Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Растеж, но само за големите

Големите общини ще получат най-много средства по новата оперативна програма "Региони в растеж", като парите ще отидат основно в градовете, които вече имат солиден опит с управлението на европейски проекти. Това стана ясно през седмицата по време на представянето на програмата на форум, организиран от Областния информационен център в София.


За времето от 2014-а до 2020 г. за регионите са предвидени 1.376 млрд. евро, или с около 10 млн. евро по-малко в сравнение с предишния програмен период. От тях 852 млн. евро ще са за развитието на 67 града, но не всички ще получат поравно. Около 45% от сумата ще бъде насочена към София и най-големите населени места - Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Враца. Други 50% от нея ще получат 29 общини от трето ниво, а за последните 5%, или 42.5 млн. евро, ще се борят 28 малки селища от четвърто ниво. Любопитното е, че един от най-бедните ни градове - Видин, е причислен към групата на най-големите, които ще получат лъвския пай от финансирането. Това е станало по личното настояване на председателя на Народното събрание Михаил Миков, който бе избран от листата на БСП в дунавския град.


Така стигаме до най-спорния момент. Според Брюксел основният ресурс трябва да бъде насочен към не повече от шест-седем града, които генерират растеж. Управляващите обаче държат на споменатите вече 67 общини. "Затова все още не сме постигнали споразумение с Европейската комисия по отношение на броя на градовете", призна Димчо Димов, старши експерт в отдел "Програмиране на средствата от ЕС" в Управляващия орган на програмата. Той посочи, че 39 града от първо до трето ниво са "локомотивите на растежа", а останалите 28 по-малки са опорните центрове. По този начин се гарантирало да има поне по един опорен център.


В Националното сдружение на общините са на мнение, че разпределението на парите трябва да става на базата на обективни критерии като население и икономически показатели. Но държавата предпочита да ги раздава поравно на общините от съответното ниво. Или както се казва - на калпак. Аргументът е, че в средата на програмния период през 2018-а ще бъде направен преглед на изпълнението и неусвоеното финансиране ще се насочи към тези, които са по-активни.


Конкретно градовете от първо до трето ниво ще получават средствата на базата на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. "Вече има подготвени над 900 инвестиционни проекта и на практика реализацията им може да започне веднага", посочи Димов.


Иначе малко над 275 млн. евро ще бъдат вложени в енергийна ефективност и саниране на административни и жилищни сгради. Една част от тях (около 183.5 млн. лв.) ще получат собствениците на стари и панелни жилища. Безвъзмездната помощ обаче е намалена от 75 на 70 процента.


Други 234 млн. евро са предвидени за инвестиране в градската среда, като 179 млн. евро ще са за изграждането и възстановяването на паркове, детски и спортни площадки, площади, на вело- и пешеходни алеи, подлези, надлези, улици, паркинги, улично осветление, а останалите 55 млн. евро - за инфраструктурата на промишлените зони.


За строителство и ремонт на общински детски ясли и градини, училища, учебни зали, лаборатории и общежития са заделени общо 77 млн. евро. Тези проекти ще получават 100% безвъзмездна помощ. Социалната инфраструктура пък ще се финансира със 142 млн. лв., разпределени в три направления. Първото е строителството на социални жилища, дневни центрове, приюти, общежития, в които ще бъдат настанявани роми. "Това се прави по настояване на Брюксел, като финансовият ресурс е 45 млн. евро", обясни Димов. С 42 млн. евро ще се изграждат зали, басейни, игрища, стадиони, тенис кортове, а третото направление ще е с бюджет от 55 млн. евро, с които общините ще могат да изградят или ремонтират театри, музеи, библиотеки, читалища, изложбени зали... Но безвъзмездната помощ за културата ще е едва 50% от целия проект. В случая Брюксел е бил категорично против пълната подкрепа, защото въпросните институции генерират приходи.


През новия програмен период повече градове, или общо 39 от първо до трето ниво, ще получат достъп до финансиране за интегриран градски транспорт, само че парите за тази цел са значително орязани - от 210 млн. евро, разпределени между седем големи града на страната, сега те са 124 млн. евро.


Инвестициите в образованието, уменията и ученето през целия живот ще бъдат подкрепени със 77 млн. евро. С тях ще може да се обновяват държавни и общински училища и университети, включително и общежития, да се доставя оборудване и да се създава достъпна среда за инвалидите. За финансиране ще могат да кандидатстват министерствата на образованието, културата, земеделието и спорта, както и общините, за училища от национално и регионално значение.


Значително по-скромна е сумата, предназначена за здравната инфраструктура. Планираните средства са само 55 млн. евро, или 4% от бюджета на цялата програма. На практика те са два пъти по-малко в сравнение със сегашния програмен период и ще отидат за ремонт на държавни и общински болници, заведения за спешна помощ, отделения за онкоболни, както и за закупуване на линейки и нова апаратура.


Сто и десет милиона евро, или с около 70 млн. евро по-малко, са и парите за консервация, опазване и популяризиране на природното и културното наследство. По настояване на Европейската комисия с тях ще се надграждат вече реализирани културни начинания, така че да се постигне максимален ефект. Работна група под шапката на Министерството на икономиката и енергетиката ще изготви списък с туристическите обекти, които ще имат право на финансиране по тази линия. Със свои предложения ще могат да кандидатстват и религиозните общности, а ще се насърчават и междурегионалните проекти, като например "Долината на тракийските царе".


За пътища от първи, втори и трети клас са оставени общо 168 млн. евро, или с близо 100 млн. евро по-малко. Освен това те няма да се използват за ремонта на общински пътища и за тях ще може да кандидатства единствено Агенция "Пътна инфраструктура".


По искане на Брюксел за справяне със специфични рискове и по-конкретно със свлачищата са заделени 17 млн. евро. Други 52 млн. евро ще се похарчат за семинари и обучения на администрацията.


 


 


Амбиции



Сега целта на управляващите била да се избегнат грешките и лошите практики, които доведоха до забавяне в усвояването на парите по оперативна програма "Регионално развитие". Затова се въвеждат интегрирани проекти между няколко общини, заради липсата на които в периода 2007-2013-а много близки населени места се конкурираха помежду си, вместо да създават и печелят съвместни проекти. Други проекти пък, между които и на големи общини, са били отхвърлени заради закъсняло подаване на документите, в някои случаи дори с няколко минути, допълва още експертът. Затова от тази година проекти ще се подават и по интернет вместо само на хартия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във