Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Расте пропастта между София и най-бедните региони

Икономическите различия между София и останалите региони на страната се задълбочават през тази година. Нараства и броят на областите в лошо социално-икономическо състояние, отчита Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в изследването "Регионални профили: показатели за развитие". Проектът, който представя актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната, се изготвя за трета поредна година, съвместно с "Региостат" и с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България".

Изследва се състоянието на областите по 59 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

От института отчитат увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области на страната. Между 2004 и 2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в София е 12.79%. За сравнение, средният за страната е 8.5%, а областта с най-бавен ръст – Ловеч, отчита едва 2.9% на година.

За поредна година София е с най-развитата икономика и по този показател образува отделен клъстър. Областта е с най-голям БВП на глава от населението, като разликата между нея и втората позиция е двойна. Очаквано, столицата е с най-висока заетост, най-високи доходи на домакинствата и най-добри показатели по отношение на естествения прираст (той е отрицателен, както в цялата страна, но с най-малка стойност - минус 1.5 промила за 2013 г.)

Столицата обаче е с най-лоши тенденции по отношение на социалната сфера и околната среда и с най-лошата среда за развитие на бизнес, отчита изследването. Последното се дължи основно на ставката за годишния патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ, който е най-високият за цялата страна – 20 лв., отчитат анализаторите.

През 2014 г. клъстърът от области в добро социално-икономическо състояние се свива. С добри показатели вече са само Бургас, Благоевград, Варна и Пловдив, а Русе изпадна от класацията. Благоевград, Пловдив и Бургас са с по-добро равнище на заетост от това за страната, като през 2013 г. коефициентът за водещата област – Благоевград, е с 4.5 процентни пункта повече от средния за страната (46.9%).

Демографското състояние също е по-добро от това на останалите области, с изключение на столицата. Във Варна и Пловдив демографските тенденции са сред най-добрите, като Благоевград, Варна и Бургас са и с най-добрата възрастова структура на населението след София.

През 2012 г. към клъстъра с най-лоши показатели в социално-икономическо отношение принадлежаха само две области – Разград и Силистра. През 2013 г. те бяха три, а през 2014 г. групата вече достига пет области – Разград, Силистра, Търговище, Ловеч и Монтана.

Силистра и Монтана са с най-слабо развити икономика. По-висока безработица от областите Силистра и Разград е регистрирана само в Шумен. Област Силистра е с най-ниската заетост (37.1% коефициент през 2013 година). С много ниска степен на заетост са и Ловеч, Търговище и Монтана. Състоянието на образователната среда, на инфраструктурата и на здравеопазването там също е много лошо. Търговище, Ловеч и Монтана са с най-негативно състояние на инфраструктурата. По-неблагоприятна образователна среда от област Търговище има само Сливен, а по-лошо здравеопазване от Силистра, Разград и Търговище има само област Шумен.

Изследването определя Стара Загора като единствения клъстър с контрасти в социално-икономическото състояние. От една страна икономическите показатели я нареждат веднага след Варна, която е сред областите в добро състояние. Тенденциите в развитието обаче са негативни. Относително добро е състоянието на здравеопазването, инфраструктурата, данъците и администрацията. Определящо за областта обаче е най-лошото състояние на околната среда сред всички региони - емисиите на въглероден двуокис в атмосферата са 12 пъти над средните за страната и 3.3 пъти повече от втората по този показател – Варна.

Освен растящата пропаст между столицата и най-бедните области по отношение на динамиката на доходите, изследването отчита, че голяма част от регионите не участват в процеса на подобряване на пазара на труда, който се наблюдава през тази година. Все още има редица области, в които възстановяването на трудовия пазар не е започнало или е на начален етап. Такива са областите Ловеч, Русе, Търговище и Силистра в Северна България, както и Благоевград и Кюстендил в Южна.

Наблюдават се сериозни дисбаланси в способността на отделните общини да усвояват успешно европейски средства – към 31 януари 2014 г., общо усвоените средства варират от 0 до над 4000 лева на глава от населението в отделните общини, като в над 50 усвоените средства са под 100 лв. на човек. Сред тях се нареждат областните центрове Пловдив и Кюстендил.

В сферата на образованието и здравеопазването протичат по-скоро негативни тенденции, които в голяма степен са следствие от липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт, се посочва в изследването. Обхватът и на двете системи е по-малък през 2013 г., отколкото през предходната година – например, здравноосигурените лица намаляват от 87.3 на 86.1%, а коефициентът на записване на ученици в V-VIII клас спада от 81.0 на 79.7%.

Запазват се негативните демографски тенденции - следствие от ниската раждаемост и отрицателния прираст. През 2013 г. вече няма нито една област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от 65-годишните. Единствените области, в които населението се увеличава през миналата година, са София (столица) и Бургас.

Докладът отчита като притеснителни данните на Пътната агенция за влошаването на състоянието на пътните настилки (на фона на пускането в експлоатация на автомагистрала "Тракия"), както и бавното развитие на електронните услуги и услугата "на едно гише", като оценката на бизнеса за качеството им се влошава спрямо миналата година.

Анализът разкрива бавни, но осезаеми положителни тенденции на икономическо възстановяване. През последните две години има примери за бързо възстановяващи се области, които привличат инвестиции въпреки кризата и предлагат по-добри условия на живот. Най-показателна в това отношение е област Бургас.

Усвояването на европейски средства се ускорява през 2013 г, независимо от големите разлики в темповете между отделните области. За трета поредна година шампион по усвоени средства на глава от населението е област Габрово, а след нея се нарежда Бургас. Повишава се оценката на гражданите за качеството на околната среда, а делът на населението с достъп до канализация и пречиствателни станции нараства. През 2013 г. се отбелязва своеобразен рекорд в посещенията в кината и театралните зали – тенденция, която важи дори за по-малки области като Търговище.

За първи път в анализа се посочват и конкретни препоръки за реформи, целящи подобряване на политиките на регионално развитие и в частност – повишаването на финансовата независимост на общините. Липсата на такава самостоятелност води и до по-малко инвестиции в регионите - както местни, така и чуждестранни. Според анализаторите решението е в промяна на подоходното облагане.

Сред идеите е една пета от приходите от подоходния данък да се връща в общините, като се следва принципа на "парите следват личната карта" (удържаната част да се връща в общината, където е адресната регистрация на конкретния човек). Според ИПИ това автоматично ще превърне местния бюджет в зависим от заетостта и заплатите в областта, с което ще се стимулира привличането на чужди инвеститори и премахването на пречките пред предприемачеството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във