него  сделки на обща стойност 98 млн. лв. и за начина, по който се е разпореждал  със собствеността на Кремиковци.  А  комисията Кушлев дори подхвана и проверка на личните му авоари.

Както можем да се досетим  - тъй като подобни "събития" от години се случват  у нас -  въпреки  шумотевицата, която ги съпътства , нашенският съд се произнесе без изненади – към днешна дата Томов е  „доказано невинен“.

В същото време обаче,  "руините" на бившия профилакториум на Кремиковци са налице и  няма как да бъдат заметени, без да бъдат повдигнати още и още въпроси.

Историята започва през 2007 година.

На 17 юли апетитният имот е продаден на „Ерида трейд“ ЕАД, представлявано от Филип Пепегов, което е собственост на „Феникс север“ ЕООД. То пък от своя страна е притежание на  регистрираното в Лондон (на Катлийн роуд 19 ) дружество „Норт Метал ЛЛП“ за 4 милиона  евро.

Към днешна дата , тази компания е с прекратена търговска дейност и е обявявана в несъстоятелност. Очевидно заради „пропуснатите“ плащания към обслужващата я финансова институция. По данни от търговския регистър цялото дружество е заложено  в „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“. В момента дружеството се управлява от назначения от съда синдик Александър Костадинов.

Любопитното в случая е, че само четири месеца след като купува този имот, фирмата го препродава на друго дружество - „Белканто“ЕООД , собственост на „Екопромет груп“ АД, представлявано от Велизар Монев. Но цената тук е драстично по-ниска – 950 хил.лева.

Към днешна дата и това дружество е с прекратена търговска дейност. А самата на „Екопромет груп“ АД, която се представлява от Мирослав Сиротов  е собственост на посоченото по - горе английско дружество „Норт Метал ЛЛП“ и на Васил Стойнов, става ясно от публикувания в Търговския регистър списък на акционерите през 2019 година. С други думи,

операцията  е станала между две свързани дружества.

Ако бъдат проследени  обвързаностите между участващите  в тях, ще стане ясно, че акциите и дяловите участия през годините са се разменяли между едни и същи хора, обвързани в няколко фирми, повечето от които на практика вече са обявени във фалит.

От едно решение през 2010 става ясно, че „Екопромет груп“ , което е собственик на „Белканто“ ЕООД преобразува „Белканто“ като прехвърля активите му в три дружества – „Феникс Север“ ЕООД, „Екопромет – В“ ЕООД и „Белканто- Р“ ЕООД и прекратява дейността му „без ликвидация“. Това е записано  в документа. Както бе казано играчите в тях са все едни и същи , а дяловите им участия стигат до ....Панама. И всички те днес  са обявени в несъстоятелност.

Другото е, че през всички тези години  имотът в Панчарево е бил ползван единствено за това  чрез него да бъдат гарантирани милионни кредити, които остават необслужени. Така се стига до положение  волю-неволю  той да е  притежание на „Първа инвестиционна банка“,  на която е натресен ангажимента да охранява обекта и да търси неговата бъдеща реализация. Но не е трудно да се сети човек, че  тя  става все по-трудна, защото във всичките тези години  добрият  имот  е бил оставен на произвола на съдбата и на  капризите на природата. А времето както знаем не прощава за нищо, за което човек не се грижи...

Любопитна подробност от цялата тази история е,

че синдикът на самото „Кремиковци“  АД- Цветан Банков още когато  влиза  в обявения в неплатежоспособност комбинат, се опитва да върне този имот в  масата на несъстоятелността, като оспорва продажбата му с аргумента, че тя е било извършена по време, когато комбинатът вече е бил окончателно обявен в неплатежоспособност -  с решение по търговско  дело № 95 от 2008 г.,  в което датата на нелатежоспособността е ясно определена – и тя е 31 декември 2005 година. Или две години преди Томов да продаде имота!

В крайна сметка обаче, магистратите са решили, че „загубата“ от тази сделка не е толкова голяма, че да я обявят за нищожна. Така де - някакъв си милион-два...

Сблъсквайки се с  подобни ситуации, човек няма как да не си зададе и друг въпрос:  защо такива  обекти се изплъзват от вниманието и интереса  на държавата, която от дълги години изпитва липса на  социално-здравни заведения от този тип. И не е ли точно сега  моменът да се помисли за създаването на белодробен санаториум, от който със сигурност ще има нужда, особено след очакваните поражения въру хиляди хора  от сегашната короно-вирусна епидемия...?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във