Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Разпродават имуществото на Русенската популярна каса

Имуществото на две дъщерни фирми на станалата печално известна и окончателно обявена в несъстоятелност  през август „Русенска популярна каса“ ,  ще бъдат продавани на търг от синдика на дружеството Иво Траянов през следващия месец.

До 12 декември  синдикът ще  търси купувач на недвижимото имущество, вписано в активите на  едноличното дружество с ограничена отговорност "Тера Ойл-СПБ" и на „РПК“ ЕООД.

Първата фирма е с предмет на дейност  търговия на дребно с горива и масла. Най –апетитният  й актив е бензиностанцията, която тя притежава. Стойността й  според изготвената оценка е 314 624 лева. Наддаването за нея ще тръгне  от 251 700 лева.  От публикуваните в Търговския регистър данни за дейността й става ясно, че в последните години дружеството е  работило на загуба.

Другото имущество, което ще се разпродава  е собственост на „РПК“ ЕООД .  Дейността на тази компания е търговия на едро. Според финансовите й отчети, оборотите й през последните години са повече от  скромни. Ако съдим по данните в партидата на дружеството , през миналата година  то изобщо не е извършвало дейност. Оценката на имуществото , което ще бъде разпродавано е на стойност 19 190 лв., а началната тръжна цена за него е обявена на 15 360 лева.

Тези суми са повече от смехотворни, като се имат  предвид  натрупаните задължения на фалиралата каса . Ако съдим от списъка на кредиторите, които съдът е одобрил , парите си от нея чакат 311 души, които са вложили  там  над 5.2 млн. лева . А активите на касата по груби сметки са били за около 3 млн. лева.  Едва ли обаче за някого е тайна, че сумата, която реално може да се получи от продажбата им, ще бъде далеч по-малка.

Големите надежди на вложителите да си възвърнат част от вложените средства бяха насочени към продажбата на 23-те недвижими имота, оценени общо на около 2.65 млн. лева. За тях вече се проведе търг на 30 октомври, но резултатите от него са повече от плачевни. Стана ясно, че единствената  реализирана продажба е на апартамент на ул.“Згориград“  за сумата от 50 525 лева.

По думите на синдика  Иво Траянов, за движимото имущество (офис обурудване, маси и столове ) не е подадена нито една оферта. Цената на активите, които предстои отново да бъдат предложени  на търгове занапред  ще бъде намалена с 20 на сто, както повелява закоът при този вид процедури. С думи прости,  оптимистичният вариант за кредиторите  -  да  получат  по 50 стотинки за всеки вложен от тях лев вече е почти  в историята.

Тук е моментът  да споменем, че още преди година „Банкеръ“ съобщи , че след двегодишна агония Русенската кредитно-спестовна кооперация "Популярна каса" поиска от Окръжния съд в  Русе да открие производство по несъстоятелност. Причината беше, че  касата няма наличен паричен ресурс или бързоликвидни активи, с които да погаси текущите си краткосрочни задължения.  Година по-рано тя вече беше  загубила над 10 дела, заведени от вложители, които си искаха  парите незабавно.

Както стана ясно, ставаше  дума за пасиви от 5 679 488 лв., които е трябвало  да се погасят в срок до една година. В същото време  срещу тях  стояха  активи за 2 851 481 лева.

Поради заведени дела срещу касата на 24 април 2018 –а беше  наложен запор на разплащателната сметка на кооперацията и плащанията й бяха спрени седмица по-късно (на 30 април).

На 14 ноември миналата година над 150 русенци се явиха на първото общо събрание на кредиторите на фалиралата „Русенска популярна каса“, свикано от Районен съд - Русе. Кредиторите на книга са доста повече, но заради  изтеклото време и малките суми, много хора вече бяха  загубили надежда да си върнат обратно парите.

Още преди година „Банкеръ“ зададе въпроса  колко законно действат т. нар. популярни каси из страната, но реалистичен отговор изглежда не съществува. Официално те са микрофинансови институции, които се занимават с кредитиране на техните членове срещу лихва. Това било и основното занимание на взаимоспомагателната каса.  И както още тогава посочихме, проблемът е, че няма никаква правна регулация на тази дейност. Няма и специален закон за тези спестовни и кредитиращи структури .

Както вече изтъкнахме,  тук не съществува каквато и да е форма на надзор от страна на държавата и всичко е оставено на самотек.

Вярно е, че по време на изборите  през 2007-а, мнозина кандидат-депутати поставяха остро въпроса за регулиране на дейността и на този вид кредитори, но след вота нещата бързо се забравиха и по-нататък никой не постави отново този въпрос на общественото внимание.

Също така е вярно  и друго – до миналата година Националната агенция по приходите беше извършила близо 20 проверки по отношение на кооперациите, носещи в наименованието си израза „популярни каси". Ставаше въпрос за четири  проверки по несъстоятелност,  пет проверки по прихващане или възстановяване, осем  проверки за установяване на факти и обстоятелства  и една ревизия.

 В резултат на тях бяха установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност. Само това обаче и нищо повече. Защото не може да става и дума за систематична надзорна дейност. А фалитите на популярни каси не са един или два. Освен случая с русенската кредитна кооперация, имаме и други подобни  примери:  Кредитно-спестовна кооперация „Дупнишка популярна каса - в несъстоятелност",  Търговска взаимоспомагателна кооперация „Сливенска популярна каса" , която също е с прекратена регистрация и т.н. и т.н.

Според публикуваните от Института за пазарна икономика анализи, всички кредитни институции в България следват няколко принципа, които гарантират тяхната устойчивост във времето и запазването на парите на вложители или акционери. Това са изискване на съществен, но не и забранително висок начален капитал; лицензиране на дейността; надзор за осъществяването на дейността; гарантиране и/или застраховане на депозитите и особени процедури по банкрут.

По отношение на кредитните кооперации, носещи  название популярни каси, не съществува и не се прилага нито една от тези процедури. Няма защита на вложенията на кооператорите, защото те официално са членска вноска, а не депозит. Няма и държавен орган, който да се занимава с тях. Извън играта са БНБ и КФН, а НАП се занимава само с изрядността на данъчните им декларации. Така че кредитните институции си плуват сами из пространството и времето, и е само въпрос на късмет дали рано или късно парите на техните членове ще изгорят напълно или частично.

Нуждата от микрокредитиране, а не от лихварство е повече от ясна. Но само микрокредитиране, основано на закона и на някаква форма на надзор, може да изтласка от стопанския живот алчните анонимни лихвари , които даже НАП и МВР не могат да уловят.

Всички тези въпроси уж отдавна са на дневен ред, но до него така и не се стига.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във