Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РАБОТЯТ ЛИ АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕХАНИЗМИ?

Изваждането на една потъваща финансова система от водата зависи главно от две неща - от наличието на достатъчно пари и от бързината, с която те приемат ролята на спасителен пояс. Колкото по-енергично се вземат решения за прилагане на оздравителни мерки или се изгради работещ механизъм за прилагането им, толкова по-малки ще са щетите за финансовия сектор, за фирмите и гражданите и за цялата икономика. Примерът на САЩ бе първото доказателство в това отношение. Докато в Конгреса траеха препирните дали да се приеме планът на администрацията на президента Джордж Буш за оздравителен пакет, пазарите се сриваха неудържимо. В момента, в който той бе приет, паниката започна да утихва. В този смисъл за пореден път ще поставим на дневен ред въпроса разполага ли държавата ни с необходимите
законови и административни механизми
за да задейства всички налични средства срещу евентуална криза в банковия сектор. Към този въпрос ни насочи интервюто в последния брой на в.БАНКЕРЪ на финансиста Емил Хърсев. Той каза, че предвиденият в Закона за БНБ механизъм за рефинансиране на банки срещу обезпечение с ценни книжа е неефективен и се усъмни доколко могат да вършат работа нормативните правила, по които Фондът за гарантиране на влоговете може да получи средства от държавата, за да изплаща депозити във фалирали банки или да изкупува кредитни институции с ликвидни затруднения. Според Хърсев предвиденото в норматива
рефинансиране на банки срещу обезпечение
от ценни книжа е мъртвороден механизъм. Аргументите му бяха, че БНБ не може да отпуска финансиране срещу обезпечение с български държавни ценни книжа. Причината според него е, че като обезпечение Централната банка може да приема само валута, злато и бързоликвидни финансови инструменти. Освен това по закона тя може да инвестира в ценни книжа с рейтинг не по нисък от АА-, а тези на българското правителство са с оценка - ВВВ, ще рече - с пъти по-ниска. Законът е категоричен, че БНБ може да инвестира в книжа с рейтинг не по-нисък от АА +. Но по-важното е дали рефинансиране срещу български държавни ценни книжа нарушава правилата на Валутния борд? В чл.45 от закона пише: Българската народа банка не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително и чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни общински институции и предприятия. Та - ако Централната банка приеме български държавни облигации като залог срещу рефинансиране на банки, това не е ли нарушение на този текст от закона? Оказва се, че не. Тъй като по-нататък в текстовете му е уточнено, че ограничението, предвидено в чл. 45, не важи при рефинансирането на банки с ликвидни затруднения срещу обезпечение. Съществува и специална Наредба №6 на БНБ, в която точно е описан механизмът, по който става това рефинансиране и при какви условия може да се пристъпи към него. Като
ситуацията на ликвиден риск
се определя тази, при която над 15% от наредените плащания в системата за брутен сетълмент в реално време не са изпълнени повече от два дни или ако банка, която контролира над 8% от междубанковите плащания във финансово-кредитния сектор, не може да изпълни свои плащания повече от три дни. В такива случаи е предвидено БНБ да предоставя рефинансиране на нуждаещите се банки, но за не повече от три месеца срещу обезпечения с високоликвидни активи, които са подробно изброени. Между тях са и ценни книжа, емитирани или гарантирани от българската държава. Тук обаче, както правилно подчертава Емил Хърсев, възниква проблемът с рейтинга. Дали схемата за българските ДЦК работи, след като в Закона за БНБ се казва, че дълговите инструменти, които БНБ може да притежава, трябва да имат рейтинг от минимум АА+? Вярно е, че в закона е направена уговорка, че изискването за рейтинг не важи за книжата, приети като обезпечение. Само че не е ли по-добре в него да се уточни, че изключението важи специално за българските държавни ценни книжа? Така при необходимост Централната банка би могла без каквито и да било задръжки да използва онези близо 2.8 млрд. лв. от депозита на управление Банково, за да рефинансира кредитните институции с разклатена ликвидност. Разбира се, добре е този въпрос да бъде обмислен много внимателно, за да може да има стопроцентова сигурност, че този инструмент за поддържане на стабилността наистина ще работи.
Вторият защитен механизъм срещу ликвидна криза е възможността
Фондът за гарантиране на влоговете да изкупува банки
изпаднали в затруднение. Тук не става въпрос за източени банки, чиито загуби са изяли не само капитала, но и част или дори всички спестявания на вложителите. Според Закона за кредитните институции фондът ще има право да изкупува само финансови структури, чиито загуби са възникнали поради паника на вложителите или от бързо изтегляне на клиенти и заради които е намалял капиталът им (но той не е сведен до нулата). Във въпросния закон подробно е описан механизмът, по който ще става това. Първо ще се прави оценка на нетната стойност на активите, след това размерът на акционерния капитал ще се намалява до нивата на направената оценка - номиналния размер минус натрупаните загуби. Едва тогава фондът ще пристъпи към придобиване на акциите. Но освен покупката на акции от закъсалата банка фондът ще трябва да инжектира средства и за рекапитализирането й. А ако за цялостна спасителна операция на една, две или повече банки са необходими 1.5 млрд. лева? Гаранционната институция разполага в момента само с 800 млн. лева. Логичният отговор е, че останалите пари ще дойдат от
фискалния резерв на правителството
в което в момента има близо 12 млрд. лева. И тук отново възниква въпросът има ли работещ механизъм за бързо вземане на решение тези държавни пари да бъдат предоставени на гаранционната институция. Най-експедитивният начин е това да става с решение на Министерския съвет. И точно в този дух бяха част от предложенията на управляващите за промяна в Закона за гарантиране на влоговете. Според някои финансисти има още един плюс, ако Министерският съвет разрешава прехвърлянето на суми от фискалния резерв по сметките на фонда - то е, че това ще става по-дискретно, ще спести публичността на евентуалните парламентарни дебати по темата в условия на напрежение и дори на паника, която обикновено съпътства кризисните ситуации във финансовия сектор. Не на последно място, Министерският съвет може да вземе необходимото решение в рамките на един работен ден, което може да се окаже важно. Само че и при това жизненоважно за стабилността на страната решение депутатите не успяха да надмогнат влечението си към излишно политикантстване дори когато това е много вредно. С аргумента, че ако на Министерският съвет бъде разрешено да предоставя пари на Фонда за гарантиране на влоговете, ще бъде нарушено суверенното право на парламента да контролира харчовете на бюджета, депутатите отхвърлиха това предложение на управляващите. И по този начин пропуснаха възможността да утвърдят един начин за бързо предотвратяване на финансови кризи. Как биха изглеждали нещата според досегашната парламентарна практика? Опашки от изтерзани вложители стоят пред клоновете на финансовата институция, фондът е готов да я спаси, но му трябват пари от фискалния резерв. Правителството внася искане за въпросния трансфер в парламента. И там вместо да се вземе бързо решение, започват обичайните дебати. Опозицията заклеймява правителството и сипе прокоби за наближаващия финансов апокалипсис. Това допълнително паникьосва всички вложители. Управляващите пък нападат опозицията, обвиняват я в безотговорност и в какви ли още не прегрешения. А всичко това допълнително нажежава обстановката и създава несигурност сред хората. И да се случи така, че решението може да дойде много късно. И изведнъж да стане ясно, че... парите ги има, структурите ги има, законовите основания ги има, но... механизмът не действа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във