Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РЕФОРМИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО ТРЪГВАТ ОЩЕ НАЕСЕН

Проблемите на българското училище отдавна са известни на всички - дори и на самите ученици, които постоянно упрекваме, че нищо не знаели. В просветното ведомство обаче явно са имали нужда от официално потвърждение на тази всенародна осведоменост, преди да започнат да прилагат Националната програма за развитие на училищното образование. Само това може да е обяснението за поръчаното от министъра социологическо проучване, проведено от Алфа Рисърч през април. Имали ли са министерските чиновници нужда от подобна екстра, е немаловажен въпрос. По-любопитното в случая е, че проблемите, посочени от участниците в анкетата, далеч не съвпадат с онези, които чиновниците са заложили в основата на споменатата програма.
Според общественото мнение основните проблеми на училищното образование са ниското качество на обучението, разликата в качеството на получаваните знания в различни райони на страната, лошата материална база, недостатъчната квалификация на учителите, лошата дисциплина на учениците. За експертите от МОН пък главните затруднения се дължат на това, че системата е ориентирана към механично запаметяване на знанията вместо към провокиране на самостоятелно мислене; голям е броят на децата, които отпадат от училище; управлението на образователната система е свръхцентрализирано.
Дали има и други разминавания между общественото и чиновническото мнение, тепърва ще се види, защото след дълго отлагане програмата най-сетне бе публикувана на сайта на министерството. Времето за установяване на евентуалните дефекти обаче никак не е много - по план заложените в проекта реформи трябва да влязат в действие още през учебната 2006/2007 година.
За децата, които наесен постъпват в V клас, въвеждането на програмата ще значи
една година по-малко задължително учение
Основното образование вече ще приключва не след осми, а след седми клас, а първият етап от средното образование - след Х клас. Така учениците ще могат да получат задължителното си образование до навършване на 16 години, както изисква конституцията, и да се насочат към пазара на труда. Във всички училища осми клас е предвиден изцяло за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение или за професионална подготовка.
Единайсети и дванайсети клас ще учат само тези, които имат намерение да продължат обучението си във висше училище. Който от тях се яви на държавен зрелостен изпит след последната година, получава диплома за завършено средно образование и право да кандидатства във ВУЗ. Още се спори дали оценката от матурата ще се зачита за влизане в университет. Според просветния министър Даниел Вълчев всички ректори одобрявали тази възможност... стига тя да не важи за тяхното висше училище.
Програмата предвижда от началото на новата учебна година да започне и
повсеместното въвеждане на тестовете
като водеща форма за текущ контрол в училищата, а също и при завършване на всеки образователен етап. В образователното ведомство са убедени, че това е най-съвременният метод за оценяване. Според социологическите анкети учениците и родителите също одобряват тази идея - може би защото повечето хора си представят теста като вариант на Стани богат, в който и без знания можеш да налучкаш верен отговор. По план задължителни тестове трябва да има след IV, VII, Х и ХII клас. Експертите на МОН предлагат изпитите след VII и след ХII клас да служат и при кандидатстване за гимназиите и университетите.
Колкото до матурите - за тях програмата не е особено конкретна. И министър Вълчев дълго се съпротивлява в парламентарната Комисия по образование и наука да посочи точна година за въвеждането им. В проекта на министерството е записано само, че в края на учебната 2008/2009 г. всички деца от първия випуск, завършващ основно образование след VII клас, ще положат национален стандартизиран изпит (тест). В края на учебната 2011/2012 г. за пръв път ще бъдат издадени свидетелства за завършен първи гимназиален етап, а в края на учебната 2013/2014 г. ще завърши и ще положи държавни зрелостни изпити първият випуск, обучаван изцяло в рамките на новата образователна структура. Това обаче съвсем не значи, че матури няма да бъдат въведени и преди 2014 година. Доста детайли подсказват, че в просветното министерство не обичат тази тема и видимо предпочитат матурите
да се случат в нечий друг мандат...
Към Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (както по предложение на някои депутати бе допълнено наименованието) имат резерви дори политически партньори от управляващата коалиция. Движението за права и свободи например е против резките, бързи мерки срещу слетите и маломерни паралелки, тъй като се опасява, че в някои смесени райони населението ще остане без местно училище. Учителите пък негодуват срещу някои от критериите, по които програмата предвижда да се преценява качеството на работата им и съответно да се определя заплащането им. Съвсем разбираемо е например нежеланието им техните заплати да зависят от оценката за тяхната работа на учениците и родителите им.
Някои странични наблюдатели отбелязват и липсата на финансово подсигуряване на програмираните промени. Само до края на календарната 2006-а например се предвижда във всяко българско училище да бъде осигурена поне по една мултимедийна система и копирен апарат, жизненонеобходим за размножаване на бланките за тестовете. Колко средства ще погълне това и откъде ще бъдат осигурени те обаче, изобщо не се споменава.
Впрочем преди да се говори за изпълнение на националната програма, първо трябва Народното събрание да я одобри. Но документът стигна отчайващо бавно до парламента и засега няма никакви ясни знаци, че депутатите смятат да увеличат скоростта на движението му...

Facebook logo
Бъдете с нас и във