Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РЕФОРМАТА ЗАТРОПА И НА БОЛНИЧНИТЕ ДВЕРИ

Изявленията на здравния министър Радослав Гайдарски за преструктуриране на болничната помощ напоследък стават все по-чести. И това е логично след като и здравите днес знаят, че състоянието на здравеопазването у нас върви към критичната си точка. Процесите обаче се бавят, а лекарите все по-недвусмислено възприемат плановете на Министерството на здравеопазването като особен вид закани.
И от стратези и чиновници, и от лекари и мениджъри преструктурирането в болничната помощ се асоциира най-вече със
съкращения, намаления, закривания...
Независимо дали става въпрос за доктори, или друг персонал, за легла, отделения или клиники. Всъщност, този процес вече започна. Подобни действия са факт дори в големите университетски лечебни заведения. От ръководството на Александровска болница отчетоха, че първият етап от вътрешното преструктуриране е изпълнен. Клиниките по остра дихателна недостатъчност и за реанимация и интензивни грижи са превърнати в три отделения към големите хирургични клиники в лечебницата. Обсъжда се и трансформацията на звената по нефрология и кардиология. Промените не могат да не засегнат и административно-стопанския блок на Александровска, който често служи за недобър пример със своята многочисленост.
Обикаляйки страната за обсъжданията на Националната здравна стратегия, проф. Гайдарски не пропуска и да опипа на място почвата за бъдещите реформи. Във Велико Търново той съгледал пустеещ терен около болницата и препоръчал част от него да се продаде. Пред БАНКЕРЪ професорът уточни, че става дума за 90 декара, обрасли с трева и храсти, които просто не могат да се поддържат. Там има и огромен блок, построен отпреди 15-20 години, който стои като тежка рана в двора на болницата. Образувало се е и блато, което хората са зарибили. Защо при условие че земята е скъпа, да не се продаде парче от нея, а със средствата да се покрият част от задълженията и да се подобри оборудването в болницата?, пита риторично министърът.
Подобни изявления имаше и в Шумен. Около
30 болници ще бъдат закрити
до края на годината, каза без заобикалки Гайдарски. Разбира се, темата винаги е съпътствана с уточнението, че големите болници - университетските и областните, априори са защитени от подобна съдба. Като гръбнак на здравеопазването те трябва да останат и да служат като държавна гаранция за болничното обслужване на населението. Но лечебни заведения, които не съответстват на съвременните медицински стандарти за апаратура, специалисти и дейност, ще бъдат превърнати в нещо друго: в диагностично-консултативни центрове (поликлиники), в специализирани болници за лечение на определен вид заболявания, или в хосписи...
Промяната в характера на дейността води след себе си до по-сериозни сътресения от преструктурирането на лечебното заведение. Затова може би все още няма и закрита болница. Освен промените в Александровска вече с парафа е потвърдена трансформацията на три болници в Разградско - областната и общинските в градовете Кубрат и Исперих. Общата стойност на проектите е 2 млн. лв., които са по заемно споразумение със Световната банка. За Разградската многопрофилна болница са предвидени 1.06 млн. лв., с които ще се обнови хирургичното отделение, ще се намалят леглата за активно лечение и ще се разкрият 60 за рехабилитация, физиотерапия и долекуване. В Исперих с 470 хил. лв. ще се разкрие сектор с 20 легла за долекуване (за сметка на по-малко легла за активно лечение), ще се разшири и окомплектова базата на отделението за анестезия и интензивно лечение. Същата сума и подобно вътрешно преструктуриране се предвиждат и за болницата в Кубрат.
Според изискванията на Световната банка, проектносметната документация за тръжната процедура трябваше да е готова до края на май. Но по думите на д-р Ася Генева - директор на Районния център по здравеопазване в Разград, тя се е забавила, тъй като се оказало, че в някои от болниците преустройството трябва да е по-голямо от предвиденото. До 20 юни проектантите ще са напълно готови и търговете по проекта ще започнат, като крайният срок за окончателното му изпълнение е 31 март 2007 година. При нас пари няма да дойдат - поясни д-р Генева. - При нас ще пристигнат апаратура и фирми, които ще направят ремонта.
