Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РЕКЛАМНИ ТРИКОВЕ С КИСЕЛОТО МЛЯКО

Вълнуващи моменти преживяха на 13 юли присъствалите на откриването на първия магазин на немската верига Кауфланд в София. Хитът на хипермаркета в кв. Младост бе киселото мляко на цена от 0.19 лв., на което от близкостоящата Билла веднага реагираха, предлагайки кофичката с 2 стотинки по-евтино. Радостта на купувачите се смеси с недоверието на някои производители, които не видяха в тази евтиния нищо добро, а само намаляване на качеството и
опити за преразпределение на пазара
Реално не може да съществува такава цена на киселото мляко, е категоричен Димитър Зоров, собственик на мандра Пършевица и председател на управителния съвет на Националния млечен борд. Само опаковката струва 8 ст., а литър от най-евтиното прясно мляко се изкупува за 40 стотинки. След като кофичката съдържа 400 г, вложените продукти са на стойност от 24.5 стотинки, без да броим производствените разходи и средствата за дистрибуция. Да не говорим за печалба. Двата съседни хипермаркета в софийския квартал Младост са от т.нар. дискаунтъри - магазини, които предлагат собствена марка продукти на възможно най-ниски цени, компенсирайки ги с голям оборот. В случая хасковската фирма Българско сирене работи за марката Vian на Кауфланд, а киселото мляко на великотърновската Пиерел се продава с марката на Билла - Clever.
И докато хипермаркетите си играят играта, нашите производители са притиснати и от изискванията за преструктуриране на предприятията, и от недостига на качествено сурово мляко, което ползват за суровина. От близо 400 мандри в началото на 2005 г. сега в страната работят 179, като едва 35 от тях имат лиценз да изнасят продукцията си в Европейския съюз. Към всичко това трябва да се добавят и недоразуменията около
управлението на Националния млечен борд
На проведеното на 20 юни общото събрание бе гласувана смяната на председателя на управителния съвет Димитър Зоров с директора на единственото у нас държавно млекопреработвателно предприятия Ел Би Булгарикум Христо Юнгарев. После се оказа, че заради пропуски, допуснати в регламента на събранието, Зоров все още е легитимният шеф и новото ръководство не може да се регистрира в съда. Така на 1 септември ще има нова сбирка и пак ще се гласува за председател на организацията.
Бордът бе създаден на 15 април 2005 г. с идеята да допринесе за развитието на млекопроизводството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти, както и да подпомогне и защити общите интереси на неговите членове. Според европейските нормативи той контролира качеството на суровото мляко и автентичността на произвежданите и търгуваните продукти. Неговото задължение е да изготвя и провежда стратегия за развитие на сектора и да участва в разработването на нормативните актове в тази сфера. След 2007 г. организацията ще участва и в разпределението и контрола по спазването на индивидуалните квоти за краве мляко и ще преценява необходимостта от интервенционна намеса на пазара за поддържане на постоянни цени. За добро или лошо обаче, още със създаването на млечния борд, управлението му премина в ръцете на преработвателите и докато те се борят кой да води дружината, на пазара млякото вече може да се купи по-евтино от бутилка изворна вода. Отделно са
съмненията за неговото качество
Неотдавна столичен всекидневник писа, че само в три марки кисело мляко у нас се съдържа уникалната бактерия лактобацилус булгарикус. Това е, най-меко казано, абсолютна некомпетентност и няма нищо общо с реалната практика. В България се произвеждат над 100 марки кисело мляко със специализирани местни щамове млечнокисели закваски с участието на бактерията, заяви по този повод председателят на Националната млечна асоциация Михаил Велков. По думите му всеки ден мандрите ни произвеждат около 400 тона оригинално кисело мляко. С български млечнокисели закваски в Япония се произвежда тип българско кисело мляко, предпочитано от близо 25 млн. консуматори. Наши закваски със споменатата бактерия се продават и в много други страни. Че в чужбина те са на особена почит е добре известно. Кой каквото и да говори обаче, трудно някой ще убеди българския купувач, че на вътрешния пазар не се предлагат маса сурогати.
Съществуват много пропуски в контрола
на качеството на млякото, е мнението и на проф. Христо Чомаков. Докато българските контролни органи правят лабораторни изследвания само на химичния му състав, в чужбина наблягат върху пробиотичните стойности. Според професора в България все още не се вземат проби за броя на живите бактерии в киселото мляко, продавано в магазинната мрежа. Този показател, който се усеща много лесно, когато млякото добие доста кисел вкус, кара производителите да влагат в него консерванти и пълнители. Експертите не виждат нищо нередно в различните добавки, защото е световна практика те да се използват за подобряване на качеството. Лошото е, че в страната например се внася както сухо мляко с много добри показатели, каквото е холандското, така и т. нар. чернобилско от Молдова и Украйна.
След въвеждането на системата за контрол на критичните точки и качеството на храните, наречена още ХАСЕП, всяка фирма има право да влага каквито си иска съставки, стига те да не са вредни за здравето и да са изписани на етикета на продукта. Оттам нататък
потребителят е оставен сам да се оправя
да чете внимателно какво е изписано на опаковките и да преценява кое си струва цената. За да се въведе все пак някакъв ред, браншовата организация на преработвателите настоява да се въведе изискването - в състава на киселото мляко да има до 2% сухо обезмаслено мляко. Иска се също така земеделското министерство да изработи задължителен стандарт за натурално кисело мляко, получено от българска закваска. По този начин само този, който отговаря на критериите, ще изписва на етикета, че предлага типично българския продукт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във