Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РЕГИСТЪРЪТ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПАК ЦЕПИ БРАНША

Едва ли се иска да си голям експерт, за да установиш, че строителството е сред най-динамично развиващите се отрасли на икономиката ни. Визуалното доказателство са множеството нови сгради в големите градове и курортните комплекси. Още по-убедителна е статистиката. В последните няколко години строителният сектор е формирал между 4.6 и 5.1% от брутния вътрешен продукт на страната, а за 2005-а делът му вече надхвърля 6 на сто.
Далеч по-трудно е обаче да се каже колко точно компании стоят зад тези резултати и каква заетост осигуряват. Говори се, че работещите сега на българския пазар фирми са около 1600, но със задължителната уговорка, че тази цифра е твърде условна. Неяснотите идват от непълната документация и липсата на трудови договори за голяма част от работниците, за да се пести от данъци и осигуровки. Резултатът от тези тарикатлъци е само един - в бранша бе създадена благоприятна среда за развитието на полулегални фирми и фирмички, които си докарват доста добри пари с обещанията за бързо и евтино строителство. Така блоковете из градските квартали продължават да никнат като гъби след дъжд, без да се държи особено на качеството на използваните материали, а и на самото строителство.
От години сериозните строителни компании настояват за приемането на закон, който да принуди всички играчи в сектора да излязат на светло. Очакваше се с разработването и приемането на подобен нормативен акт да се заемат още предишните двама титуляри на строителното ведомство. Но по една или друга причина нито Костадин Паскалев, нито наследникът му Валентин Церовски сколасаха да свършат тази работа. С нея се нагърби сегашният титуляр на Министерството на регионалното развитие Асен Гагаузов.
Колкото и да е странно, се оказва, че приемането на проектозакона за условията и реда на регистрация на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, съвсем няма да мине безболезнено. Проектът даже е на път да предизвика разрив между браншовите организации. В единия лагер е Българската строителна камара, обединяваща интересите на над 1300 строителни предприемачи и фирми, а от другата страна на бариерата застанаха Браншовата камара Пътища, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Съюзът за стопанска инициатива, Асоциацията на индустриалния капитал, Националната строителна федерация и Българската асоциация по изолации в строителството.
В ябълка на раздора се превърна контролът върху единния регистър на строителните фирми. След повече от 20 дни преговори, на 21 февруари законопроектът бе основно преработен и разногласията между отделните организации уж бяха позагладени. Направихме почти нов закон. С него няма да бъде установен монопол за Българската строителна камара, както бе предвидено първоначално, а интересите и на малките браншови организации ще бъдат защитени, заяви за в.БАНКЕРЪ изпълнителният директор на Браншовата камара Пътища Иван Бойков.
Направените промени наистина са доста съществени. Вместо Камара на строителите в България сега се предвижда учредяването на Конфедерация на работодателските организации в строителството. Основната й задача ще е изграждането и поддържането на професионалния регистър, а органите й на управление ще са общо събрание и управителен съвет. Важната подробност в случая е, че с последната редакция е определен и начинът, по-който ще се набират членовете на общото събрание. Тоест тези, които ще решават какъв ще е уставът, кой ще влезе в управителния съвет, вноските на отделните членове на организацията за издръжката на професионалния регистър и размерът на таксите за регистрация.
Избраната формула е простичка - за всяка браншова организация има определена квота. Тя се определя, като броят на членовете й се раздели на двадесет. От Българската строителна камара обаче не са съгласни с този модел. Според тях така ще се даде възможност на областните управители да решат представители на кои точно местни фирми ще могат да участват в първото общо събрание. По този начин те ще изберат и членовете на управителния съвет. Първоначално се предвиждаше бордът да се състои от 15 човека, като един от тях се определя от министъра на регионалното развитие. Така бе на 21 февруари, но на другия ден сутринта, преди браншовиците да представят проекта на министър Гагаузов и заместника му Савин Ковачев, тази част от него е била променена. С новата редакция броят на членовете е увеличен до 21, като се запазва представителят на строителното ведомство. Целта, както казват някои, е била да се задоволят претенциите на всички браншови формирования за шефство.
Другата структура, която ще се създаде с новия закон, е Комисията за организиране, водене, поддържане и ползване на регистъра на строителните фирми. Тя ще се състои от 15 членове, от които трима ще се посочват от министъра на регионалното развитие, шестима ще са представители на работодателските организации, членуващи в Конфедерацията, а още толкова ще се определят от управителния съвет. Това е другият основен пункт, който ще бъде атакуван от Българската строителна камара. Оттам се опасяват, че информацията, подавана за включване в регистъра, може да бъде използвана от недобросъвестни конкуренти. Тя ще включва численост на назначените по трудов договор (технически ръководители, контрольори по качеството, спазването на здравословни и безопасни условия на труд), обучението на работниците, финансови баланси за последните няколко години...
Какви точно действия ще бъдат предприети, ще се разбере след срещата на около 100 фирми от Българската строителна камара, насрочена за началото на следващата седмица. Възможно е да се формира сериозна опозиция срещу предлагания вариант на законопроекта, но не са изключени и вътрешни противоречия и разцепление в организацията. При всички положения сътресения около строителния регистър тепърва ще има, и то не само в бранша, а и в парламента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във