Въпреки необходимостта от преструктуриране управляващите много предпазливото пристъпват към темата за
приватизацията на лечебните заведения
Специалните законопроекти - на доц. Васил Паница (ДСБ) и на доц. Атанас Щерев (НДСВ), бяха отклонени от здравното министерство и сега един Господ знае кога парламентарната Комисия по здравеопазване ще разглежда този въпрос.
Вярно е, че лечебниците трябва да бъдат редуцирани. Не може една държава с население от седем и половина милиона души да се обслужва от приблизително 320 болници, коментира доц. Паница, посочвайки за пример Холандия, която има около два пъти повече население и само 75 болници. Най-лошото е, че не се дава път на приватизацията. Всяко отлагане на този проблем води до задълбочаване на кризата в болничната помощ. С някакви си 7-8% частна собственост при болниците още правим здравеопазване по модела Семашко, както беше преди около 20 години, отбеляза пред БАНКЕРЪ депутатът от ДСБ.
В интерес на истината, раздържавяването влезе като важна мярка в здравната стратегия, но не е предвидена като краткосрочна задача. От друга страна, министър Гайдарски не пропусна възможността да напомни и пред Висшия съвет на БСП (на 27 май) концепцията си за финансиране на здравния сектор със средства от продажбата на имоти. Оценката му обаче, че може да се очакват около 1 млрд. лв. от подобна операция, бе посрещната с голяма доза съмнения от неговия отдавнашен опонент д-р Александър Чирков, тъй като много от болниците ни са бедни, мръсни и гадни, а България не е Монако, Испания или Германия, че да се наредят на опашка купувачи на терени...
Гостувалата през май у нас белгийска делегация подсети българския здравен министър за още един подход при болничното преструктуриране - сливането. Проф. Гайдарски хареса белгийския опит и обеща окрупняване на болници. Примерът му бе със столичните Св. Екатерина, Александровска, Майчин дом и Св. Иван Рилски, които произхождат от едно лечебно заведение, но веднага отрече с това да е казал, че точно те ще бъдат обединени. Така или иначе окрупняването няма да срещне много почитатели сред лекарите и доказателството е скорошният бунт в двете старозагорски болници след слуха за тяхното сливане.
Последният
хит в болничния сектор е концесионирането
Според експерти на здравното ведомство концесиите ще дадат възможност за навлизането на частни инвестиции в сектора и ще са нов шанс за подобряване на управлението на лечебните заведения. Новоприетият Закон за концесиите влиза в сила от 1 юли 2006-а. Но тъй като приложението му в здравеопазването е ограничено, повечето участници в болничното управление и обслужване остават с убеждението, че т.нар. преструктуриране продължава да търси своите ефективни форми. По всичко личи, че ще се разчита най-вече на доброволни мениджърски решения. А приватизацията отново ще чака своя звезден час.

Из Проект на Националната здравна стратегия 2007-2012:
- Съществуващата болнична инфраструктура надхвърля сегашните и прогнозни нужди на населението.
- Големият брой на болниците, съчетан с ниските показатели на използваемостта на легловия фонд, генерира високи постоянни разходи за системата. Това обстоятелство и различията в ресурсното обезпечаване по области говорят за нуждата от преразглеждане на сегашната болнична инфраструктура и разпределението на персонала.
- Качествено и финансово стабилно здравеопазване може да се изгради единствено при наличие на преструктурирана система на болничното здравеопазване. (Начало на стратегическа цел №4: Оптимизиране на здравната мрежа.)
- Болничното лечение заема най-голям относителен дял в общите публични разходи за здравеопазване. Преструктурирането ще позволи да се отделят достатъчно ресурси за предоставянето на услуги на желаното равнище.

Facebook logo
Бъдете с нас и във